Нека да счупим
този досаден часовник,
не ни е нужен,
не сме му нужни
да му махнем стрелките ...

– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност ...

Чунг Хе осъзна, че тук се беше водила жестока борба. Борба, която най-вероятно е била неравна, защото Чин Хае беше кастриран - на мястото на мъжествеността му зееше огромна дупка. Може би тази ситуация само потвърди притесненията на самия Чунг Хе, че се беше спасил. Имаше сериозна вероятност, ако бе ...

В близка държава войната гори,
хиляди жертви и от двете страни.
Богата земя, но вместо да се тори -
в нея гибел, разруха, всякакви злини!
И вместо добро да се създава, ...

Богомолка
Веднъж да ме помоли, като бог,
със своята любов да я спася...
В прегръдката ѝ нежна, като в гроб,
готов съм аз навеки да заспя.

Наквасих се като прасе и аз.
Да видя колко им е тежко
на тримата мъже у нас
(един, де, но за трима). Пешко.
Докарах погледа, кървясал, зъл, ...

Не чакам аз да стане петък,
година или цял живот.
Всеки ден Щастлив си чакам
за олио, нафта и компот.
В болницата, като чакам ...

не е държава -
правото на силата
ли управлява

Интервю с Хайгашод Азад Агасян - български композитор, инструменталист, поет и певец от арменски произход. Автор на популярна и детска музика.
„Всеки човек е неповторим и в това е съвършенството на неговото разбираемо несъвършенство“. Маестро Агасян, кога за пръв път почувствахте, че сте сродни души ...

Ти трепна с трус. И дъх от болка.
Конвулс, конвулс. По пладне знойно.
А блесна с лъч. В жарта на слънце.
Да вдишам пръв. Цветче от зрънце.
Ти трепна в ден. И светна в сянка. ...

За страховете и бедите.
За пепелта в развалините.
За краха на съвестите и мечтите
и за бесовете в душите.
За странството и парите. ...

Монотонните дни се нижеха един подир друг...
Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния
- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, ...

Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...

И в петък първи път проплаках,
Разпети петък – тъжен ден
това бил на съдбата знакът,
че неслучайно е роден,
един поет побъркан блед и ...

Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...

Слънцето разтваря книжка,
лъч по лъч чета,
миг след миг, в цъфтяща нишка
вае пролетта.
Вятър гали по крилата ...

Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...

Като цветята на малката Ида
сенките оживяват в нощта:
танцуват птици, вихрогони,
и щом вятърът се заиграва
в протегнатите към небето клони, ...

Рисувам те с пръсти.
Рисувам те бавно.
И думите тихо заспиват...
И в този миг светъл
едничко е важно - ...

Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...

Стоеше отпусната на колене на пода под прозореца. Подпряла се на длани, приведена над останките, Ана беше въплъщение на тъгата. „Още малко и ще се разплаче…” помисли си Валери и внимателно попита:
- И докога ще я оплакваш?
Въпреки старанието, в гласа му трепна нещо прилично на ирония. Тя веднага го ...

Пролет. Време с женски характер – бързи черни облаци се сгъстяват, буря, светкавици, гръмотевици, после слънце като женска усмивка – свети, но не грее…
И настава време за женските настроения.
Както се чувстваше тя…
Живееш си, живееш, мислеше си – и постоянно имаш нужда да поосвежиш атмосферата наоко ...

Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.
Този свят е мелодия стара ...

Всеки ден е чудо, знам,
но защо ли е избран?
Мама каза сутринта,
че поднася ми света.
Слънчо, що отвънка грее ...

Що ли става на Балкана,
там, на горската поляна?
Свраките разнасят вест -
концерт ще има тука днес.
Скоро веч на таз поляна ...

XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...

той
с поглед
прегръща
и
с думи ...

Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени. ...

Чуя ли петел да пее,
утро щом поруменее,
бързо скачам от леглото,
нямам време днес, защото
хуквам, пълен съм с въпроси, ...

Да бе дете. С очи искрящи.
Да светна в теб. С душа любяща.
Да беше цвят. И пролет чиста.
Да блеснеш в свят. С красиви мисли.
А ти си тук. Из тази къща. ...

на любовта все
ѝ се пожару̀ва и
не го уму̀ва

Пак, глупаче,
чувствам страх.
Виж обаче,
че заспах.
И пак сънувам ...