Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...

Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...

Благодарност, а не прощалност,
мистична сила крие се в това,
да се радваш, че тоз човек
е просто до теб сега.
Благодарност за едно съществувание, ...

Тази вечер ти е самотно. Мракът те смразява още повече. Няма никого. Само студът си играе по кожата на откритите ти длани и пръсти. Усещаш хладината да обвива голите ти глезени. Да пари по ноздрите ти и по бузите. По устните ти лепне металическият вкус на тъмнината. Тихо е и чуваш сърцето си. И нера ...

Събудих се в стаята си. Слънцето обливаше в странна светлина всички предмети и заслепяваше очите ми. Усещах тежест навсякъде по тялото и едва дишах. Сякаш грамадна котка беше легнала върху ми и беше запушила носа и устата ми с пухкавата си опашка. Сетих се, че всъщност аз имам котка. Има един такъв ...

Ти беше минало. Минало до днес, когато настоящето отлита с ангелски криле от клепките ти на жрица, а аз се влюбвам в свещения ти ритуал да изчезваш в мъглата на залеза. Минало до днес, когато поезията хленчи неразбрано и моите слова са омотани плетки на твоето изящно вретено, с което пробождаш дъха ...

ЗА ПОЕТЕСИТЕ
И ТЕНИСИСТКИТЕ...
Тя,
тичайки,
с малинените връхчета ...

Отново стреля напосоки
отчаяният наш народ
и пак избра случайни стоки
напук на древния си код!
То в парламента се потиха ...

Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...

На „Каймакчалан“ в столичния град една прегърбена нощна сянка се плъзга по сгушената уличка с нейните мрачни оранжево-червеникави лампи и порутени къщи и се опитва да не привлича никому вниманието. Тая сянка не се страхува, но се срамува от деня. През деня бихте я намерили в някой мрачен подлез, спя ...

Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...

„обѝчай“ —
е
законът
на
законите ...

Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...

свобода на глътки
малки бягства
по средата на море от звуци
с поглед който иска да живее
с жадна, поизсъхнала ръка ...

Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...

За България е чест да отбележи 170 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. За нас е привилегия, че тази светла личност е българин, който с таланта си е оказал неоценимо влияние върху световната литература. Богатството на неговия език превъзхожда това дори на ненадми ...

Аз едва ли отново ще ти се случа,
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...

Нежна тръпка ме обгърна,
помня още усмивката твоя,
в моето слънце се превърна,
нощем си звездите в безброя.
Не искам от теб плът, ...

Панаирите са изнурителна работа.
И за посетителите.
Уж цял ден само мааш небрежно гащи, ама късния следобед, когато пуснат кепенците, си като бит с мокър парцал по главата. Ищах нямаш за нищо, освен за малко тишина и качествен релакс.
Понеже не ми е сефте, се погрижих овреме за това последното. Още ...

Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...

Девическият колеж “Омар Хаям” беше старо училище с установени 69 годишни традиции. Преди Пакта за независимост, подписана в Париж през 1956 година, училището принадлежеше на френския католически орден на Кармелитките. Такива колежи имаше в много европейски страни, включително и в България(София, Пло ...

Отведи ме
Отведи ме, когато се свечерява
и слънцето гасне с умора в деня,
прегърни ме, когато пак залязва
животът изцяло – подвластен на страха. ...

Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...

Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...

Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...

1.
Младата жена не обръщаше внимание на хладните длани на есента. Потънала в мислите си, остави тялото си на тъмнината, която все още не знаеше какво да прави с него. Мрака беше свикнал да се страхуват от него, а не да го пренебрегват с безразличие, това го спираше да се протегне и избра засега да я ...

В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...

Аз съм един много тих, работен и спокоен човек.
Пак се прибирам от работа. Влизам, а в къщи тишина.
Гробовна тишина, като в Мавзолей.
Отварям вратата на хола и на дивана Буда... Ама истинският Буда. Дебеличък, кръстосал крака, със затворени очи, ролки на главата и полуусмихнат.
На пръсти обикалям ст ...

Той започна с Бе-Ка-Пе-то,
с Бе-Се-Пе и Се-Де-Се.
Бе за кратко с Де-Пе-Се-то
и потръгна с О-Де-Се.
Продължи с Ен-Де-Се-Ве-то ...

Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле, ...

Спорът за Крим - руски или украински е той, доведе до анексирането му от Русия. Навремето Хрушчов го подари на Украйна. Но чистата истина е, че Крим е бил обитаван от голяма българска колония. Сталин я изселва, за да заграби Крим. Така че, погледнато исторически, Крим е всъщност български и е редно ...