Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...

Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.
На всичкото отгоре се бе ...

Душа за народа се тревожи,
за онеправданите и нещастните,
на които одират по десет кожи,
но най я боли от безучастните.
Овцата водят на заколение, ...

Сега вече край пътя нямаше огради, а местността беше неравна и необработена. Привечер стигнаха до голяма гора, в която дърветата бяха израсли толкова високи и близо едно до друго, че клоните им се
срещаха и се преплитаха над пътя с жълтите павета. Но пътниците не спряха, а продължиха да навлизат нав ...

Вече се канех да хлопвам кепенците на дюкяна – то и без това хаир няма, ами барем да не си губя времето. Откакто я докараха тази пандемия, бизнесът съвсем залиня и е по-добре да продаваш коприва на зеленчуковия пазар, отколкото да висиш зад тезгяха. В това време се мярна кварталният луд – Гочето, ко ...

Предисловие
Ако си спомняте, нашите герои от Дупката ( https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-4 ) извървяха дълъг път докато се напъхат в сърцето на истинската дупка. Да си призная, бях ги оставил безмилостно осем месеца да се чудят какво да правят там и дали все пак някой ще ги извади от безизходн ...

Превърнах те от кратък миг,
в необходимост и безвремие,
в сладък шепот тих,
с аромат на изкушение.
С вкус на шоколадов мус, ...

За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак, ...

***
Полудял е моят Вятър днес.
Чупи клонки, цветовете брули.
Очевидно е не спал нощес,
в суетене да изпраща Юли. ...

Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи ...

/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал. ...

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...

Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пораснем, а като възра ...

Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...

317. Усамотяване и молитва на Исус за спасението на Юда Искариотски
Исус е отново в полите на планинската маса, на която е построен Ифтаил. Но не по главния път (така да се каже) или по каруцарския път, изминат по-рано с каручката. А е пътека за диви кози, толкова е стръмна, цялата представлява купи ...

Le pont Mirabeau
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu'il m'en souvienne
La joie venait toujours après la peine ...

ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...

Довчерашната рая се вдигна,
устремена силно към свободата,
избавление от гнет постигна
на онази славна и свята дата!
Тези лъвове докрай се биха ...

Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти ...

От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...

Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...

В живота първо идва пролет.
Нежна е като дете с добро сърце.
Тогава идва първия ни полет -
летим в небесата, разперили ръце.
После настъпва едно лято горещо, ...

Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...

Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...

Пътят към теб
Куплет:
Търся аз пътя към тебе,
търся морето от чувства,
търся красивите твои очи. ...

Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...

Пред мръсната автобусна спирка на Гара Подуяне, подпирайки се с една тояжка и накуцвайки, приседна възрастен мъж, който свали бомбето си в скута и зачака автобуса. Той се намери в компанията на един господин, в четиридесетте си години, висок, със силно протъркани, но чисти дрехи, с отсечени като ска ...