Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,7 резултата

Човек да си

Красив ли е човекът, може би ще се запиташ?
Защо ли толкова е важна таз изкрица в същността?
Хората човечни са, понякога и зли, но всички си приличат, защото имат си мечти.
Човек е той човек със всеки. Но защо му трябва на човек да бъде всеки?
Личността е резултат от човешко възпитание или огледало ...
1.2K

Моят комшия

Моят комшия засмян
казва се Осман.
Първо изкоси тревата,
след туй изора земята.
Сега ще си сее боб ...
558 2

Илюзорно

Изгаряме свещите до капка,
в зеницата широка на нощта,
огънят танцува с ароматна шапка
и отдава в тъмнината светлина!
Разпилени косите ти рисуват ...
553 1 5

Ще те помним, поете

Всеки своя пътека си има
всяка бърза и търси човека.
П. Пенев (,,Пътека,,)
Ти имал си своя пътека,
по нея все си вървял. ...
513

Златната кокошка - част 6

Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
1.1K 1 4

Души кристални

В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
1.7K 2

Не се страхувай

Не се страхувай.
Аз съм много близо
със цялата закрила на Земята.
Под кръпките на вехтата си риза
сърцето ми е цялото от злато. ...
547 4 12

Апокалиптичен сонет

Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
1.8K 9 26

Огледало от чувства

Ти, мое
криво огледало,
така жално и несретно,
от кристали не, от чувства-
объркани, разпилени, крият се те ...
1.1K 1 3

Спомени от един празник

Дали е вярно, че щом си спомняш вече е на старост,.. или щом помниш, всичко ти е наред
Беше в ония години, които тогава наричаха развит социализъм, годините на '' другаризма '', а сега всичко слагат с нарицателното име '' кУмОнизъм ''..
Тогава 6 май, не беше деня на Храбрия войник, а беше просто Ден ...
453 1 5

Свети Георги Победоносец

Той беше войн със сила надарен,
от млад покрит със подвизи и слава.
До генерал младежът рано се издигна,
че като него мъдрост кой да притежава.
Но тайна носеше във своето сърце, ...
564

Аз знам

Аз знам, че щеше да заплачеш,
ако в душата ми чернилката разровиш,
ако всяка болка и тъга изровиш
аз знам, че щеше да заплачеш!
И знам, че щеше да си тъжна, ...
722

Ангелско сърце

В парка беше седнала старица,
на пейка сред цветя... и там,
с трепереща ръка, хранеше ранена птица...
от близкия параклис, тихо чуваше се псалм.
Подминаваха я разни хора, ...
1K 2 3

Празен сон 🇲🇰

Ѕиркањето во твојот живот
е моја средба со гревот.
Ти и твојата неверна жена
не знаете ништо за мојот сон.
Лажиците и виљушките ...
524

На другата

Между нас прозвуча едно име.
Две срички, слети във безсмислен звук.
Аз няма да забравя тази зима.
Уж бяхме двамата, но Тя бе тук.
Загледан си във моите очи, ...
942 2 2

Моята тишина

Запечатан в Мълчания,
не пропускам ни звук-
Акустика съм на Тишината
...Тишината на Растежа.
285

Песен за Азахара

/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска. ...
690 1 4

Градът – (Ibrahim Osmanbašić, B i H) 🌐

ГРАДЪТ
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
За мостове съм роден…
Човекът е даден потенциал.
Историята се вижда под пръстта. ...
850 1 2

"Георги"

Георги не е просто име,
то е титла, гордост, сан.
Храбростта неустоима
е в душата – с буен плам.
Георги е величина, магия, ...
523 2 5

Мъжко хоро

Мъжко хоро
Навън е студена зима и сняг заваля
а юнаци сбират се край старата река.
Облечени в ризи, стара носия от някога,
за празника, обичая български, за почитта. ...
644 1

Свободната душа

Свободната душа - тя весела не спира да върви,
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...
793 1

Честит празник на армията!

Честит празник, бойци!
Пазете хубавата ни родина!
Помнете великите ни отци,
че не един за свобода загина!
Помнете българската слава, ...
560 3

Размисли по време на дъжд

Не е дъждът причина... Не! Не е!
Земята е разкаляна от злоба.
Разпенено е Черното море,
а умните - смирени са във гроба.
Дъждът не е и следствие дори. ...
939 2

Да се обичат...

да се обичат —
тъй е лесно — бият ли
сърца възкресно
318 1

Светѝ Георги!

Ех, теб сполай ти,
сполай,
Георги Светѝ,
робски
„световен нов ред“ ...
403 2

Гергьовден

Свети, Свети Георги, ти победоносец.
Със силата си ти ни озари.
Лошите беди накарай да изчезнат.
Ти на хората помагаш дори това да не личи.
Във тежки времена и нрави, във кризи и неволи, ...
809 2

Розата

Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...
1.3K 2 16