1 430 резултата
Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
  2533  18 
Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...
  1778 
И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...
  1652 
Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...
  1493 
На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...
  2551 
"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...
  954 
Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...
  1469 
Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...
  1429 
Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...
  2116  13 
Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...
  1727 
Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни крепи, е нашата вяра. Всеки човек вярва в нещо. Някои вярват в доброто, други в злото, в любовта, в справедливоста, в г ...
  9854 
Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...
  996 
Много хора казват, че любовта не съществува. Други пък мислят, че тя трае само миг. Но според мен истината е, че има любов и тя не трае ден или два, тя е вечна. Макар и малко хора да са я срещали, аз вярвам, че тази любов я има.
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...
  25540 
Замисляли ли сме се колко безполезни и празни думи изричаме всеки ден. Подмятаме и си играем с фразите, без да им придаваме голямо значение и стойност. Обезценяваме стойността им някак дори несъзнателно…
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...
  2752 
Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по ед ...
  805 
Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù па ...
  1231 
●•∙ Ние сме сбор от всички моменти, които сме преживели, с всички хора, които сме познавали. В тези моменти се изгражда и нашата история. Моментите на сътресение формират и живота ни, ние самите сме Създателите на своя личен космос. Всеки човек търси своята истина, тази, отговаряща на неговия светог ...
  2306 
... за теб.
Ще ме загубиш ли, простичко като ключовете на колата си, като фокуса в слънчевия кръг изпод веждите на ежедневието? Макар да бъда по-добра и от сълзите си, потекли след дълго стискане на зъби... и безотказно в кондиция за преосмисляне. Простичко като загубата на време и живот, едно и същ ...
  1126 
Чудиш се защо се чувствам така, нали? Защо отново съм ядосана и тъжна? Недоумяваш причината за всичко това, което изпитвам сега... Всичко се повтаря отново и отново, а аз имам чувството, че няма да издържа следващия път... Човек би си помислил и би се запитал: Какво толкова е станало? Нима е дошъл к ...
  1635 
Аз знам, че според теб, твоето прикритие е видимо отражение на перфектния човек. Но ти не знаеш, че аз виждам през теб това, което наистина си. Лъжец за собствената си същност. Никога не си обичал никого, а сложиш ли си "белите очила", ставаш различен. Красивата игра, която представяш на всички, е е ...
  1213 
Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твъ ...
  2270 
Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите ...
  804 
Едно от онези места, които си сигурен, че ще помниш цял живот. Като че ли излъчват собствена енергия, собствен живот, създават магия.
За да ви запозная с това място, трябва да уточня местоположението му.
Живея в квартал до полите на Витоша. Често, когато излизам от вкъщи да пуша, отивам там. Тази гр ...
  1370 
Танцувам и плача едновременно, не мога да спра, а и не искам. Музиката, която излиза от пианото, ме завладява, поглъща ме и ме отвежда в света на непонятното, на чуждото и същевременно красивото. Танцувам, тичам, пея, чувствам се свободна. Мога да усетя всяка една малка тревичка под стъпалата си и д ...
  1347 
Цветове, блясъци, звуци, сякаш времето се е ускорило, а ти не се движиш. Колко му е нужно на човек да осъзнае какъв е, какво иска и защо. Lucky strike, недовършен строеж, поляна, залез, София, Витоша, приятел. Оказваме се в ситуации, неспособни да преодолеем. Понякога се чудя на някой пука ли му?
На ...
  1190 
Дните, прекарани в почивка, минават толкова бързо и ти се иска времето да спре и да си останеш все там. Но ежедневието мрачно пак ще те грабне и няма връщане назад. Нямаш време ни минута да се спреш, да погледнеш в огледалото и в своята душа! Какво ли се беше случило с нея през тези години в ежеднев ...
  1351 
Спокойствието, обичам го, и напоследък се нуждая от него повече от когато и да било. Затова пак съм тук, където е неговото царство. Сутрин, щом отворя очи, виждам някогашни мечти, а хладният сутрешен въздух напълно прояснява мисълта ми, слухът ми долавя само шума на развълнуваните листа, на големия ...
  1007 
Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си ха ...
  1779 
Пиша стихове, дори не знам дали имат художествена стойност, но продължавам да ги пиша, защото така виждам душата си на хартия. Спомням си, че в първи курс в университета чичо ми подари едни тефтер да си записвам лекциите. Но аз лекциите си ги имах напечатени и целия го издрасках в рими.
Отнесох се.. ...
  2160 
"Нека ухае на рози пътят, по който вървиш,
любов да те води към човека, когото цениш. "
Чакайки на бара за две кафета в пластмаса, съзрях купичка с късмети.
Защо пък не, казах си аз и застанах пред нея като дете пред витрина с торти.
Исках най-хубавия късмет, но си помислих: Сигурно ще е нещо незнач ...
  1249 
Това, което се случи с мен, може да случи на всеки с едни такива разбити мечти! И то не какви да са, а едни съвсем обикновени житейски мечти, които на пръв поглед изглеждат лесно осъществими. Но за някои понякога се оказват пустинен мираж. Виждала съм ги сбъднати в очите на двама възрастни, който вм ...
  774 
Но понякога болката е толкова силна, че пречупва всяка кост от тялото ти... Смазва те... Кара те да се чувстваш като нищожество, непринадлежащо на този свят... При всяка една усмивка, която направиш насила, болката се засилва и боли, и боли... И не спира... Боли те, когато отвориш очите си, боли те, ...
  1752 
Човек не без име, а с много имена
и зад всяко се крие едно лице, една душа, една нотка в гласа.
Някои от тях видях, чух и се опитах да разбера с пълна яснота.
Този, добрият, които се обръща към добрите,
знам, че го има, той дреме някъде в теб ...
  879 
Болката на едно събличане
Падам бързо.
Много бързо!
Мишената е зададена, векторите – изчислени.
Свободно падане с примеси за самоирония. Не от Олимп, а направо от космоса! ...
  1749 
Защо и как се случи?
Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?
Аз видях добро във теб и ти го споделих.
А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.
Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта. ...
  1767 
Нощта на падащите звезди
В една такава нощ, огряна от самотната луна, видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ светът се преобърна.
Една мечта, изгаряща от страст, угасна в миг.
Молба за страст в тъмна нощ остана неразбрана. ...
  974 
† Раба Божия Десислава †
2012 година в разгара на летния сезон, точно тогава аз бях в Испания, изготвяйки дипломната си работа си в University of Santiago de Compostela, град Сантияго де Компостела, Испания. А времето тук нетипично за сезона беше студено, дъждовно и напомнящо за късна есен. Докато в ...
  1298  11 
За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...
  1844 
Любовта в мен
Къде е тази истинска любов?! Която те изпълва с радост и спокойствие, с блаженство и удовлетворение. Щастлив, че си. Щастлив, че те има. Ти си себе си. Обичан и обичащ. Не съществуват граници, всичко е. Ти си светът, светът си ти. Не си сам. Ти си с него. Кой е той?
Аз имам единствено ...
  1691 
Няма как да не се запитам понякога дали си струва. Да направя малка ретроспекция на отминалото до сега. И изниква този въпрос...
Струва ли си цялото усилие, всичката енергия? Пропилени. Изгубени безвъзвратно... И няма връщане назад.
Струва ли си? Да се бориш за нещо отдавна погубено? Да искаш нещо н ...
  2489 
Предложения
: ??:??