Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

В сърцето

В сърцето
Защо не съм щастлива? Та нали това исках. Мечтаех да не те виждам, за да забравя очите, усмивката и устните ти. Но не е тъй лесно. Сега, когато си далече, толкова далече, че дори и да те търся, не мога да те намеря, чувствам болка. Страшна, горчива болка разяжда малко по-малко душата ми. П ...

${S1nch0_f} (Христина Христова)$

{S1nch0_f}

Есета

2.1K 5

Размисли за маската

Размисли за маската
Оффф. Абе, хора, като пишете оценки, още повече слаби, поне казвайте за какво са и поне си пишете имената, да знаем аджеба, кой е това. Изобщо в този сайт има хора, които не искат да си покажат лицето. Защо ли е така? Може ли да се помъча да дам отговор на въпроса? Кой каза "Да" ...

skywalker

Есета

4.1K 3

По нежната спирала на живота

По нежната спирала на живота
Животът е една дълга спирала, по която се изкачваш, докато можеш. Бориш се постоянно с трудности, от които се учиш. Научавайки нещо ново, ти се качваш все по нагоре и нагоре. Най-често човек се учи от грешките си. Във всеки етап от живота той се сблъсква с по-големи проб ...

pepilota

Есета

7.8K 1

Пеперуди

На всички ,които живеят само с маски в бясна надпревара с времето
Ферията от цветове като във фокус се сливаше с шума, с фалшивите усмивки и блясъка. Като бурени растяха колосални силуети, със сиви очертания. Шумът заглушаваше всичко, а празният смях поглъщаше тишината. Едва ли пеперудите на мрака ч ...

azura_luna

Есета

1.8K 1

С малко любов

С малко любов
Небето е кристално чисто.
Виждам всичко като на длан.
Небето сякаш е огледало и в него виждам моята душа.
Съзирам живота си как изтича ден след ден. ...

morskadu6a

Есета

1.8K 1

размисли 1

***
Все си мисля, че на моите деца мога да им кажа нещо повече от онова, което те вече са разбрали. Бащиното чувство е свято и всеки, който е станал баща, отдавна трябва да го е разбрал...
***
Всеки мимолетен разум създава мимолетни мигове... Защото всяка сила на разума се състои в потенциала на нег ...

jurasik55

Есета

2K 2

Където и да си, те моля за прошка...

Където и да си, те моля за прошка... тогава беше много лесно, тогава можех да те лъжа, а сега мога само да те обичам, но е късно... Миналото боли...
Ти вече си там, в сърцето ми - защо си тръгна? Знам, че беше нужно, знам!
След теб съм вече друга... не си губя времето в усмивки, нито в мили погледи, ...

samotnata_x

Есета

2.7K 1 2

Принцесо, тук ли си?

„Принцесо, тук ли си?". Пак постнатата фраза в мрака... Тишина и вечен покой... може би... Само ти, аз и миналото...
„Не, принцесата я няма!" - отвръщам с насълзени очи... Ти се приближаваш о докосваш коите ми - побиват те тръпки, нали? Това не е твоята принцеса... не ме познаваш, нали? Минаха бързо ...

samotnata_x

Есета

1.5K 1

ЖИВОТЪТ

ЖИВОТЪТ
Някога написах в съвсем новия си мобилен телефон, че ако животът ни раздели, ”никога” няма да си го простя. Това беше съобщение към теб, към мен, към нас... а той, животът, само това и чакал, да му нашепнеш какви да ги върши. По това време ти беше далеч, на 10 000 мили, в епицентъра на “крас ...

сиа

Есета

1.6K 2

За България

България е страна непобедима, а българският народ - нация славна. Борбата и непреклонността са в кръвта ни. Гордостта пулсира във вените ни и нищо не може да сломи духа ни.
Хиляди лежат в студената земя на Балкана, кръвта им е под краката на всички ни. Напомня за славни битки и непоклатима воля за с ...

Ростислава

Есета

3.5K 1 3

Как си?

Как си, какво правиш?
Напоследък хората си задават тези въпроси, някак машинално, без да влагат в тях смисъл, като маниер на учтивост и толкоз.
Когато виждам един самолет в небето, не виждам пилотите и решавам, че просто виждам самолет и толкоз.
Когато виждам някаква кола, тя също скрива по някакъв ...

lubimo

Есета

3.4K

Осъдени души

Наближаваш ли ти, съднико, възседнал вихъра на времето? Изгаря ли в очите ти първородния въглен на ада? Властва ли в десницата ти стръвнишкия вой на кървава сеч?
Наема човекът парещия товар на одрипания навред изкърпен живот. Препъва се и пада, прегазен от нищо и от всичко в разкаляната пръст. Напук ...

chyenne

Есета

3.8K 3

Искрено

Нощ на размисли... поредната непрогледна, безпощадна нощ. И пак без изход. Поредната нощ, в която мисля пак за теб. За безбройните бегли усмивки, които ти давах, неозарени от цветистите лъчи на твоята усмивка. За шепите, пълни с нежност и подкрепа, които протягах към теб. Всичките пъти, когато бях д ...

