Вътре
в себе си и която още не се осмеляваш да пуснеш...
Толкова е лесно, искам да ти кажа, но ще те излъжа..
Ще боли още много, ще боли, но ще спре.
А ако случайно пак не стане повикай ме, веднага аз ида с тоягата и я бия от теб. Бия, ще бия и тя накрая ще се разплаче и сама ще си тръгне. ...

Софийски роман
Глава шеста
В тази топла пролетна вечер на 1957 година, имах чувството, че цяла София се беше преместила пред кината в центъра на града. Часът беше седем и трийсе, а пред кината “Цанко Церковски”, “Отдих и Култура”. “ Севастопол”, “ Македония, “Млада Гвардия” ,”Димитър Благоев” и друг ...

— Скъпии! — провикна се Ивет от кухнята. — Деничка се обади късно снощи за да съобщи една чудесна новина!
— И каква е била новината! — попитах равнодушно, докато човърках с вилицата омлета пред себе си.
Дени беше дъщеря ни, която порасна и напусна гнездото. Излетя чак до Америка.
Жена ми спря да мие ...

Ти си
Ти не си тишина - Ти си Музика
Ти не си чалга - ти си Джаз
Ти не си просто мелодия - ти си пламенна Китара
Ти не си дума - Ти си Поема ...

Понякога се случва да залязвам,
Вървя на пръсти, пазя тишина,
Обичам хора, после ги отрязвам,
но може би по грешен път вървя....
е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...

Тялото ми - риба, огън ми очите.
Поривът ми силен - иска и не пита.
Устни ми печати, гръд ти е хартия.
Звездно винО златно Месечинко пие.
Ти си самодива, аз съм ти следите. ...

Спомен...
Пленително-прекрасни
в очите ти видях
неосъзнати страсти,
и с девствен още страх... ...

Без да сме психолози или педиатри ние знаем, че децата са най-доброто и най-невинното съществуващо. Без тях светът би бил още по-жесток, по-зъл и по-циничен. Децата са движещата сила на света. Те са свежият въздух за обремененият и изтерзан родител и укротители на неговите житейски бури и страсти. В ...

От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...

В очите на Господ света аз оглеждам,
от извори чисти все пия.
Душата възкръсва над страх и надежди.
Греха побеждавам. Живея!
Където опитвах гнева си невинен, ...

Още нещо
По пясъка на август стъпям боса -
чертая път през лятото презряло,
нощта е топла, късен сенокоса -
в стъпките ми тишината се е спряла. ...

Аз гледам нощното небе
с хиляди звезди осеяно
и чувствам се толкова добре,
че помня момиче лелеяно.
Аз те помня, ти си цвете, ...

Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...

> ...За да не шумя и да не преча,
>
> аз минавам тихо през света.
>
> Аз пристигам много отдалече, ...

Елица
Седях в кварталното кафене, когато влезе тя, мъничка, изящна като кристална ваза от най-красивите. Масите бяха заети. Тя се огледа някак неловко. Само аз бях сам. Нямаше как, тръгна неохотно към мене и попита може ли да седне.
–Разбира се. Заповядайте!
Тя благодари, седна и отпи от кафето. Не ...

Предчувствието сляпо ме поведе
към нещо иреално, но желано.
И някакво копнеещо доволство
заливаше душата на талази,
подобно на телесното пиянство; ...

Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...

Зад всяка мъжествена жена стои поне един домашен любимец 🐭
Жените сме за всичко извинени не защото сме жени, а щото без нас няма пред кого да се докарвате на УлтраМултиЕмоционални мъже и АлфаМъжкари ,,🤣
Обезсмисля се съществуванието ви без нас!
„Жи-ва во-да! Жи-ва во-да!“ - врещяха бабичките в корид ...

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...

грехът се
почувства
неловко
от тебе —
за Ра̀я ...

Не знам каква жега е по жътва, ама и Атинската жега не отстъпва....
И вместо да се чипкам в морето и да бурбуникам из водата доволен още от сутринта,
спуснах се до Омония да се разпиша, че съм бил там, купувам от часовите вестници и обратно в къщи,..прочитам под смокиновата сянка ''куриозите '' в та ...

Не следвам никой. Пътят си е мой
и аз вървя спокойно и уверено.
Отсечка права след остър завой,
сякаш се надбягваме със времето.
Дълго скитах по пътища чужди ...

Същата нощ, естествена и шумна като вълна Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава, тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закротува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го и на пода, гъвкава котка, с извит гръб ...

С шепа цветни тебешири
ще нарисувам своята мечта.
По къщите, по тротоарите сиви
ще се усмихнат безброй чудеса!
Ще разцъфне китна градина ...

Седя си аз във Кремъл уморен,
новини валят от фронта нощ и ден.
Току-що разбрах, че съм изгубил моя син,
но имам в плена враг със най-високи чин.
Живея аз във строго себеотрицание, ...

В наситени със сладък сок зърна
и плодове с омайни аромати,
подсказва Бог, че винаги е бил жена,
а мъжете... просто гладни сме примати!

Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца ...

В тези мънички минути от големият живот
търсим бряг, градим дома си с много обич и любов
Търсим щастие, което, да ни свърже в здрав съюз
и с мелодия в сърцето, да прескочим всеки трус.
И когато се окажем в невъзможност от страха, ...

Не искам да пускам ръката ти!
В миг забравям за всички проблеми,
щом усетя по мен топлината ѝ,
лято стопля ме в зимното време.
Не, не искам да пускам ръката ти - ...

ранено сърце
кръв от него не капе
тече тишина.
***
циганско лято ...

И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...

Имам усещането, че заразата е измислена от ислямисти – да привикнат жените към фереджето…
хххх
А мъжете с какво?
хххх
Пак се сетих за мечтата си – да живея природосъобразно. По примера на котките – двадесет часа сън, останалото време за ядене и разбиращ умен поглед към околните и околността… ...

Там, през май, в онази тиха пролет,
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост. ...

Акростих
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен... ...

Това ми изплува, когато прочетох в коментара на Мартин трактовката му на приказката за спящата красавица.
Предполагам всички са чели или знаят приказката на братя Грим "Принцесата и жабокът". Интересна приказка. Принцеса трябвало да целуне жабока, за да развали магията и жабокът да се превърне в при ...

(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота. ...

Трохи от обич няма да приема,
разпилей ги, птиците храни със тях.
Не виждаш ли, стоя смирена,
ще си взема само моят смях.
Трохи от обич, те не са ми нужни, ...