Прилича на игра, но няма име.
Увлича с лекота неизмерима.
С тиара на тъга е увенчана
и старата лъжа преодоляна.
Разплитам тишина, плета поличба, ...

Все ми е тая, кой драпа за Рая:
Боко, Корнела, Доган!
Мунчо, Дългуча и общата Мая!
Кирчо, дори… Бабикян!
Аз обожавам, единствено Луна! ...

‎Никога не съм мислил, че съществува,
до в секундата, в която те видях,
нещо се промени в мен‎.
Ти ми показа начинът,
по който да усещам, че живея. ...

Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...

Дадох ти любов и вярност сляпа
положих на дланта ти моето сърце,
взе го, бавно го огледа
и хвърли го във моите нозе!
Сега измъчено и болно, ...

Наш освободител руският войник, брат,
загивал в борба за нашата свобода.
Водил заедно на Шипка със своя събрат,
в борба с турците, загивали заедно с ура.
И пак той дойде да се бие за родината, ...

Като сенки минавате покрай мен
забързани, хладни и отчуждени
и оставяте пак миналия ден,
да тежи на очите ми разкървени.
Цялото бреме възлагате на мен, ...

Бойко се спря вечерта на площада.
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал?
С турците бих се за ползу народа. ...

До случване
Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви. ...

Тихи и кротки на Арда водите
щедро разхлаждат скалистия бряг.
Вият снаги като момина плитка,
лазят, проблясващи, в речния злак.
Полъх на вятър легенди разказва. ...

ВОДОПАД
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
Всяка промяна е отпечатък
в пространството, в самото
присъствие на времето, ...

Руски романс
Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка, поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"
Почеркът б ...

Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза ст ...

Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...

У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...

Обява в olx:
- Търся да си закупя гръмоотвод за ваксина!
Как да се справим с повишаването цената на тока? - ваксинираш се и не ползваш осветление.
Свалка в мрежата:
- Каня те по на питие у нас или у вас, ти кажи къде ти е удобно! ...

Послание
…изглеждаше добре,
когато те видях,
поне на мен така ми изглеждаше.
Но само ти знаеш ...

Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...
Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.
Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг
'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай , ...

Денят ми бе на приливи богат,
а слънцето – корална орхидея.
Замислена, на перления бряг
рисувах с думи лятото и... нея.
Щом залезът морето очерта ...

Грехът е катаклизъм на човешките взаимоотношения.
Бягането от Бога е тежкоатлетическа дисциплина, в която няма победител.
Когато Бог не е първа наша надежда, Той става последна. Ако отхвърлим и нея, оставаме безнадеждни.
Любовта е мерната единица живот.
Който не приема благодатната свобода на Бога, ...

Айрин.
От пода до тавана стаята беше бяла- толкова бяла, че ако постоянно пребиваваш в нея, сигурно щеше да боли...Ала човекът, който лежеше на леглото беше така обинтован на много места, че от малките дупчици , оставени за очите, едва ли можеше да я види, а в полусънното му състояние имаше усещанет ...

Студ, мраз и страх-
изгарят душата ми нежна.
Мраз, студ и страх-
път тъмен с бодливи тръни.
Мракът трябва да премина ...

Кога ще преминем на другия бряг,
да прегърнем любовния знак?
Нещо душата ми от мъка се стяга
мечтая обичта до мене да си ляга.
С изгрева да посрещнем радостта. ...

Днес си припомних едни думи на Джонатан Суифт, които гласят:
,, Има точно толкова религии, колкото да ни подтикват да мразим, но не достатъчно да ни накарат да се обичаме помежду си. “
Нещото, което ми направи впечатление е, че въпреки, че тези думи са изречени, някъде началото на XVIII век, те са н ...

Спомен за лятото
Синьо е морето, лятна красота,
с шепи ще открадна бягаща вълна.
Боса ще изтичам с нея по брега,
тебе ще напръскам с морската вода. ...

«Сказали они, построим себе город и башню высотою до небес;
и сделаем себе имя, прежде чем рассеемся по лицу всей земли»
Книга Бытия
Собираю камни голосов -
Среди них и твои… ...

Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...

Бързам, че вече се мръкна,
гости, ще трябва да срещна.
Трябва да живна, да хвръкна,
ей ги пристигат отсреща.
Празник е, помнят и знаят, ...

Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...

зло днес вандалства
и властва в републики
царства и кралства

Ще я познаеш навсякъде. Когато се появи, дори тъмнината отстъпва.
Ще я познаеш по крехкия, нежен блясък.
Ще усетиш допира ѝ- студен и далечен.
Ще искаш да я опознаеш, да ѝ се представиш отблизо.
Ще протегнеш ръка в отчаяно желание да отвърнеш на докосването ѝ. ...