Обичта не обича скоростите.
Не признава пътищата.
Нито лудостта,
но що е то...?
Любов без лудост? ...

Нощта пристига с фосфорни светлини-
и лава с неонови съзвездия.
Звезда преде минал живот, с бенгалски
огън и искри.
И свършени са вече тропиците, ...

Днес е твоят празник, имен ден,
с името Йордан си ти благословен.
С него твоята мила майка те е дарила,
една майка любяща сълзите си не скрила.
На този светъл празник е кръстен Иисус Христос ...

Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри, ...

Небето – птица с перушина синя
разпява слънчевите зимни ноти,
студът си спи, снегът ми се размина
с обувки розови, не черни боти.
Усещам вкус на зимна мимолетност, ...

Пенсионираната учителка Танчева вдигна ръка към гърдите. Сърцето отново я стегна. Така, както не беше я прегръщал никога покойният й мъж. Здраво, с удушаваща хватка, пресичаща дъха…
Почака, почака… И я отпусна. Знаеше си. Няма смисъл да вика спешната, няма смисъл да разкарва хората. Ще й мине. Не е ...

Гърция и турция под Българско робство
Беше слънчев летен ден
И във рая Българинът си работеше благословен
От цялата вселена наедно ...
Правеше си разсад,засаждаше дървета и цветя... ...

Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...

Небето слезе долу. И мълчи.
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях, ...

Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...

И ето, времето с което си обгърнат
пътува своя сън и ти със него.
Със тиха музика пътуват дните,
които никога не биха спрели.
От своето събуждане побягнал, ...

Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...

Новата година настъпи в тишина. Щеше ми се да беше онази хубавата, изпълнена със свежест тишина, в която проблясват далечни светове, но не беше. Беше мъчна, тежка, студена тишина. Все пак по- хубава от хаоса и глъчката на суетата.
Разхождам се по смълчаните улици. Минавам покрай тъмните витрини на м ...

Играта я започна малко, след като се роди. Сложиха пред него един светещ екран и с пръстче следваше пеперудки и зайчета. Носеше се весела музичка сякаш от камбанки. Всеки път щом докоснеше някоя от животинките се чуваше възторженото "браво" и политаха звездички, които падаха в една касичка. Заливаше ...

И в края на света ги брани Господ,
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...

Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...

Хóрата сме уникално прости същества,
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...

Погали ме. Един път поне.
Само миг да усетя, че дишам.
И със сухият хляб, две ръце
да ме вдигнат поне до звездите.
Прегърни ме. Един път поне, ...

Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...

... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител
Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...
По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...
Лежа н ...

Най-лесно е да сътвориш. На бог му е отнело шест дни, защото тогава работната седмица е била шестдневна. И той не е протестирал срещу тая очевидна неправда, а не е имало и синдикален лидер на който да се оплаче. Дори не е имало нужда да почива на седмия ден, ако не е бил свършил всичко до тогава.
Съ ...

О, тез следгробищни завръщания!
Все по-чести, нон-стоп ...
Не блъскай се; на всеки за Небитието
билет с запазено место.
Внезапно ...

Българските педали са все на екрана…
хххх
Светът без педали е ненормален…
хххх
Обръщат гръб на проблемите си, защото са педали… ...

Опитна професионалистка – действа като начинаеща…
хххх
Архаично поведение на девойка - очите отворени, устата затворена, краката кръстосани…
хххх
Къкри от проблемите си… ...

Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти, ...

Това пътуване е дълго,
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...

Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга. ...