Една неписана история,
една монета с две лица –
ти бе последният, с когото съм била.
Една въздишка, после нежен зов
към тръпката, която съм си взимала ...

Кой каза, че улицата е умряла,
че тя е само път измислен?
Не вярвайте на вест такава,
дори не си и заслужава.
Защото улицата диша ...

Всяка лъжа има срок на годност.
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...

Казват, че когато човек греши, Бог все намира начин да му прати премеждия за изкупуване на греховете. Нямам идея къде точно бях стъпил накриво, но ето, че ми се наложи да ходя до Тополовград по работа - земи ли бяха, наследства ли, няма значение.
Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското ...

Корабът води ме към теб,
всеки ден аз се спирам
озарена, да се срещнем
под зеленото небе от детелини
и да се превърнем на обятия ...

Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм, ...

Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.
Все още съумявам да живея. ...

На клонче, от росата освежена,
люлее се ябълка червена.
До скоро беше малко зрънце,
но стоплена от есенното слънце,
подобно на сестриците - крушки, ...

Категорично съм „ЗА“ ваксинирането!!!
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-го ...

Светът е пуст и призрачно притихнал.
Снишен e във невидима война.
Обсебен от злокобните си мисли,
погребва се от страх и от вина.
Безделен вятър скита по паважа – ...

Зло неизменно,
дОлями, однажды,
Оно разлито кровью по сосудам,
Его в себе переливают люди
За Богом отведённые края... ...

Хвърчат калинки по полето,
завъртани от силния ветрец...
Преплитат червеникави си песни и молят се да бъде тишина...
- Не бързай, ветре, по - полека! Треперя повече от всичко на света! Ти знаеш, искам да съм цвете!
Сърцето ми тупти, а кръв прелива затова.От ден на ден разцъфвам при прелитане от буря ...

Не знам как се случи
Обичах красавец със руси коси,
с кафяви и мили – прекрасни очи.
По него жените въздишаха с жар
и беше за мене той божия дар. ...

Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни ...

„халка“ е сходна
с „хелек“ — дума на иврит —
значеща „съдба“
....................................................................
алтернативно: ...

Безумни ездачи на бури
препускаме бясно напред.
Прашинки от пясъчни кули
не знаем ни място, ни ред.
Какво ни остава накрая? ...

Не искам слава и власт,
не искам тези пари!
Аз искам къщичка малка
сред буйни зелени треви.
Там баба меси погача, ...

Дуйни ми, дуйни, бел ветре... - нар. песен
Духай, задухай, бели ми ветре!
Смъкни косичника ти от главата.
Първо повтаряй, а сетне - потретяй.
В облак от дъжд любовта си ще пратя... ...

шестдесет и две —
животът прелест е и
обич се зове
шестдесет и две —
животът щастия̀ ...

В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЪДНИТЕ ГОДИНИ
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Някъде по пътя между уменията и знанията
в сутрешната мъгла
денят се превърна в безкрайно време – ...

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

Аз съм весел глъч
и красиво скромен лъч.
Дете съм на земята,
но аз не ѝ принадлежа.
Душата ми лети, ...

Ангели в ноща
В тъмната нощ нас бели ангели ни пазят,
белите ангели са разперили над нас крила.
Изпратени от Господ те ще ни запазят,
с добротата си докосват нашите сърца! ...

Имам един съсед – особняк и не особено чувствителен към чуждото. Обича да надниква – било в двора, било в душата, било в джоба на ближния. Прави го умишлено и съвсем недружелюбно, за да задоволи някакъв свой вкоренен атавизъм.
Мислил съм върху присвоителния му нагон и винаги съм се опитвал да го раз ...

Къща малка запустяла
кацнала на хълма.
Тя дори прозорци няма,
дворът с бурен – пълен.
Котарак един останал, ...

Жена ти е със ковид? Ха, честито!
Моята иска мен да умори.
За здравето ми всеки ден разпитва,
за своето не казва, а мълчи.
Все в ноздрите ми бърка със тампони. ...

Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селс ...

Във тази синя нощ невероятна,
обсипана от лунните лъчи,
вървя по пътищата на мечтата,
във шепа скрила падащи звезди.
И знам със теб не съумяхме двама ...

Костёр лижет небо,
И где бы ты не был,
Приди, отогрейся
Озябшей душой,
Открой своё сердце ...

Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...

Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
Дори когато няма да ме има вече. ...

За мен си просто временен посетител,
един вселенски потребител,
вестител на нова ера.
Химера - напудрена и въпреки това фалшива!
Красива приказка живя, ...

Разделени на цветове разни, на наши и ваши,
на почтени и непочтени, съградените мостове
помежду ни от нашите древни предци с лека ръка
рушим, подвластни на егоизма тъмен в нас,
и на глупостта си безмерна докрай верни, ...