Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Нечовекът на картините

Роди се в бедно семейство, с баща неудачник и майка, на която ù се налага да издържа семейството си, рисувайки портрети на улицата. Между семейните скандали и редовните побоища, израсна красива и тиха девойка, която осъзна, че не е като другите. Тя искаше да твори и с това да промени света. Гледайки ...

PM

Есета

1.1K

Ще избягам ли от теб?

Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше дори н ...

канапе

Есета » Социални

3.2K

Цветето на Колридж

ЦВЕТЕТО НА КОЛРИДЖ
Тази песен на птица, идваща от тъмнеещите борове, точно под нежното зарево на припадащия зад хълмовете пролетен ден, тези разговори за голямото платно на съществуванието и нашия мъничък живот, не са ли водени вече от някои други хора? Не е ли имало някога тук други двама души, кои ...

godo1952

Есета » Лични

1.8K 1

Алегория в ре минор

Поезията ли? Тя е хоби, не е работа, която се извършва с пот на чело или
за която се заплаща. По-лесно е да целунеш Анджелина Джоли, да пренесеш тленните останки на несъществуващия си брат от Египет или да превърнеш Али Агджа в болногледачка. Защо с реклама на сапун не се заемеш? Хем не е трудно, хе ...

Bardejov

Есета » Философски

1.3K 1

Лунаториум – Стая 61

С. П. : Господин Г. П., защо тази врата е толкова пазена? Какво чудовище има вътре?
Г. П. : Забранено ни е да знаем – само мисълта за това чудо вътре те прави луд!
Вътре:
Мечта vs. Реалност
Добър ден, уважаеми читатели, и добре дошли на дербито между Мечта и Реалност пряко от нашата психиатрия. За В ...

PM

Есета » Социални

1.6K

"Обичам те, мое мило Отечество!"

"Oбичам те, мое мило Отечество!"
“Oбичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце…”
Така Любен Каравелов описва своята любов към Отечеството в повестта си “Българи от старо вре ...

charismaticenigma

Есета

13.5K

Любовта като изпитание и самоопознаване

Любовта – страстна и трагична, вечна и непобедима, представена като от книга, не винаги е такава. Всъщност рядко е такава. Да, любовта е онова чувство, което всички познаваме, което ни кара да летим и да виждаме света през розови очила, но любовта е и изпитание. Изпитание за човешкия дух и самоопозн ...

natyma

Есета » Любовни

9.5K

Лудостта да бъдеш свободен

Повечето хора, включително и аз, поне веднъж в живота си сме си задавали въпроси от сорта на: Какво е лудост и кои хора всъщност са луди? Дори много често в ежедневието си сме използвали фрази от сорта на „Ти си луд!” или „Ти нормален ли си?!”, за да покажем на човека, на когото го казваме, че дейст ...

machure

Есета » Философски

9.6K 5

Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа

Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа
Идеята за Градината ще разгледам не в смисъл на това какво трябва да съдържа тя, а като едно понятие и явление, което датира още от Адам – време, и за което явление се смята, че представлява фактор, който утвърждава живота в неговата жизненост ...

Лесничея

Есета

1.9K 1

Какво следва?

Какво следва?
И такаааа… Дойдох в Гърция, поработих (на старата работа) и се сетих да пиша, защото няма да е лошо да споделя всички тези, толкова скучни неща, които ми се случват наоколо.
Всяка първа среща започва с един и същи въпрос, дали съм се омъжила…
Ама аз, ако исках да се омъжвам, нямаше да ...

дкф99

Есета

2.5K

Аз... художникът!

Ще нарисувам... истината за тези, които имат дързостта, защото вече е необходима дързост, да бъдеш себе си (човек), такъв какъвто си.
В ранна пролет съм в гората, всички птички вече са тук, за да изградят своите семейни гнезда и не само за птиците е такъв моментът, но и за всички диви твари.
Гората ...

rogatia

Есета » Граждански

2.5K 2

Моят поглед към бъдещето

Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. И ...

ladydream77hush

Есета » Философски

5.1K

Закрила и целувка...

Закрила и целувка...
Има дни в живота, в които всеки от нас търси закрила! Има дни, в които на всеки от нас му трябва топлина и повод за усмивка. Може би съществуват и такива моменти, за които всяко момиче си е мечтаело, т.е. момента за дългоочакваната любовна целувка. А задавали ли сте си въпроса: ...

energi4nata

Есета

1.4K 1

Човешкият живот се мята между болка и скука

Живяла някога, в едно далечно царство принцеса, търсеща щастие. Момент! Не е нужно да избухвате в смях. Ясно осъзнавам факта, че не съм принцеса. Разбира се, когато бях на пет - силно вярвах, че един ден ще бъда, но после мама ми купи буквар и сметало и бързичко си припомних, че в нито една приказка ...

