Добър вечер, седни тук до мене на масата.
Ей сега ще прелея от моята в твоята чаша.
Не ме гледай опулено и недей да отказваш.
Твойто име не е равнозначно на трезвеник.
Ти мълчиш и сумтиш изкривяваш си погледа. ...

От сутрин до вечер
сърцето гори.
Гори от Любов.
Болка в душата.
Болка в сърцето. ...

Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.
Далеч си някъде от мен, ...

И не ще ми ги вземат, и няма
чудесата за нищо да дам!
Нека бъдат мираж и измама,
мой единствен – за лудите храм.
И косачите – с дъх на отава, ...

Тя е съвършено простичка. Основната цел е да бъдат унищожени ядрените мощности на Украйна, която се готвеше да стане притежател на ядрено оръжие и беше много близко до целта. Тази акция на Путин е добре дошла и за Запада, който също не желае Украйна да стане ядрена сила. Така че чичко Путин е оставе ...

Той работеше като миньор,
тя пък бе маникюристка.
Във любовния затвор
съдбата двама ги поиска.
С радост се заклеха те ...

Може би съм сълза...
Чиста, момина.
Непорочна и искрена.
От радост, любов или
от тъга породена! ...

Сънувам прекрасен ден,
отварям широко очи -
комшията стои пред мен,
нежна музика звучи.
Гледам! Какво е това? ...

Аз не вярвах във теб.
Ти обаче дойде
в оня ден, в който чаках тъгата.
Не разбрах твоя смях.
После с него заспах. ...

Понякога нечакано поглеждаш
Смъртта очи в очи,
за да ти каже нещо за живота,
когато Радостта мълчи...
За да го видиш по-добре ...

"Мъко моя, чашата е празна.
Нямаш ли сълзи да те преглътна?"
Цвета Иванова
Така тежиш ми, мъко, и си моя.
Дотолкова си моя, че боли. ...

Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...

Забравѝ как се казвах довчера.
Този влак е за невъзвращенци.
Път без изход погълна ме черен.
Укротен и умиротворен си.
Претърсѝ си до дъно сърцето ...

Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...

Тежи ръката ти на детското лице,
обидите погубват го отвътре,
а сълзите му бавно се вливат в море,
в което не то, а ти ще потънеш.
Детето, което забравяш да галиш, ...

Нима можеш във стих да опишеш войната,
в лирика може ли това да сториш?
Да, наистина описва се тъгата
и мъката може в стиха да затвориш.
Но това не е нито тъга, нито мъка, ...

Рискувам, днес да се повторя,
но няма как, ще съобщя:
- Аз нямам… пролетна умора.
На митинг искам да вървя.
Аз днес, събирам вярна чета ...

Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...

Спря дъждът да вали,
облаците надалеч бягат,
не искам пак да ме боли,
ръцe към теб се протягат.
Нека бриз ме милва, ...

Полюлявахме се ритмично...
- Женя, да пийнем по глътка вино, а? - предложих неуверено
- Не, Петя, така ми е по-добре... Опиянена съм от танца, сякаш не съм танцувала цяла вечност.
Е, наистина и на мен ми беше повече от приятно и опияняващо, допир с прекрасно момиче...
Навън зимните слънчеви лъчи се ...

Тичащи хора. Ужас в очите...
Обич. Ридания... Страх!
Стенат, ранени от болка душите.
Вчера – превърнато в прах.
Дъх с безнадеждност. Пътят разделя ...

Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.
Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.
И ме прегаря - до студено.
Просветвам само в този мрак.
Намеци ехидни за сребърни години. ...

Танцуват белите снежинки,
докосват моето лице,
от любовта им в тях умира
кристалното им сърчице.
През пролетта във мен се влюбват ...

Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...

Белият гълъб е символът на свобода,
на Светия дух той е олицетворение.
Лети и се рее волно в сините небеса,
свободен е полета му, едно вдъхновение.
Лети бял гълъб и среща сива бомба, ...

Винаги съм смятал, че Господ нарочно ме е направил грозен само и единствено за да не си губя времето на живота с разни празноглави красавици. Вместо с тях днес си губех времето в лежане и плавно преминавах от вечерния към следобедния сън. Отворих си очите с мисълта че я видях в съня си. Синтия.
На к ...