1 430 резултата
Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...
  1959 
Аз не живея живота си!
Само го наблюдавам... някъде отстрани... пасивен наблюдател съм. Не се намесвам, оставям нещата просто да се случват.
Живея ден за ден. Днес всичко да е наред, ако има проблем - то дано денят свърши по-бързо.
Той да си легне... да се почувствам свободна, да си отдъхна. Поне ед ...
  1319 
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...
  2081 
Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това ...
  920 
Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...
  1518 
  8654 
Искаше ми се да напиша нещо мъдро, красиво и истинско. Но в живота ми вече няма нито истини, нито красота... Някога хората ми се усмихваха нежно и ми казваха, че рано или късно ще стигна до тук. Твърдяха, че кръвта ми е дива и необуздана, люта... гореща. И тази кръв ще изиска някога от мен да открия ...
  2397 
Моят герой
Как си представяте детството? Безгрижно, весело, щастливо, с много щури игри? Игри с приятели, игри навън? Красиво е, нали? И няма как, защото това е най-хубавият период от живота на човека, най-веселият, най-чистият.
Всички обичаме децата. Те са нашата вяра, нашата надежда, нашата любов. ...
  4618 
Щастлив човек ли съм?
Какво разбират хората под определението „щастлив човек"? Човек с пари? Умен? Красив? Сполучил в любовта? Разбира се това е напълно достатъчно, но ние знаем, че хората различни, дори близнаците имат различни предпочитания. Следователно, но за всички важи това определение. За едн ...
  4222 
Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, ко ...
  1394 
НАЙ-СИЛНАТА И СТОЙНОСТНА ВРЪЗКА В ЖИВОТА НА ЕДНА ЖЕНА
Шест и трийсет. По това време от понеделник до петък звъни телефонът ми, за да стана и да се приготвя за работа. Благодаря на онзи сомалийски козар (или етиопски беше), който е открил тази вълшебна течност, с която започвам деня си или нощта си - ...
  3432 
Досега с живата природа, с летните поля, с дъждовете, с изгревите и залезите, приемам като раждане на ухания и свежест, които радват сетивата ми. Така гледам и акварела - тази най-нежна живопис - с настроение и радост, с размисъл, обърнат към собствения ми духовен мир.
Обикновен сюжет - недостъпен и ...
  1048 
В последно време предпочитам да наблюдавам живота и хората отстрани. Просто да си седя и да си гледам. Да анализирам, да оценявам. Честно казано напоследък не откривам нищо ново. Усещам безмълвния им гняв и неудовлетвореност от това, което са, криейки го зад гадните си физиономии.
Хората са станали ...
  1429 
Защо го пиша това и аз не знам...
Докопал съм се до свободно време явно, та вместо да продължа да си чета книжката... Ето ме. Губя си времето, слушайки старичък български рок. Актуална метафора би било - усещам как времето ми се изплъзва като пясък през пръстите. Знам, че ако седя още тука, утре ста ...
  972 
Колко объркан е понякога животът! Объркан от много лъжи, болка и омраза.
Объркани са и взаимоотношенията ни с хората, които обичаме. Колко нелеп живот живеем понякога...
Лишен от капка смисъл, но все пак - живот!
Колко мечти има, които си остават само мечти, но без реалност...
Те се изгубват малко п ...
  2152 
Не бях никак учудена, когато Той ми се обади и каза бързо в слушалката "Сериозно, трябва да говоря с теб спешно, кажи час!". Отидох на срещата в съвършен вид, това е едно от основните правила, които трябва да следва всяко умно момиче при среща с бившето си гадже, с когото не са се виждали от много в ...
  3870  16 
Посрещнахме и тази Нова година в подпийнало състояние и в приповдигнато настроение с много пожелания и очаквания, но за жалост повечето си остават само напразно казани.
Всички знаем за кошмарното прибиране в първия ден на новата година. Много студена сутрин, температури с много отрицателен знак, за ...
  1499 
Колкото и където и да бягаме спомените ни ни "преследват" навсякъде. В най-неочакван момент "долитат" обратно. Изхвърляме ги в бездната на паметта си, с надеждата, че никога няма да се върнат. Повечето от тях ни напомнят за разочарованията, незаздравените ни рани или недоизживените любови. Но въпрек ...
  3015 
Аз обитавам своя АреаЛ на АЛогичност и АЛюзии, на АЛегории и АЛексика, на АЛексоциации и АЛирика. Боря се за своята индивидуАЛност, за своите идеАЛи, спотАиЛи се максимАЛно дАЛеч от всяка банАЛност. ПарАЛелно с това водя (всеки път!!!!) финАЛна битка със своя отдавна покълнАЛ в АЛичността ми дуАЛизъ ...
  1149 
Плача като за последно (често безпричинно); страх ме е; срам ме е; нямам удоволствия...(Не! Всъщност имам! Едно от малкото ми останали удоволствия е да се самоизтезавам и страдам); нямам смелост да направя нищо друго и това ме подтиска; гневна съм; не ме разбират; намирам оправдание за неуспехите си ...
  2092 
Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрад ...
  2923  19 
Много след шумотевицата, фойерверките и наздравиците с шампанско, съпътстващи дванадесетте удара на часовника, бях се настанила удобно на дивана на приятелката ми. Пихме кафе, аз белех портокал, чиято функция беше да залъже малко къркорещия ми стомах (защото наистина имах нужда от плодове, понеже ня ...
  1950  16 
От малка съм суетна и амбициозна. И с голямо его. Под голямо разбирайте крехко и ранимо. То е същото! Винаги съм изпитвала страх от неодобрение и нехаресване. Много!