The_gold_f

Есета » Други

2.3K 1

Бъди себе си

Хей, бъди това, което си - недей да играеш роля, за да се харесаш на другите. Това наистина е тъпо - ако са ти истински приятели, ще те харесват такъв, какъвто си. Ако ли не, в този момент има 6 милиарда 470 милиона 818 хиляди 671 души по света - все някой от тях е перфектният приятел, нека го потър ...

wywy

Есета » Други

6K 1 1

Несвободната свобода на Твореца

Творецът е човешко същество – с право да бъде себе си, да избира, да съзидава. Колкото повече търси, колкото по-дълго върви към хоризонтите на душата си, толкова по-илюзорно е достигането до онзи Едем, за който мечтае.
Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, без ...

inakrein

Есета » Други

2.6K 11

На любимите хора

Какво съм аз?
Кълбо от страх и "нищо", което
другите да разбират!
Това е ясно!
Единстевеният гръб си само себе си!!! ...

Morenel

Есета » Философски

2K 2

Нечовекът, който контролираше звездите

Бяха минали дълги години, откакто нехората бродиха по Земята. Дългите и непрестанни човешки войни и ненаситната алчност на хората бяха направили от тази планета полу-мъртво сметище, където всички доизживяваха дните си. Всъщност дни нямаше – атмосферата беше покрита с прах и пепел, който не позволява ...

PM

Есета

1.6K 4

Какво нещо е човекът - и черно, и бяло...

Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешк ...

Ростислава

Есета » Социални

9.4K 1 1

Прахта на разрухата

Прахта на разрухата
Щитът бавно се разтваряше, усещах го в гърдите си. Първо обхващаше цялото ми тяло, но после усетих как постепенно се смалява и прави място на чувствата ми. Първоначално ме покриваше от главата до петите, после се стопи до областта на гърдите ми, а накрая само един тъничък и съвсе ...

Chrissie

Есета

1.4K

Религия

Обещаха ли ви път?...
Обещаха ли ви закрила?...
Обещаха ли ви комфорт?...
Обещаха ви може би и сигурност в бъдещия миг?...
Продадохте ли много, за да изпълните завета им?... ...

PM

Есета » Социални

1.9K 5

Попитай ме

Попитай ме, попитай ме дали вярвам в бога!
Да, да аз вярвам, вярвам, че там горе над нас има някой, който седи и ни гледа. Наблюдава ни и се чуди как понякога някой може да е толкова лош, а друг толкова добър, как някой е толкова алчен, а друг толкова скромен и себераздаващ, как един човек е готов д ...

wywy

Есета » Други

2.1K 1

Улицата

Слънцето лениво кисне по телата ни, чертае и изтрива пергаментови сенки по нея. Бръмчащите мухи, лъха на вятъра, реката, плискаща с неспокойни вълни брега, сезоните, които си играят с цветовете, годините, поели път на изток, към изгрева по дългата еднопосочна улица, влизат в сферите бяло щастие на с ...

Bardejov

Есета » Философски

1.7K

Опитах се

Опитах се да бъда такава, каквато не съм. Да бъда момичето, на което не му пука. Тази, която иска да те забрави. Опитах да те залича с други, не успях. Никой не можа да изкорени любовта ми към теб... Любов може би силно казано. Но така го наричам аз! Безусловни чувства, непокътнати от времето. Безсъ ...

катинка_

Есета

2.4K 1 4

Кой си ти...

Кой заплаща за живота ми... и кой определя дали да живея.. и по-скоро как да живея?!
Не е Бог... нали уж Бог разбира ни, нали уж подкрепя ни!... Очевидно не съм и аз.. тогава кой е...?
Кой е този, който разполага с живота ми, с мечтите ми, този, който мисли, че щастлива съм, а всъщност вижда само бо ...

cl0ser

Есета

2.6K 4

1’000’000 пъти нечовек

Той се ражда от дъжда. Създаден от водата, той броди по този свят един човешки ден. Това е целият му живот.
Но не това доказва, че е нечовек.
Всичко, което е, се равнява на 1’000’000 пъти повече от човешкото -1’000’000 пъти по-силен, 1’000’000 пъти по-бърз, 1’000’000 пъти по-интелигентен. Затова за ...

PM

Есета

1.3K 3

Психологическият договор

Колко от нас могат да се похвалят с добре написан и подписан психологически договор при постъпването им на работа, съдържащ всички правила и очаквания на двете страни? Обикновено това е нещо, за което изобщо не се говори – за взаимните очаквания на работника и работодателя един към друг и „за основа ...

upward

Есета

4.5K 1

Насаме...

Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата ...

roshko

Есета » Лични

2K 2

Чудото, наречено "живот"!

