Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Перли

Имало едно време едно малко момиченце, което обличало болката си в най-красивите перли на света и ги дарявало на хората. Това момиченце живеело толкова далече от най-близкия остров, че му се струвало, че света се дали на две измерения: негово и неин. Ето защо всеки новодошъл, в нейното пространство ...

faith

Есета

1.3K

sph cyl axin

къде още ме има...
не трябваше да не съм тук...
Движи се.
Храни се.
Пази си очите. ...

abased

Есета

2.3K 10

първо хранене

безразличие към хаотичната красота, създадена като страничен ефект...
изтрита просто, за да не запълва сетивата излишно...
малка, шарена картинка, зарината със спомени,
която би могла да бъде цял един живот,
но щом не го виждаш, значи го няма... ...

abased

Есета

1.7K

кутия в нула

{00:10:23}abased: най-много мразя моментите, в които песните се появяват и се давят обратно
{00:10:28}abased: и идеите...
{00:10:32}abased: идеите изобщо...
{00:10:36}abased: тук няма тишина...
{00:10:47}abased: никъде няма поне малко място... ...

abased

Есета

1.7K

Моят първи разговор с Богинята

Моят първи разговор с Богинята
(Приказка)
В този миг, на фона на шума на стоманените колела и горещия въздух, Слънцето се беше покрило зад завеса от светлящи-жълти облаци и се виждаше като петно, светло и изгарящо с красотата си и сякаш дупка, където се бе загнездила тая красота, бе това Слънце и бе ...

Addien

Есета

1.5K 1

* * *

И мислиш, че така ще ме трогнеш?
Че ще обърна света заради теб? Дали? Престани... Не искам да ме унижаваш повече... Да ме сравняваш с нея... Да търсиш нея в мен... Престани... И мен ме боли... Но аз не съм нея... И никога няма да бъда... Никога... Напразно я търсиш... Ще ме загубиш, а дори не предпо ...

salzi4ka85

Есета

1.4K 2 1

Съвпадения

Родена съм през любимия ти месец - април. Така и не ми обясни защо го харесваш.
Караше ме да се обличам в синьо - да подхождам на очите ти.
Едва ли някога ще забравиш домашния ми телефон - последните 6 цифри от ЕГН-то ти.
Звънеше ми по 12 пъти в денонощието - толкова бяха часовете, прекарани без теб ...

shemetna

Есета

2.1K 12

Тъга

Не можах да разбера как допуснах те да влезнеш толкова надълбоко в моето сърце и сега, когато ти не си до мен, да не мога да те изтръгна от него... Сега, когато... когато теб те няма, за мен останаха красивите спомени и горчивите ми сълзи, които всяка вечер лея в безсилие и яд, че не мога да върна м ...

The_Princess_Of_A_Dark

Есета

4K 6

Ехото...

Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизве ...

pavli

Есета » Любовни, Философски, Лични, Други

1.7K 2

Това, което не ме убива, ме прави по-силен

Това е глупаво твърдение. Всичко в този живот може да те убие, дори една обикновена настинка, докато се опитваш да доказваш пред себе си и пред другите, колко си силен, защото виждаш ли, за един ден можеш да свършиш работа, която хората вършат за месец. Една настинка няма да те кали чак толкова, че ...

`Fallen_Angel`

Есета

12.5K 1 10

Отровни сълзи

Ето я... вече на земята... стои, плаче и прегръща самотата. Безмълвна в тъмнината, изтрива сълза... въздъхва, сякаш, но не може. Притиска я нещо неизречено, непоказано, неизживяно... Иска, а не може. И не трябва. Желание, така студено, така жадувано, така невъзможно.
Поредно зрънце се отчупва от сър ...

_BaBy_GiRl_

Есета

2K 1

Дъжд

Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих ...

faith

Есета

1.9K 2

Обичам те!

Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо дру ...

faith

Есета

43.4K 6

Утопия

Когато истина и измислица се смесят в една реалност, не ми остава нищо друго, освен да затворя очи и да започна да ги разделям имагинерно. Разделям моменти, изгубени във времето, моменти, необходими ми да забравя и моменти, каращи ме да се усмихвам. Усмихвам се на всичко и всички. Смея се на себе си ...

faith

Есета

2.5K 2

Ммм малко пак сериали =D

Обичам те толкова многооооо.
Аз съм щастлива така, непознавайки те,
но съм развълнувана, че някой ден ще те срещна
и ще зная, че си ти.
Радвам на всеки миг, в който живея, защото е изпълнен с нови моменти, ...

beautiful_soul

Есета

1.4K

Истината е като...

