Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен. ...

River of poisonous gloom water cold
There ahead I behold in the bosom of eve -
Whispers of sorrow covered with mold,
Words never told and anticipations deceived.
lukewarm white hands and chill grin, ...

Къде сте детски весели години,
в съня ми днес сте вие още живи.
Край тихи селски сенчести градини
щурците в двора слушахме щастливи.
Съдбата ме завихри по спирала... ...

От лятно слънчево – щастлива,
по пясъка пристъпям аз,
с вълни морето ме залива
подобно синьобял екстаз.
Живея в летните минути ...

(признак и предикат за свръхнормалност)
Независимо дали говорите или (не дай си боже) спорите с ненормалник, абсолютна закономерност е, по време на диалога, той да ви нарече най-малко един път "ненормален". Ако същият човек е в късен стадий на егоцентризъм или пък е в нап-реднала фаза на алиенация, ...

Изгубих своя смисъл,
тъне мъгла над погледа ми...
Размити дни,
бързо препускащи мисли.
Жадувам ...

Посланията твои влюбено-нежни
говорят ми тъй топло и предано.
В душата ми вихриш виелица снежна.
Тръпен чета те в тиха безнадеждност.
Лъхат ме желаните твои аромати ...

Виж на горската поляна
суматоха днес настана.
Мечо във беда голяма
рано сутрин е изпаднал.
Зъбче много го боли ...

Лятото обуло слънчогледи
и с очи от мигащи светулки,
спира в средата на съня ми
в пълнолуние прегърнато от мене!
И съм в безкрайно дълго лято ...

Смокините се напукват
надолу по пътя на юг.
Не спира никой. Не къса.
Врабците на дребно кълват.
Смокините падат след дъжд. ...

С танцова стъпка и джентълменски поклон
Юни грациозно с топла прегръдка си тръгва
през слънчогледови ниви и полски треви
знойният Юли елегантно пристъпва
Лавандулата пръска своя свеж аромат ...

Юни приключи. Започнаха жегите.
Днес е неделя и, ако намерите
празно место до басейна за двама,
значи с късмет ви е раждала мама.
С бански в торбата и кърпа хавлиена ...

В моловете най-обичам
да прекарвам време аз.
Харча много, не отричам,
скорост – триста лева в час.
Днес реших да си набавя ...

Буго & Ермал Мета - Липсва ми...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Andrea Bonomo, Cristian Bugatti (Bugo) & Simone Bertolotti
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори ...

Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...

Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...

Когато
Щом тръгнеш сам по лунните трасета,
за да отпразнуваш сам раздялата,
в палитрата танцуват силуети
със сянката ти - бялата. ...

на поета Недялко Йорданов
Нима за мъката сме ослепели?!
Приел бих участта си без срам.
Притихнаха морските предели...
Дори незрящи носят в себе си храм. ...

Животът и след теб не свърши,
животът, както казах, продължи...
Един скорец от боровото върше
на килограм изсипваше лъжи.
И кукувица пееше в гората, ...

Ти и аз два различни свята ти и аз огън и вода ти и аз сме двама непознати докоснати от любовта Ти и аз две планети две звезди в безкрайното небе ти и аз сме две ранени птици плачещи от самота Ти и аз,ирония на съдбата тъй близко,а делят ни векове и само в прегръдките на мрака Ти и аз -едно сърце.

Tonight I was told
That you had a smile on your lips
And my execution you behold,
Putting hands leisurely beside your hips.
Hedera Helix wrap around my chest, ...

Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...

Животът ми отдавна няма смисъл,
макар че едва сега те губя.
Аз само стихове написах,
а наяве все те няма и ми липсваш.
Не се сбогувах с теб, ...

Как просто парить в невесомости
Без тяжести жизни земной!
Как просто смотреть на дно пропасти
И знать, что упасть не дано…
Не падая, жить… Не падая! ...

Пристъпвам тихо във съня ти. Нощен силует.
Съдбовен трепет е въздишката резлива...
Танцувам своя чувствен волен пирует...
Във тялото ти безпределно се разливам...
И в приказно съзвучие със мен потръпваш ...

Денят с усещане за Вечност,
нощта - парад на щурите звезди.
Изгрева - Божествена копнежност,
а залеза - злато сее във води.
Душите отпуснали му края, ...

Цвят възнесен и незабравим!
не беше песен,
нито беше дим…
Усетих топлината твоя -
жално, като вярата, ...

- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...

Кажи ми, ветре мой, кажи,
какво намери в мене,
та ме брулиш и косиш,
нима за лист отбрулен взе ме?
Вярно, не съм вече който бях ...

(посвещава се на silent-heart)
Случайно запознах се, някога със теб,
рядкост бе за мене, да попадна на човек.
Разбирахме се двама, но нямах на идея,
че може толкоз рано, да те надживея. ...

И сега не мога да заспя,
очите ми са кръв червени.
Любовта оказа се игра,
в която губят само най-добрите!
Така и не разбрах кога, ...

Той ú каза, че я обича,
а тя плахо се взря в сърцето си.
Повдигна клапите, влезе
в артериите,
обиколи панически вените. ...

Красива е, сърце пее,
аз съм луд по нея,
слънце нека ме огрее,
за нея само аз живея.
Нежен блян в душата ...

Разля се аромата на липи,
понесе ехо от виенско колело
и завъртя се детство от мечти,
докосна крайчето на облаче с око.
Откъсна топка захарен памук ...

Малко радост. Тих и привиден възход.
Лято е. Жегата пак ни се стовари!
Честно да пишеш... Отминал период!
Изведнъж градоносен облак ни удари!
Небето привидно вменяваше добро: ...

Молитва за България
Подгонени на бясната стихия
от дивата, нарастваща тревога
в пристанището спряхме аварийно –
без Вяра и доверие във Бога!... ...

Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...