Cherish

Есета

1.9K

Пропаст

Вървиш ли към пропастта, връщане няма.
Искаш да спреш, но спирачки не съществуват.
Самоконтролът е илюзия, която си мислиш, че владееш.
Истината е, че си обладан от една непредсказуема стихия - лудостта.
Лудостта е първичния импулс. ...

SKY

Есета

1.1K

Неизбледняващ спомен

Не, няма да успея да забравя тази сутрин. Сутринта,в която прочетох по лицето ти: "Предадох те, съжалявам. Ще успееш ли да ми простиш?"
Не, нямах сили да й простя. А може би не исках?Гордостта ми не ми позволяваше.
Мина доста време откакто погледите ни се срещаха. Надявам се, че когато си спомниш за ...

revlio

Есета

1.8K 1

Лутане

Поемаш дъх и болката прерязва те отвътре... А ти се бориш и бориш за живота си... защо се мъчиш... не виждаш ли? Ти умираш... бавно и постепенно... всеки миг губиш частичка от себе си в търсенето на щастието си... капка по капка животът те напуска... отпусни се и посрещи светлината в тунела... там щ ...

The_Princess_Of_A_Dark

Есета

1.6K 1 1

Радвай се на живота, без да го сравняваш с живота на другите

Какво е животът? Миг от вечността, който може да ти се стори цяла вечност. Попаднеш ли във вихъра му, не знаеш къде ще се озовеш. Той може да те издигне до висините и най-неочаквано да те свали на земята. Може да преживееш много разочарования, да те сблъска с много трудности, докато откриеш радостит ...

Мел

Есета

6.1K 4

Разказ за любовта

Разказ за любовта
Какво е любовта? Нима тя е малка искрица, запалена от две сърца? Да, може и това да е, но за мен любовта е нещо повече. Тя е... всичко. Свързана е с всичко! С мсилите ти, с чувствата. Всеки изпитва това прекрасно чувство. Но тази любов, която аз изпитах наскоро, беше пълен провал. ...

hameleon13

Есета

5.3K 1

Философски размисли за живота и хората

Философски размисли за живота и хората
Какъв е човекът? Защо сме тук на Земята? Каква е мисията ни в живота? Колко е дълъг животът ни? Каква е цената на живота? Тези въпроси вълнуват всеки човек, който се замисля за реалността, от която е заобиколен, а всичко останало краси ежедневието ни - фантазии ...

Plambo

Есета

13.8K 4

Представата ми за идеалния продавач?

Събуждам се всяка сутрин и още непрогледнал напълно, отправям поглед към прозореца. Опитвам се да видя слънцето, но проклетите щори никак не са склонни да ми позволят. Всъщност почти през целия ми съзнателен живот върху настроението ми са могли (и продължават) да въздействат единствено две конкретни ...

LandHo

Есета

1.9K 2

Идеалното място за почивка в България

Винаги когато кажа, че нещо никога не може да ми се случи, то се случва точно когато най-малко го очаквам. Така че рядко казвам „никога”. Именно за това малко ми е съвестно да употребя думичката „идеален”. Имам усещането, че ако провъзглася нещо за идеално, тутакси то ще се срине и вече няма да е съ ...

LandHo

Есета

3.7K 2

На едно приятелство...

Често си задаваме въпроса „Какво се случва?", без да успеем да намерим отговора му... Отминаваме с въздишка, преминаваме нататък... наранени и отчаяни от събитията... Готови за нови удари от живота, сякаш търсещи своето място във Вселената. Напоследък се замислям какъв е смисъла от живота, като пост ...

