1 429 резултата
Untitled 3 (final episode)
Забелязал съм, че всеки път като седна да нахвърля някой друг ред, го правя с някакво необяснимо очакване, че ще се получи нещо поне толкова поносимо, че като го чета след това, да не се хващам за главата. Рядко се получава. Но не е това лошото. Все пак си имам телевизор, ...
  1179 
Untitled (part 2)
Часът е 13.20. Неделя. Събудил съм се преди около половин час и по подобие на всички провалили се писатели, сядам пред машината(компютъра) с чаша кафе и се опитвам да кажа нещо, с което да ви заинтригувам. Е, поне да заинтригувам себе си. Хм... този път познахте, нямам какво да каж ...
  1148 
... Във всеки от нас има един механизъм, които по всяко време може да засече. И когато това стане... нищо не се знае. Няма значение колко сме стабилни като психика, може да се случи на всекиго. Но проблема е когато осъзнаем, че не нещо не е наред вътре в нас, още преди да е прищракало.
Знам че на вс ...
  1420 
- Тъгата сама по себе си. Тъгата по някой, тази, стаена в душата ти, тя е красива.
- Не, нищо красиво не виждам в нея. Болезнено е!
- Помисли! Когато тъгуваш, тъгуваш за някой, за нещо, което обичаш, което ти липсва. . .
Момент да си поема въздух. Попивам сълзите от лицето си и бавно отмятам коса. Д ...
  1955 
В болничната стая на майка ми имаше още две жени. И двете очакваха да бъдат оперирани. Разказваха си една на друга за своите болести. Едната беше много уплашена - лекарите я бяха предупредили, че операцията й ще бъде много тежка. Дори животоопасна. Гласът й трепереше от притеснение, докато говореше. ...
  989 
Гледам вече остарелите ти снимки на компютъра ми, правени преди година за мен и за последен път разкривам чувствата си пред белия лист. Днес съм решила да се откажа от този си порок - да продължавам да се измъчвам за нещо, никога непросъществувало. Измина много време, адски много време, откакто ме о ...
  3876 
Да си призная честно, гледам Перла. По-точно гледах. Даже си кръстих котката Айча, което сигурно означава, че с крехката ми психика е настъпил необратим сакатлък. То аслъ като няма какво друго да гледаш, ще гледаш насила това, което без да искаш ти наранява съзнанието, но пък е вървежно, комерсиално ...
  1768 
Опитвам се да ти вярвам!
Да вярвам, че някъде там, дори и далеч, те има.
Опитвам се! Но вече сили не ми останаха!
Дори нямам право да те обичам!
Нямам право да мечтая за теб! ...
  1307 
Понеже са ме подгонили едни мисли, а хич не ме бива в мисленето, реших да споделя. Не се притеснявайте, мислите, които ме гонят, не са мои, чужди са, но ме гонят, та чак ме засипват. Сигурно беше по-правилно да кажа, че са ме засипали едни мисли, че чак не ми се мисли. Тези дни си цъкнах едно късмет ...
  1554 
Когато бях малка, мечтаех за много и различни неща - да стана лекар, актриса, танцьорка... или дори за така мечтаната кукла Барби. А сега... за какво може да мечтае едно обикновено момиче на моята възраст ?
Ако кажа, че мечтая за световен мир, ще изглежда прекалено банално, а и никой няма да ми повя ...
  9580 
Помниш ли очите му?...
Помниш ги, разбира се. Помниш ги по-добре от твоите собствени даже. Та нали толкова пъти вече, толкова отчаяна и търсеща си се вглеждала в тях, изпълнена с болезнена надежда да откриеш в тях... какво? Отражение на собственото си неизречено очакване. На собствената си страст. И ...
  2263 
НОСТАЛГИЧНО… за Панагюрище
Автобусът взема плавно поредния завой. Още малко, още няколко завоя и пристигаме. Цяла година бленувам това пътуване.