Но няма да ви занимавам надълго и нашироко със себе си. Ще започна от тук.
В един прекрасен ден, за мое щастие, попаднах в „Откровения ...
  1881  18 
Как се руши светът... ДА СИ ПРЕДАДЕН
Знаете ли как се руши светът? Трудно е да се опише с думи... Това се случва, когато те предаде любимият човек. Виждаш го все по-рядко и по-рядко, не намирате общи теми за разговор... Очакваш го с нетърпение, а в отговор получаваш хлад и тъпо равнодушие. С всички ...
  1804 
Живее ми се, да! Искам да живея, но в един по-добър и мирен свят, изпълнен с надежда за утрешния ден... Ах, как ми липсва тази жажда да „бъдеш тук и сега”! Да изпиташ всичко истинско, красиво. Да почувстваш прекрасната емоция с всяка клетка на тялото. Гледам напред и ми се живее! В изминалата година ...
  1468 
Писателка съм по душа. Затова най-съкровеното желание, което до сега крих в най-топлото ъгълче на сърцето си, винаги е било да напиша нещо голямо и красиво, нещо, което наистина да е значимо. А също толкова тайно, в себе си винаги съм усещала, че не пиша така въздействащо, както ми се иска. Понякога ...
  1528  11 
Леко отдръпвам завесата. Скоро ще изляза. Виждам жена. Жена, която първо плахо ще наричам „ма-ма". Към която по-късно ще се обръщам с въпросите: „Мамо, какво?" и „Мамо, защо?" Която в пубертета ще нарека „вещица". Която ще имитирам, докато гледам децата си. Която горчиво ще оплаквам, когато се скрие ...
  1077 
Някъде между Живота и Смъртта
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот? ...
  1751 
Любовта е като пътническият влак - пристига и си отива с шума на тракащите колелета
Това се случи сутринта. Денят беше понеделник, времето дъждовно и студено.
Този ден беше последен за нас двамата. Този ден трябваше да се разделим. С тъжен поглед на лицето се изписа на лицето й и със сълзи и трептящ ...
  2676 
Характер
В днешно време характерът е най-обсъжданото психическо качество. Всяка отделна личност има особености на своя характер, която го откроява и го прави индивидуалност. Фактът, че колкото сме различни, толкова и еднакви, поражда разногласия в мненията ни, спорове и дори понякога се стига до по- ...
  5685 
Беше един от онези мрачни, студени и дъждовни дни. Всичко беше потънало в тъмна бездна, до която слънчеви лъчи не достигаха. По улицата се стичаха дъждовните реки. Измежду тях утихваха Нейните стъпки.
Тя въреше по безлюдните улици, поела незнайна посока...
Без посока, без цел, под дъжда, мокра до ко ...
  2784 
Обичам. Обичам толкова много неща.
Обичам миризмата на кафе рано сутрин, когато още не мога да отлепя клепачи. Обичам кристалните капчици, спускащи се по листата на дърветата и цветята. Обичам тишината, която те обгръща, когато си сам вкъщи. Обичам аромата на новата книга. Обичам прашинките, които б ...
  2815 
Върни се отново...
Не по-силен,
не по-луд,
не по-пораснал.
Върни се ти, точно ти. ...
  1330 
Късно е. Седя с чаша в ръка на балкона. Ослушвам се. Воят на освирепялата тишина се блъска в ушите ми. Толкова е късно - чак рано.
Доливам от бутилката, без да гледам. Вперил съм поглед във Витоша – в нищото. Допирам устни до чашата и отпивам. Течността изгаря гърлото ми. Обичам да пия чисто.
Често, ...
  1403 
В края на 2002-ра година.
Полет от София, за Атина – Гърция
Плахо се настанявам в чакалнята на Летище София. След доста обстойна проверка на пътните документи, кратък разпит за „целта на пътуването” ми и „Приятен полет”, най-накрая мога да отдъхна от цялата тази агония. Страхът дали няма да ме върна ...
  2929 
В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък т ...
  1374 
Някъде там в сърцето
Някъде там... прегърни ме, искам да чувствам силата ти... някъде там, целуни ме, аз моля за прошката ти... Колко струва одобрението ти? Аз нямам пари, мога само да предложа моето сърце, то моли с теб да е. Аз моля за твоята усмивка, моята тъга да победи, аз моля за твоята любов, ...
  2108 
Пиша това в лекция по Висша Математика, странно, но мислите напират в главата ми и е трудно да ги спра. Хаотични.
Бях се зарекла, че никога повече няма да пиша, след онзи ден... но ето, правя го пак, за теб.
Не се смей!
Не съм луда! : )
Изминаха месеци оттогава, но тъгата все още е същата. ...
  1822 
Среща в дъжда
-Крииииис! Крииииис! – чу се далечен вик от края на улицата. – Криииис…
В проливния дъжд постепенно се оформи размитата фигура на момичето, тичащо насам.
-Криииис! – извика отново тя и се спря.
Бе безкрайно уморена. Откога ли го търсеше? Сигурно от часове. Беше цялата подгизнала, дрехи ...
  1257 
Изпълнен съм с любов, обичам постоянно, обичам с кожата си, с органите, с тялото, обичам с цялото си същество... със същата сила и мразя, изпадам в сляпа ярост, разкъсващ гняв! Сенситивността ми ме опъва като струна, но дали обичам/мразя хора, личности или се влюбвам и намразвам ситуации? Ето пример ...
  1107 
Предложения
: ??:??