Лични

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
1,4 резултата

Лесно ли е да следваш сърцето си днес

Кога за последно се вслуша в онези тихи нашепващи трепети на сърцето си?
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...
Гретчен (Грета Кирилова)
Гретчен
Есета » Лични
1.6K 4

Другата

Разсеяно утро. И дъх на кафе. Птичи песни. Забързан е вятърът.
Една врата е затворена. Друга-скрибуца.
Парцалената кукла е като мечта.
Пътувам към себе си толкова дълго. Индиго от спомени нахлуват в паметта.
Часовникът рязко напомня за срещата. ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
898 2 2

В края на краищата

Чувал съм да казват, че вселената е крайно безкрайна. Това не го разбирам. Други твърдят, че е само безкрайна. И това не го схващам. Тази моя несхватливост вероятно оправдава афоризма на Айнщайн, че само вселената и човешката глупост са безкрайни, като за вселената не е сигурно. Свикнали сме да мисл ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Есета » Лични
1.5K 7 11

За лошотията

Дистанцирам се от лошото, опитвам се да не го задържам в мисълта, да не се тревожа, но въпреки това, понякога усещам дъно, загубил съм равновесие.Случва се, когато възторгът от постигнатото отглъхва. Вълната е друга, квантите на енергията не откриват посоката, загубвам опора. Знам го , но понякога с ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Есета » Лични
1.1K

Живот назаем

Живях, а не разбрах това. Дишах, а другите дишаха истински.
Танцувах, а танцът бе поклон към свободата. Разресвах косите си, но нямаше кой да ги погали, някак по детски....
Усмихвах се, ала тъгата по устните играеше танго.
Бягах, когато стъпките ехтяха по тротоарите и връщаха спомените от миналото.
...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.3K 2 2

Убиец на любови

Убиец съм на обич. На наранени любови. Промъквам се слепешката чрез дирите живи. Помагам на инквизитора, догонвам бича. Спомените едва живи се смеят в нощта. Разранена тигрица, а жалка в обичта. Събличам надежди, търся оковите, захвърлени, смешни. Присмивам се клоунски, зарязвам емоции. Врагът ми е ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
965 1

Аз и ти

В блатото на чувствата вървя със сведена глава. На ум катеря планини от неугледни спомени. Опознавам себе си по пътя крив. Правият не ми е интересен. Безбрежна е пустинята, дори и глътка нямам. Тежест и пустота, вятър от пясъчни измами. Гордостта си тръгна, за любовта - гадая. Ръката гали твоята кос ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.5K

Когато любовта си тръгне

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, ако съм това пагубно удобство ли е, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, коет ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.3K 1

Размисли в неделя

Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... ...
di_t
di_t
Есета » Лични
1.3K 7 24

Размисли върху насилието

Какво е тормоза и има ли той почва за развитие в едно общество с висок морал и ценностна система ориентирана към приемането и позволението? Защо са ни тези наказателни закони като те само ограничават, а не изкореняват проблема? Не съм чула някой с бой и тормоз да е станал по добър. Затворен, свит, д ...
Iva212121 (Иванка Цветкива)
Iva212121
Есета » Лични
1.9K 1 20

Сбогом

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1K

Вещица

Красива вещица по пътя чертае фигури от сняг.Студът е обхванал дребните къщи на селото. Листата спят зимен сън. Тихо е и някак самотно.Птица се обажда, а после сърдито отлита. Ден, а все едно е нощ. Поласкани устните рисуват сърце. Тежи като камък.Мечтите са обърнати хоризонти.
Обличам любимата блуз ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.6K 1 2

Сбогом любов

Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1K 1

Така съм чувал

С какво е слабо лявото?
С безсилието си навярно. Повечето хора са десняци.
С какво е силно лявото?
Със своята необходимост. Повечето хора са двуръки.
Защо е нужно лявото? ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Есета » Лични
1.1K 4 5

Деменция

Какво е паметта?
Счупената пейка, на която си лежал нощем до гарата, за да избягаш от вкъщи? И после дървената шейна на дядо? Тази, същата, дето не ставаше за нищо и накрая всички ти се смееха, но ти беше първи на зимната пързалка с твоето порше – найлона от мазето на дядо...
Счупено коляно ли е пам ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Есета » Лични
1.1K 3 6