И ето го – малкото градче, сгушено в зелената прегръдка на планината. С мъка удържам сълзите, гърлото ми се стяга, едва казвам със задавен глас на сина си: ...
  1944 
Мислите и чувствата на хартията изричам.
Желанията, копнежите - върху хартията изливам.
Страха и гордостта в написаното упоявам.
Грешките и радостта в едно сътворявам.
Болката, сълзите - щастието, усмивката като мост прекосявам. ...
  1053 
Не съм се хващала да пиша нещо от доста време. Както може да се види, преди се занимавах с поезия, но сега, като си чета старите стихотворения, ми се виждат толкова наивни и глупави, че реших да понапиша нещо в проза. Не, че ще е нещо много гениално, но може и да се получи просто едно добро откровен ...
  1734 
За моето друго аз
Мислите са сенки на нашите чувства –
винаги са по-тъмни, по-празни, по-прости от тях.
Ницше
Много пъти съм започвала и вероятно в пъти повече съм изтривала написаното. Понякога съм се опитвала да размишлявам, друг път - да дефинирам, трети – просто да се освободя от всичко, натрупа ...
  3311 
А всичко бе толкова красиво. Дори ми беше трудно да повярвам, че е истина. Сякаш във всеки момент ще се събудя и ще разбера, че е било просто сън… Истина е, всичко се случваше. Там – точно до мен, стоеше един истински приятел. Такъв, който хората търсят може би цял живот. Истинско щастие бе за мен д ...
  1213 
Вярвате ли в чудеса? А имате ли мечта? Да, да, зная: писано е толкова за това, че вече звучи отегчително... Предполагам, че всички сме гледали филм, в който главният герой иска нещо толкова много, че накрая, въпреки всичко и всички, успява. Но си казваме- „Та това е само филм...” И превключваме кана ...
  2921  13 
Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...
  1582 
Въпросът за Другия (2007 г. лято)
Онзи ден споделих с едно от нашите момчета:
- Жан, аз съм необратимо влюбен...
- Пак ли?... – въздъхна Жан, оставяйки настрана наченатия шницел – Не ти ли казах да престанеш с тия бири по заведенията?! Като ти се пие толкова, пий вкъщи, а щом си толкова влюбчив, ще ...
  2649 
„Разберете на коя отчаяна съпруга приличате?”; „Коя поп-фолк звезда си?” Дали си Кари, Саманта, Шарлот или Миранда... Всички сме виждали тези въпроси, последвани от тест, който да ни определи или, по-точно, да ни оприличи. Защо? Защо искаме да приличаме на някого? Актьор, певец или пък измислена фил ...
  1923  15 
„По време на криза се инвестира в изкуство, злато и диаманти”. Интересно изказване, което прочетох наскоро. За последните две няма място за съмнение, но за първото, мога да се замисля – и не само аз. Като се има предвид, че от доста време сме в криза, не съм забелязала особено да се инвестира в изку ...
  2530  10 
Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е ...
  5712 
Всичко започна с робинята Изаура. Още от първа серия, като ме погледна от телевизионния екран с онези нейни големи, влажни като на текезесарско теле, очи - се влюбих до умопомрачение. Цели 50 серии се гледахме срамежливо, тайно копнежно. Харесваше ме, почти бях сигурен в това. Беше въпрос на още дес ...
  2797 
Казвам ви, корупцията е вече навсякъде - от най-високите етажи на властта, та чак до децата. Да-да, сериозно ви говоря - децата също са корумпирани! Имам доказателства за това. Например - вчера си забравих ключовете за колата. Бях се вече обул и излязъл навън. И... "Еййййй!', ударих се по челото и с ...
  3514 
От сърцето ми
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обичам ви! Кълна се във всичко мое и чуждо! За първи път в живота си наистина вярвам в думите “кълна се”. Да, аз не съм такава, не съм суеверна, не съм вярваща, но с вас, моите приятелки, аз съм истинска.