Истината е като заобикаляща, задушаваща те и притискаща невидима стена, а ти си заслепена от чувствата си, от мислите си и от грешните представи, които колекционирам като мръсни, дори смешно по-малък номер чорапи. Истината те обвива, гали и докосва, а ти си мислиш, че те държи в плен, че ще получиш ...

`Fallen_Angel`

Есета

2.8K 1

Наказание

Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ...

chervena_roza

Есета

1.6K 1

Безразличен

Край! Свърши се!
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се! ...

chervena_roza

Есета

1.9K 2

Усмивки

И вървях в тъмното, и се спъвах, и падах, и ставах, и продължавах. Вървях, защото се налагаше да продължавам. Спъвах се, защото трябваше да се науча да падам. Падах и не исках да ставам. Ставах и продължавах само напред, без да погледна зад гърба си, без да отдам чест. Продължавах, защото имах нужда ...

faith

Есета

2.4K 4

В полумрака на моя ден

Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемат ...

faith

Есета

2K 4

Любовното обяснение на влюбеното сърце

Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като ...

faith

Есета

5.5K 6

Въпроси без отговори

Защо човекът е човек, след като живее без отговорите, които са му нужни? Защо обича така силно, след като любовта му е болка? Защо и мислите чужди влияят тъй силно и човекът посредствен тъне в своята заблуденост? Защо сме хора и човеци се наричаме, след като сме безсилни пред смъртта, пред Бог, всъщ ...

malinka_loves_miro

Есета

1.9K 2

Вън в откритото

Вън в откритото
5... 4... 3... 2... 1... Отлитаме!
Не е ли това мечтата на всеки?
Веднъж завинаги, да загърби света,
загърбвайки оковите земни. ...

шанара

Есета

1K 1

За “моето утре”

За "моето утре"
Не съм готова за моето утре, не съм готова да го погледна в очите. Не помня как погледнах вчерашния ден и днешния. Нарочно ли го забравих?! Молех се онези дни, в който плаках да изчезнат и тях наистина ги няма. И, мислих, че ще видя "утре" и ще го сграбча, и ще го сграбча и то ще бъд ...

rozeto_bg

Есета

3.6K 3

Здравей, Любов!

Здравей, Любов!
Как се чувстваш днес? Имаш ли малко време за мен? Искам да чуеш сърцето ми и думите, излизащи от неговите недра. Искам да усетиш как ме лиши от онази топлина, която някога преди смразяваше сетивата и светоусещането ми. Погледни в очите ми и нека светло кафеникавите ми зеници ти покаж ...

faith

Есета

5.2K 2

Сън

Когато потънеш в тъмнината на очите ми, усещаш ли студенината на мрака в мен или просто чувстваш топлината на страстта, която изпитвам към теб?! Когато сърцето ти не спира бързо да тупти, заради мен ще се доближиш ли, за да спреш дъха ми и да преобърнеш света ми?! Ще се жертваш ли, ако не можеш да с ...

faith

Есета

1.8K 1

Лятна любов

Зимата на отиващата си любов бе последвана от лишения на чувства. Нямах желания и мечти, съзнанието ми повтаряше само едно: "Искам те обратно"! боледувах от мислите си по теб, моя никога не притежавана любов. Или може би те притежавах, но ти не се чувстваше като вещ за мен. И не беше вещ за мен, а н ...

faith

Есета

2.8K 1

СМЕЛОСТ

Всеки твой поглед е поглед към рая. Може би любов е това.
Всеки твой поглед е болка,
Беда,
Съдба. Нима страх е това?
Всеки мой поглед е обзет от диви, ...

YAVOR_A_STEFANOV

Есета

2.5K 1

Аз съм другата...