Нощем

Понякога нощем изневиделица извива вятър и дърветата зашумяват като подгонени вълни от морски прибой.В такива нощи сънят убягва и се озовавам в царството на будуването. Навън вихрушката блъска яростно стените на старата къща и тя сякаш пъшка безнадеждно и страховито
В заклещеното между вятъра, нощта ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Есета » Лични
1.3K 1

Дрехите като източник на здраве и самочувствие

За да се разбере значението на дрехите, и по-точно значението на Правилното носене на дрехите, е необходимо първо да се обърне внимание на естеството (или устройството) на човешкото тяло, и по-специално на кожата и порите на тялото. Порите на тялото представляват именно тези малки отворчета-прозорче ...
Лесничея (Леснич Велесов)
Лесничея
Есета » Лични
1.3K

Отронен лист

Неразлистило се дърво, кафяво до черно, листи по парка, тишина от птица, ходещо дете...Студът разтваря душа от духа и тропа нервно по нараненото сърце.
Прах, задушливо отразява мислите.Езерото е като мислещ изполин.Пейките мълчат кротко. Небето твори история. Вървя приведена, слушам любимата си груп ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.1K 1

Сърцето

В звукът на тишината, сърцето бие два пъти по-бързо. Виждайки любовта, смисълът има име. Душата вече не е сама. Тя диша и се движи чрез другия
Тогава и самота проговаря, затова човек се чувства щастлив. Има защо. А Господ одобрително поклаща глава, клоунски се смее, защото обичта го надживява. Така ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.5K 1 2

Да срещнеш себе си на разсъмавне

ДА СРЕЩНЕШ СЕБЕ СИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Лесно е да се намери дъска.
Трудно е да се направи иконата.
Иван Динков
Студентска квартира в началото на 1988 година. Цигари в излишък в препълнени пепелници. Музика – такава, каквато не звучи в радиоефира. И стихове. На поети, чиито книги някак странно и прибързано ...
SiliyaSil (Силва Василева)
SiliyaSil
Есета » Лични
1.3K 1

Път

Каменно се блъска сърцето , а водата отнася вихъра на болката. Вълни,а душата ми прелива,спорят те, с кои са по-силни....
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.1K 1

Зима през май

Тихата утрин ме събужда и ме гали по косата. Спирам алармата, а студът навън, ме заразява с открита воля.
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.5K 1

Акцентите

Акцентите
Акцент, това означава внимание, подчертано внимание, внимание с ударение. Например, ако нещо се смята за по-важно от друго нещо, и на него се обръща по-голямо внимание. И тази приоритетност на вниманието на човека произтича от това - какво той обича или предпочита. Трябва да се има пред ви ...
Лесничея (Леснич Велесов)
Лесничея
Есета » Лични
1.4K

Синьо

Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми. Мама вече я няма.Тихо е, някак протяжно. Стоножката до м ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Философски, Лични
887 1 2

Сън

Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Лични
1.3K 1 3

Здравето е заблуда

По-точно стремежът към него е такъв. В човешкият род едно от най-съкровените неща, е здравето. всички за него бленуват и всички взаимно това си пожелават - здраве. Какво обикновено си пожелават хората, обаче? Това са неща, които се считат за недостижими, по една или друга причина. Никой не знае какв ...
Feather_93 (Стивън Генчев)
Feather_93
Есета » Социални, Философски, Лични
1.8K 4

Духовете - като източник на щастие

Духовете, като източник на щастие
Лесничея (Леснич Велесов)
Лесничея
Есета » Лични
853

О, Китай!