Искам да ви благодаря, че ме търпите такава, каквато съм.
...
  1964 
Дете
Непростимо ли е да съм все още дете?
Защо?
Може да съм на шестнадесет, но обичам розовия цвят.
Обичам да се връзвам на опашки и да обличам рокли. ...
  1589 
Седяхме на терасата и съзерцавахме звездното небе над нас. Листата на черешите, докосвани от вятъра, се поклащаха с тих шепот. А далечната песен на щурче достигаше до нас със самотно ехо и подчертаваше космическия безкрай на вечерната тишина... Изведнъж Саши прошепна с тайнствен глас: "Тате, предста ...
  1032 
"Все пак колко пъти може да бъде разбивано едно сърце и все още да се очаква да продължи да бие?"
Опитах се да любя и не случих
финалът беше: "Дървен философ"
и от тогаз наплашен и наранен,
аз вече не играя на любов. " ...
  2400 
Бях забравил този вкус - на филията, намазана с масълце и поръсена с домашна чубрица. Последно бях ял такава филия в детските ми години. После върху простичката, обикновена филия с масълце и домашна чубрица се появиха парчета шпеков салам, колбас, шунка, сирене, кашкавал... И какво ли не, докато нак ...
  2275  12 
ФРЕДИ
Може би болезненото, което се крие във всяко човешко взаимоотношение е, че между двама души, винаги зее пропаст, над която може да прехвърли крехък мост единствено любовта, и то само от време на време. Между мен и Фреди мостовете бяха спуснати от самото начало, бяха дълбоко циментирани в душит ...
  919 
Сънчо, за когото се пее, че идва от горица, е измислен герой. А аз съм съвсем реален... Сънчо. Сериозно! Мога да приспя едно дете за точно 5 минути. Колкото и да се къса да реве, да рита, да се тръшка - няма къде да ходи, ще заспи, та няма да може да отлепи цяла нощ от леглото. Методите ми на приспи ...
  2721 
… “Съжалявам за това, което се случи… Не трябваше да става…“
Има думи, които понякога оставят дълбоки следи!
Има думи, които остават да кънтят в съзнанието ти с години!
Има думи, които се изписват като с бич в душата ти!
Има думи, които се помнят… ...
  2374 
100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.
"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото ...
  1686 
~~Макар и да се чувствам безсилна, че не мога да променя нещата, аз знам, че един ден ще го направя.~~
Сама. Чувствам се така, сякаш светът ми ще се срути скоро, а всъщност самотата ме пронизва жестоко отвътре. Иска ми се да притъпя тази болка, но тя е вътре в мен и скоро не ще утихне. Имам чувствот ...
  3244 
Отворих очи с усещането, че нещо се е променило... С усещането, че някак всичко е ново, без още да съм разбрала какво всъщност се случва... Започнах с обичайните неща, но всичко ми се струваше някак необичайно, някак странно. Дори поздравът на кученцето ми, който получавам всяка сутрин за добро утро ...
  1832 
Какво стана с мен?... Какво стана с онова безгрижно момиче, което започна нов живот и очакваше всички нови неща с такъв трепет?... Къде отидоха надеждите за красивите моменти, които ме очакват?... Сякаш всичко в мен се преобърна, сякаш виждам някаква нова личност в мое лице. Личност, която вече не о ...
  2133 
Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина - всички деца тичат-беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на тек ...
  1240 
ТРУДНОСТТА ДА СЪЩЕСТВУВАШ
Често се питам дали има човек, който да е погледнал в музея на миналото и да не е забелязал добре балсамирания труп на собствените си надежди. Най-вероятно там, където свършва гробището на илюзиите, надеждата и отчаянието изглеждат безсмислени. Сигурно има много начини да в ...
  1854 
Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...
  1266 
ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА
Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони наде ...
  2059 
Предложения
: ??:??