Твърде рядко, за съжаление, си даваме сметка, че сме участници в чудо - чудото, наречено "живот"! Приемаме го за даденост, а всъщност не е. Две неща са абсолютно сигурни за него - че е "заразна болест, предавана по полов път" и че "няма да се измънем живи от него"... А какво се случва в промеждутъка ...

slan4ogled

Есета » Философски

3.6K

Моно-Диалог с моята Съдба

МОНО-ДИАЛОГ С МОЯТА СЪДБА
Мила моя Съдба,
Мила моя - гърбава, едноока, еднокрака, саката и зла – обичам те!...
Обичам те, защото си моя... То пък аз нямам и избор – ти си ми единствена – такава, каквато си...
Ей, къде тръгна? Остави това огледало. Не се гледай, не си струва... ...

garvancheto

Есета » Лични

2.6K 3

Прозрение

Новият ми Живот, за който никой не знае. Не знаете, защото си е моят. Преди казвах, че от много оптимизъм съм се превърнала в песимист. Сега казвам: От много песимизъм, съм най-големият оптимист! Дишам... глътка чист въздух... и пак... и пак, много глътки. И светлината в очите на любимите ми хора и ...

poslu6anka

Есета » Лични

1.8K 4

Парадокс Последен: Човешка раса

Пари.
Всички различни, всички равни. Щастие или нещастие.
Пари. Войни.
Всички различни, всички еднакви. Първият печели.
Пари. Войни. Гаври. ...

PM

Есета

1.6K 2

Прошка

Преди сто лета в една земя отвъд океаните и моретата живеел принц, прекрасен като нарцис. Всички девойки в страната били влюбени в него. Когато дошло време да се жени, заприиждали моми от всякъде, но той ги отпращал една по една. Баща му правел балове, канел знатни девойки – коя от коя по-красива, н ...

Rasha

Есета » Други

2.7K 6

Човекът

ЧОВЕКЪТ
Всеизвестно е, че човекът е единственото разумно същество на планетата. Но едно нещо ми е все още неизвестно: защо сме създадени, след като разрушаваме хармонията в този разнообразен на живот свят?
По залез слънце изведох петгодишния си братовчед Николай на полигона до блока ми, за да порита ...

velislava111

Есета » Други

2.6K

Каква е моята любов?

Ето, че отново ми се пише разсъждение върху нещо, което съм чела/гледала :) Всеобщопознатата пиеса на Шекспир "Ромео и Жулиета". И отново ми се ще да се вгледам не глобално, а детайлно върху точно един момент: сцената, в която Ромео отива в градината, за да види своята Жулиета и ù се обяснява в любо ...

darkness

Есета » Любовни

3.1K

Едно провалено от смъртта обещание

Тя... тя беше най-грозното, най-силното нещо... дори водеше страха със себе си... с всеки изминал час тя ме нараняваше все повече и повече, без да спира дори за секунда. Сякаш никога не ù бе достатъчно... грабеше от мен с пълни шепи... взе усмивката ми, взе сълзите ми, взе радостта ми, взе вярата ми ...

nigh7wish

Есета » Лични

1.6K 1

Липси

Говорим с липсите си. Оправдаваме се с имитацията на бездушници. Всъщност ни боли от оставане.
Защо си тук? Не искам да събирам безпомощните грижи и недосънуваните сънища. Не ми се влачат и резервни гуми. Скучни са ми вариантите за вечност, сгушени във венчален пръстен... и някъде захвърлен на етаже ...

stef_bobi

Есета » Други

2.3K 12

Мисли...

Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...

gigatanv

Есета » Лични

2K 1 2

Парадокс III: Комплекс за малоценност

Човек, който няма шансове за нещо значимо.
Човек, който няма нищо ценно в своята душа.
Човек, който няма идеали, чувства и мечти.
Човек, който няма срам да лъже и мами по-красивите от него.
Човек! Долен боклук, който прави отпадък, равен на самия него. ...

PM

Есета » Философски

1.6K 1

На страха очите са големи

НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ
/есе/
Тази стара пословица често намира потвърждение и в реалността.
Баба ми много често обичаше да повтаря тези думи.
Когато бях малка, с братовчедка ми всяка ваканция прекарвахме на село, където вечерно време най-много обичахме да си разказваме страшни истории. Но най-стр ...

skarleta

Есета

13.8K

Есета на различни теми

Нечовекът на картините

Ще избягам ли от теб?

Цветето на Колридж

Алегория в ре минор

Лунаториум – Стая 61

"Обичам те, мое мило Отечество!"

Любовта като изпитание и самоопознаване

Лудостта да бъдеш свободен

Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа

Какво следва?

Аз... художникът!

Моят поглед към бъдещето

Закрила и целувка...

Човешкият живот се мята между болка и скука

Бъди себе си

Несвободната свобода на Твореца

На любимите хора

Нечовекът, който контролираше звездите

Какво нещо е човекът - и черно, и бяло...

Прахта на разрухата

Религия

Попитай ме

Улицата

Опитах се

Кой си ти...

1’000’000 пъти нечовек

Психологическият договор

Насаме...

Чудото, наречено "живот"!

Моно-Диалог с моята Съдба

Прозрение

Парадокс Последен: Човешка раса

Прошка

Човекът

Каква е моята любов?

Едно провалено от смъртта обещание

Липси

Мисли...

Парадокс III: Комплекс за малоценност

На страха очите са големи

Опашка