Ето пак ме оставяш... и отиваш при нея... Казваш, че на мен държиш... Стискаш силно ръката ми... Но когато аз я протегна към теб... когато искам да те прегърна вечер... теб те няма... Тя минало била... Дали? Питаш нея дали можеш да излезеш, триеш разговорите с мен... и съобщенията... да не види Тя.. ...

salzi4ka85

Есета

2.7K 2

Черната кутия

Черната кутия
Обръщение към себе си и към всички, на които им изглежда познато...
Живееш си в своите илюзии тихо и кротко... Или в още по-добрия вариант - заедно с тях и позволяваш нещата да се случват в действителността... Събираш усещания и емоции, докато не настъпи катастрофа в битието ти и се на ...

pavli

Есета » Лични

2.3K

Заблудена Ариадна

Нощ, тъмнина и мирис на озон. Мръсна стая, пълни пепелници и мълчание. Думите се подреждат някак глупаво върху меката хартия. Прозрачен синкав дим се разстила навред като мъгла и образува хиляди небивали фигурки. Дори музиката звучи някак отвеяно, като призрачно, далечно ехо. И аз изглеждам необичай ...

tedavshock

Есета

1.5K

Маршрутът

Всичко минава толкова неусетно... Минути и животи някак си се сливат в хаоса на вселената. С бодра крачка, устремени към нулата, вървим незнайно къде, незнайно защо, незнайно с кого. Вървим, без да се спираме, заради някакви безсмислени всекидневни ужаси. Обхождаме уж съзнанието и в същото време не ...

tedavshock

Есета

1.4K 1

Липсваш ми

Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очи ...

faith

Есета

3K 1

Единствени

Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда ...

faith

Есета

2.1K 1

Обичaм те!

Очите ти - най-горещите брегове, които някога едно човешко съзнание може да сътвори. Горят под краката ми, а пясъка се забива дълбоко между пръстите. Потъвам в пясъчни ями на твоята любов. Горя сърцето си с мисли за теб. Всеки ден се моля, парещото "хлъц" да отмине, за да мога да си поема глътка въз ...

faith

Есета

1.9K 2

Този филм...

Липсваш ми! Не вярвах, че е възможно някой да ми липсва толкова силно. Не и след последния път. Но определено този път се моля за дъжд. Искам капките да изтрият липсата по теб и ти да се върнеш някъде, след бурята от студенина, нахлуваща в мен. Да се върнеш, Любов – там, където винаги си била и ще б ...

faith

Есета

1.9K

Скъпа Любов

Скъпа Любов...
Разперих крилете на демон, които бях затворила в себе си и пак се върнах към старите си навици. Прелитам над едни и същи места, убивам едни и същи безсмъртни всеки ден. Боря се за дъжд, когато само мъглата може да бъде непобедимия щит на сърцето ми. Желая тъмна и гъста мъгла, а се бор ...

faith

Есета

1.9K 1

Обещания

Оплитам се в изречените на ден хиляди думи. Не помня как съм започнала деня, нито как съм свършила предишния. Опиянението ми е толкова силно, че привикнах към едни и същи навици всеки ден, ден след ден. До такава степен станах специалист, че сега и на сън мога да изредя дневните си задължения. Събуж ...

faith

Есета

2.4K 1 1

"Аз"

Аз
(Есе )
Аз съм Роза. Никога Роска, непоглезена. Едно необикновено момиче, шестнадесет години скитало от дом на дом, от кой по-чужд, от мащеха на мащеха, коя от коя по-сурова.
Аз съм само едно име в досието на дома за деца и юноши, подарено от жената, която ме родила и ме обрекла на незаслужено нещ ...

ros_dmx

Есета

3K 2

В началото бе...

Нищото, което се родило от нищо, което от своя страна се родило от нищо... Се изморило да бъде нищо. И започнало да мечтае да бъде нещо. Така, малко по малко, нищото започнало да привлича частици към себе си. Въображаемите частици от това, което то мечтаело да бъде. То продължавало да ги придърпва к ...

Tangerine

Есета

1.5K

Есета на различни теми

Перли

sph cyl axin

първо хранене

кутия в нула

Моят първи разговор с Богинята

* * *

Съвпадения

Тъга

Ехото...

Това, което не ме убива, ме прави по-силен

Отровни сълзи

Дъжд

Обичам те!

Утопия

Ммм малко пак сериали =D

Истината е като...

Наказание

Безразличен

Усмивки

В полумрака на моя ден

Любовното обяснение на влюбеното сърце

Въпроси без отговори

Вън в откритото

За “моето утре”

Здравей, Любов!

Сън

Лятна любов

СМЕЛОСТ

Аз съм другата...

Черната кутия

Заблудена Ариадна

Маршрутът

Липсваш ми

Единствени

Обичaм те!

Този филм...

Скъпа Любов

Обещания

"Аз"

В началото бе...

Опашка