_BaBy_GiRl_

Есета

2.8K 3

София, моя София

София, моя София! Аз ли неусетно остарях, преди да порасна, ти ли прекомерно порасна, без да остарееш, но някой от нас не е същият! Вървя по твоите улици и виждам нови и нови лица. Лица, които преди нямаше. Различни лица. Намръщени лица. Грозни лица!... Имаше ли ги вчера? Не помня. Може да са били т ...

perperikon

Есета

3.7K 1 1

Вяра

Градът е пълен със сенки, панелни равнодушия, на отминали спомени, на мъже и жени...
Създадени пак от кал и вода...
В такива моменти звънтят в душата на всеки камбаните на всяка необятна, внезапна тишина.
Духът на лятото залива с вълните си своите любими плажове, на моите пустинни плажове, на моите ...

jurasik55

Есета

1.7K 1

"Моят 24 май"

Моят 24 май
В живота си се водя от мечтите и надеждата. Единствено те ми помагат да творя, да обрисувам изстраданото и да запечатам спомените. И винаги това, което пиша идва право от сърцето, достига до друго сърце и гъделичка нежните му струни. Единствено когато пиша, аз чувствам, че животът има см ...

lady_rose

Есета

11.4K 2

ПОБЕДА

ПОБЕДА
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...

qhve

Есета

3.2K

Исках да ти помогна

Болката от думите “завинаги заедно”!
Черно бял, тъмен спомен...
Един неизтриваем кадър от нашият живот!
... от който боли...
Преплетени ръце... слети души... наивна любов... като детска игра, непозната... ...

pepilota

Есета

2.4K 1

Неудачникът в мен

Мисля, но мисълта ми не стига далеч, както преди. Може би ми липсва надеждата, която ме крепеше през всички тези години? А може би не! Може би се предадох без бой!
Винаги съм бил слушател на проблемите на различни хора, винаги съм мислил, че аз нямам такива. Чак сега долавям иронията, сега, когато р ...

revlio

Есета » Социални

2.1K 1 2

'Времето е в нас и ние сме във времето'

''Времето е в нас и ние сме във времето''
Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне ...

Vilet

Есета

25.6K 1 6

Хора със стъклени души

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.4K 1

Студени Марионетки

Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...

Voodoo-Kukla

Есета

1.7K

Кула от карти

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

Voodoo-Kukla

Есета

2.2K 1

Приказка за жълтото листенце

Беше началото на есента, даже края на лятото. Едно мъничко дъбово листенце пожълтя. И се почувства мноого тъжно. Зелените листенца му се смееха, защото беше жълто.
- Ти не си като нас! Ние сме красиви и свежи, а ти си грозен! Толкова си грозен, че не заслужаваш нашата компания! Не заслужаваш да си с ...

Vyrtina

Есета

2.5K 3

Копнежът

Koпнеж. Лагуната и намеренията ни останаха при златния пясък... Простора на хоризонталните ни тела отесня. А и те вече са само вертикални и такива ще продължават да бъдат. Поехме напряко през миговете и затова те се изчерпаха...
Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. ...

chocolate

Есета

1.6K

Човек, искрен не по желание, а по природа

Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм ...

chyenne

Есета

8.2K 1

Едно сърце не ме разбра

Може би никога няма да разбереш колко много те желая, колко много искам да си с мен. Но не! Ти реши, че всичко е една авантюра. Ти реши, че няма смисъл да сме заедно, защото ще си развалим истинското приятелство, което съществува между нас. И аз като наивно малко момиченце се съгласих всичко, което ...

malkata_lu

Есета

3K 1 1

Всеки има своята пустиня

Всеки, родил се на тази земя, открива своята пустиня, докато израства в обществото и открива себе си по пътя но опознаването.
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от коят ...

malkata_lu

Есета

9.6K

* * *

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

malkata_lu

Есета

1.4K

* * *

Може ли любовта да е само празник в човешкия живот??
Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хор ...

malkata_lu

Есета

1.3K

Сянката на невидимото 1

Сянката на невидимото
Ето един сладък парадокс за всички любители. Има ли сянка невидимото? „Абсурд!" - ще каже всеки набързо. Но... я да помислим!
Едно цяло измерение от нашата вселена си е по принцип невидимо и то с всякакви уреди. Някои казват, че го виждал само този, който има трето око. Но аз м ...

kdimov

Есета

1.6K 1

Есета на различни теми

В сърцето

Размисли за маската

По нежната спирала на живота

Пеперуди

С малко любов

размисли 1

Където и да си, те моля за прошка...

Принцесо, тук ли си?

ЖИВОТЪТ

За България

Как си?

Осъдени души

Искрено

Пропаст

Неизбледняващ спомен

Лутане

Радвай се на живота, без да го сравняваш с живота на другите

Разказ за любовта

Философски размисли за живота и хората

Представата ми за идеалния продавач?

Идеалното място за почивка в България

На едно приятелство...

София, моя София

Вяра

"Моят 24 май"

ПОБЕДА

Исках да ти помогна

Неудачникът в мен

'Времето е в нас и ние сме във времето'

Хора със стъклени души

Студени Марионетки

Кула от карти

Приказка за жълтото листенце

Копнежът

Човек, искрен не по желание, а по природа

Едно сърце не ме разбра

Всеки има своята пустиня

* * *

* * *

Сянката на невидимото 1

Опашка