Не е трудно човек да прочете китайската конституция.
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...
Ranrozar (Стойчо Станев)
Ranrozar
Есета » Лични
1.7K 6 15

От душата

Няма нищо страшно в това да споделиш със света мислите и емоциите си. Не е трудно да говориш, когато казваш своята истина открито. Всъщност трудно е... началото е трудно, но след това всичко се нарежда само и тежестта от спотаените тайни изчезва.
Е... всеки си има тайни! Далеч съм от мисълта, че аз ...
kalli (Даниела Паскова)
kalli
Есета » Лични
2.2K 1 5

Странна съм, но пък съм себе си

Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото.
Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Есета » Лични
1.4K 2 3

Нов поглед върху понятието Его

Какво е Егото, лошо ли е или добро? Някои казват лошо е – не дава на любовта и безкористието да се изявят, други казват Добро е – дава възможност да се придобият повече блага от живота. Но трябва да се има пред вид, че Любовта, безкористието и благата, или богатството, не са Абсолют, - те не трябва ...
Лесничея (Леснич Велесов)
Лесничея
Есета » Лични
1.7K 3

***

Има хора, които държим близо до сърцето си, като стряха, като сила, като утеха. Хора, за които си струва всяка борба, всяка сълза, всяка усмивка, всяко пробуждане. Хора, без които животът би бил сянка, път без цвят и посока.
Има хора, за които не достигат думи...
Има присъствие, което звъни тихо в д ...
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
alexgrau
Есета » Лични
1.5K 3 5

Моят свят

Светът е ужасяващ филм с малко щастливи моменти, а ние хората сме актьорите в този филм. Но човечеството създава този филм, харесва му винаги да имат висок адреналин, да се бунтува за щяло и нещяло и да се радва на нещастието на безсилните хора, да потъпква любовта, приятелството, семейството, радос ...
Очи
Очи
Есета » Граждански, Лични
2.6K 2 4

За мълчанието и самотата

"Мълчанието е злато" или цитатът "Колкото повече мълчи човек, толкова по-разумно започва да говори." Много са авторите в миналото, които са говорили за мълчанието, за самотата и изолацията. В тази тема искам да споделя моите разсъждения, с които не ангажирам никого.
Мисля, че познавам до някаква сте ...
mementomorii (Калоян)
mementomorii
Есета » Социални, Философски, Лични, Други
3K 1 12

Sexperience p.2

Казват, че най-ценният подарък, който можеш да подариш на някого е времето си. Повечето от тези срещи са пълна загуба на време, подарено ей така на непознат. Парадоксално излиза, че може би дори трябва да си благодарен за това, че именно ти си получил в замяна точно този дар от човека отсреща.
Всъщн ...
MutafovaNeli (Mutafova Neli)
MutafovaNeli
Есета » Любовни, Лични
1.3K 3 6

Sexperience p.1

Има мъже с харизма и съществуване като на диво животно. Хищник по природа, ловец и преследвач, с инстинкт за оцеляване, който излъчва благородство – отнася със себе си точно толкова, колкото му е достатъчно за деня. Нито повече, нито по-малко.
Сам решава кога да присъства в живота ти, кога да се отт ...
MutafovaNeli (Mutafova Neli)
MutafovaNeli
Есета » Любовни, Лични
1.6K 6 11

Случвания

От скута на тъмната нощ бавно и сакрално изплува кръглата тъмно-червена луна. Отвсякъде се просмуква чернота и тогава ме обхваща необясним смут и разколебаност. Винаги в такъв момент си мисля за неумолимата истина - твоят ден не е напълно твой. Усещам го отдръпнат някак се, а хората до мен, станали ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Есета » Лични
1K 1 1

Хаос

Нямам второ име, а може би дори името си забравям често. Аз съм ходещо тяло, с очи, вперени в тълпата, действаща механизирана кукла. Това не съм аз, но другите смятат че съм, а този факт ме кара да се усмихвам. Устните са с цвят на мак, тялото е грациозно, нежни къдри се докосват до раменете. Ала то ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Есета » Философски, Лични
1.1K 1 2

За самотата

С времето, под товара на натрупаните години, все повече се убеждавам, че познаваме само онзи свой лик, който всекидневно виждаме в огледалото. Другият лик- този на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, докато един ден неусетно идва прозрението, че всъщност прекарваме живот ...
JordanKalaykov (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov
Есета » Лични
1.7K 1 3

Накъде отива всичко?

Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам д ...
Вяра.05 (вяра господинова)
Вяра.05
Есета » Ученически, Социални, Любовни, Лични
1.9K 4