Подкатегории:
1 420 резултата
... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
1030
1
8
Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
1070
Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...
1440
1
2
...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...
1328
2
Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени о ...
1608
1
Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...
2357
2
6
Много се изморих. Повярвай ми. Много.
Да чета статии, зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб, да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
Но си оставах с очакването.
И ми оатана само жела ...
Да чета статии, зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб, да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
Но си оставах с очакването.
И ми оатана само жела ...
1347
2
Влюбих се в душата ти.
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часов ...
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часов ...
2156
3
Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
Дори не Любов.
Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
Аз ...
Дори не Любов.
Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
Аз ...
1347
1
Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...
1280
2
Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...
1851
2
Като дете много обичах събота и неделя. Особено събота. По-късно ги обичах пак.
Но пораствайки разбирах, че много неща от детството, остават там... В детството.
После работиш. И чакаш уикендите. Вече така им викахме😊 Чакаш ги, защото те са ТВОЕТО време. Личното. В което си запланувал хиляди нещица з ...
Но пораствайки разбирах, че много неща от детството, остават там... В детството.
После работиш. И чакаш уикендите. Вече така им викахме😊 Чакаш ги, защото те са ТВОЕТО време. Личното. В което си запланувал хиляди нещица з ...
1137
1
"Не се страхувам от чуждите куршуми
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
1760
4
Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
983
3
2
Призракът на отминалата любов се бореше с наранената душа. Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по теб... Написах писмо, адресирано до надеждата, която молех за един едничък шанс – да те видя отново. Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, урока – не ще пр ...
1562
1
2
Аз все си пиша... дълго, многословно, вероятно и... досадно... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...
1304
3
Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в р ...
2528
10
20
Да общуваш с него не е трудно. Разсъждава добре, обича вицовете, гледа да не говори много, а повече да разказва такива. Дотук добре. Но... Колко обича да лъжееее, а самият казва, че не понася лъжи и недомлъвки. Не разбира, че не него лъжат, а той лъже хората. Толкова е прикрит и фалшив, че не може д ...
2466
4
3
2000
Здрасти-виждаш ли хоризонта?,а какво виждаш в него?.
Виждаш ли и какво свързващ с този глагол?
Много въпроси май,но без тях не можеш нито един път да опиташ,нито едно произведение да "вкусиш"-и ще вървиш само по един единствен път до края на живота си.Живота преминава в друго измерение,а ти не живее ...
Виждаш ли и какво свързващ с този глагол?
Много въпроси май,но без тях не можеш нито един път да опиташ,нито едно произведение да "вкусиш"-и ще вървиш само по един единствен път до края на живота си.Живота преминава в друго измерение,а ти не живее ...
979
Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...
Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
Поле ...
1495
2
4
Съвестта ме молеше...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
1082
2
2
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
1262
2
Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посре ...
1107
1
2
Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...
1358
1
4
Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
1024
4
Изгубих се там из между детството, когато бях започнала да живея.
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се иска ...
Изгубих се в доверието към семейството си, когато единственото, което получавах беше ултиматум.
Изгубих се докато извървявах пътя на училищните години, из между тормоза, обидата и превръщането на личността в аутсайдер.
Изгубих се иска ...
1686
1
Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...
1181
6
2
Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...
2344
2
2
„ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ Е …”
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...
„Ефективният учител” е дефицитна днес социална роля с фундаментално значение за ставането на личността във време, в което средата е все по-трудна за овладяване и все по-агресивна към формиращия личността си индивид. Ефективният учител е учител, който е такъв не по професиона ...
6665
2
1
Събудих се. Денят беше събота, някъде в началото на месец март. Слънцето разпръскваше бодро лъчите си, небето беше синьо и ясно.
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...
Нека отбележа, че аз съм един от онези /дразнещи/ хора, които по някаква причина обичат сутрините. Е, разбира се, не става въпрос за онези сутрини, в които се налага да ст ...
1103
1
Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
1056
2
„ЖИВОТЪТ КАТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО …”
“Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...
“Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...
4765
2
1
Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в ме ...
И в ме ...
1801
1
Вървя по един тесен път,който не познавам.Вървя без да се отказвам, и въпреки че ми показва края си, който е само нагоре и нагоре.Нямам избор,или ще съм Сизиф или ученик в този път?-какво да избера?-и аз незнам.Чувствам само,че трябва да вървя и че края на пътя ще ми покаже избора и отговора на всич ...
926
1
Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...
1126
1
Един затворен човек върви по тротоара. Той не вижда птиците, слънцето, оклюмалите жълти храсти и сухите погледи на хората около него. Не усеща палещите лъчи на отраженията на стъклата върху кожата си. Понякога изпитва чувства, които дотогава са му били чужди – усеща, че не върви, а лети, и колкото п ...
2222
6
3
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото ...
Човекът, който ще заеме мястото ...
1836
7
Пиша за себе си. Мога да пиша само хубави неща. Но мога и не. Часът е 23:20. Само аз и телефонът. Децата си легнаха. Съпругата също. Аз пак съм самотен. А можех да не съм. Но уви, съм само аз и телефонът. Да. И толкова. Умората е голяма. Непоносима дори. А сън, за мое нещастие, не ме лови. За какво ...
1208
1
- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...
1814
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
