Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...

Това съм просто аз.
Без маска, фалш или преструвки.
Живея за днес и за утре, за час.
Пътят ми не е лек, нито труден.
Това съм аз, едно сърце. ...

Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...

в ,,Гинес" вписва се -
не може браковете
си да изброи

Красива е като орхидея,
и има дълги кестеняви коси.
Ах, очите дълбоки океани,
но светещи, като звезди.
Тя е нежното ми кокиче, ...

Преди няколко сутрини, ставам и пия кафе, за да се събудя. Скучно ми е. Пускам телевизора без звук и виждам, в едно новинарско студио сложена нескопосана скулптура на прозяващ се женски хамстер. Включвам звука и...
Просто нямам думи. В главата ми се появяват въпроси, какви са критериите на съвремиет ...

Някой, някъде умира в този непонятно блудкав ден.
Трябват жертви и войни, ала без никакво примирие.
Повсеместен траур трябва, нека никога не сме добре.
Мъничко врабченце стеле на перваза лепкава печал
и си спомням мисълта на Леопарди, че светът е кал. ...

От истината не можеш да избягаш. Ако не те настигне – ще те пресрещне. Челно…
хххх
Той живя само 24 години.
После беше брак…
хххх ...

Пада нощ загадъчна и тиха,
идва бледата луна
и звезда красива заблестява
в тези тъмни небеса.
Във душата ми звучи такава ...

Омразата,
заразата,
бесът,
гласът
на злото, ...

それは速く下がる
天国の王.
血まみれの爪.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бързо се спуска ...

Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...

На Словото празник е днес
и Ден на стремежа нагоре –
към тих, търпелив, неуморен,
неспирен и бодър прогрес,
към светли духовни простори, ...

Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...

Момичето с очи кафяви с цвят на кадифе,
красиви, не търсят и не обещават нищо те.
Усмивката и красива грее на нейното лице,
красиво момичешко лице с душата на дете.
Върви с красива походка, с нежна снага, ...

А днес усмихна ли се на дете?
Погали ли бездомно куче?
Посмя ли се безгрижно, от сърце?
Успя ли нещо да научиш?
Зарадва ли те нечий чужд успех? ...

Небето плаче от умора
и разпръсква своите сълзи
на хилядите малки хора,
които ги превръщат в души.
Слънцето червено като мак ...

БРЕЗИЧКА В КРАЙНИЯ КВАРТАЛ
Не си ли малко закъснял
да дириш билки вместо прошка?
Снегът, отдавна навалял,
блести по синята ми брошка. ...

Аз
искам -
щом си с мен -
пътят да е
разнопосочен. ...

Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...

В твоето полезрение е само онази звезда,
която свети ярко в небосвода,
но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната, ...

Аз живея в някаква странна и чужда Земя.
Зазидана в тъмната пазва на тъжно махало.
Всеки друм в този свят е без изход и вход
и с ръждиви табели по всички завои – наляво.
Всеки влюбен заспива без ласка във този живот. ...

Посветих се на каузата да те обичам:
най-отпред стоях при барикадите на нежността,
силно мегафоните на кротостта отекваха,
тълпи сподавени „боли ме!“ се извиваха зад мен,
но аз удържах всяко колебание в каузата. ...

Представяш ли си колко важни малки мигове
са се случили и са потънали в забравата...
И колко хора са дошли в живота ни от никъде
и след това са се оттеглили в мълчание...
И времето не ни е сякаш изпреварило, ...

Глава 51 Одинокое направление.
*- И когда это произойдёт. Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то?..
- Пусть приличия существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, мы устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния и жаждущие прав ...

Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...

Мамо, мамо вече съм здрава!
Цяла нощ ме лекува куклата Анна.
Взе от бюрото мойта острилка,
с нея наряза някаква билка.
Прати в гората сивият Зайо, ...

Герои
Помниш ли, че си говорихме
за онези трудни времена,
за дни, в които са се борили
за правда и за свобода? ...

По залеза изпращам всяка болка
и нека вечерта да я приспи,
прегарят всякакви тревоги
от старите закони в светлите звезди!
В ново пренареждаме си дните ...

Дървено конче подарък ми купи
дядо. (Така го обичам!)
Аз го харесах, но се и нацупих –
исках да може да тича.
То ме люлее по бебешки само. ...

Разхождаме се снощи късно с Джери
по хладното, към двадесет и три часа.
Отде Милен Поета тук да се намери,
нарязан като брадва, и червен му е носа.
Напредва смело нашият с демократична крачка, ...

И този ден в отблясъци – преливаща
от сладко гукане издута пазва,
пътека между биващо-небиващо
гугутка плаха ми с крилце показва.
И спомен от среднощен дъжд изписващи, ...

Котаракът ми не вярва в Бог. Питам го, атеист ли е или агностик, а той ме гледа втренчено. Не е чел и Библията. Въпреки това, си живее съвсем хармонично. Хапва си, пийва си, поиграва си и си поспива. Не създава полезни продукти, както хората, но какво от това? Съвсем инстиктивно използва обичта ми, ...