С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...

Бял облак над главите ни
платното си разперва
и светлината, спуснала се ниско,
ни осветява.

Сенките танцуват по стената,
дива страст се вие по телата,
прегръщат се с душите си предишни,
а думите са толкова излишни.
Забравените мигове изплуват, ...

В първата част на този текст беше изказана идеята, че вместо да мислим за това как да се отървем от паметника на Съветската армия в София, би било по-добре да наредим в близост до него стендове, на които да се разказва нашата история от началото на Втората световна война до 1990 година. Нека да дора ...

Умници
Пред входа пак има сбор.
Съседи бистрят политика.
Един се хвали, друг пък има зор,
никой не говори за мотика!? ...

Един, едничък слънчевият глъч,
може огрее цяла, пустата и тъмна длъж.
Грейне ли туй кълбо импозантно,
сякаш света спира за малко.
Не зная, каква мистична жажда ражда, ...

Изгрява есента червенокоса,
златисто медно огнена лети,
над цветните листа с възторг се носи,
от слънцето изплувала – блести.
Попива времето минути пъстри, ...

Tell me
Did they fall like dying leaves
Like rose petals
When they saw
Your body melting ...

Попаднах в свят на сенките. Небето
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето: ...

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!
Щурче в ухото на луната
изронва тихички брътвежи
и тънки бримчици премята
паякът в сребристи мрежи. ...

Две страни еднакво гладки,
прозрачни и твърди стъкла,
аз и ти от две страни прибрани,
шепата разперили с дланта.
Гледаме се в милиметри, ...

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина ...

Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...

Мога да накарам всички дяволи,
в алчната ти бездна, да мълчат
и да оцветя мъглата, бялата,
в твоя свят, с огньовете на ад.
Мога да съм тези неизбежности, ...

Блокът ни панелен като кораб
е наклонен сякаш до брега.
От години тук живеят хора -
остаряват и растат деца.
Други ги изпращаме навеки, ...

Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента, ...

В страниците на нашата история ярко блестят имената на будители като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Найден Геров, Петър Берон и много други, които са примерът, по който са се ръководили милиони българи. Те са синоним на пробуждане. Те са пионерите за българската просвета и кн ...

Морето е вградено сякаш в мен
в живота земен - безусловно кратък,
могъщ, прекрасен, вечен феномен,
у всекиго оставил отпечатък.
На слетия с небето хоризонт ...

Стъпваме леко по цветна дъга,
боси вървим и се къпем сред лятна, хладна роса,
с всяка изминала стъпка
се доближаваме до онази пленяваща светлина,
яхнали сме мечтите си и се реем дръзко в нощта. ...

И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен, ...

Ти и красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове,
вълшебница богата
със най-прекрасното лице! ...

Случва се така, че детските приказки да са изпълнени с много повече смисъл, отколкото изглежда
- Аз задължително, чуваш ли ме? Аз задължително - каза Мечо. Ежко кимна - Задължително ще дойда при теб, каквото и да се случи. Винаги ще бъда близо до теб.
Ежко погледна Мечо с тихи очи и замълча.
- Е, ка ...

И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...

Старост – нерадост…
Да благодарим на властта, че ни спасява от тези грижи…
хххх
Всеки глас – виагра. Защото иначе правителството ще падне и нацията ще е недоволна…
хххх ...

- Разбрахте ли, че Петров от развойния си е купил нов джип?
- Нов втора употреба, или чисто нов?
- Чисто нов, от магазина.
- Каква марка?
- Рено, май Каджар се казваше модела. От големите, де, не от онези, малките джипчета за града. ...

Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно! ...

Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща. ...

Тъжно е да обичаш сянка,
която е създадена от теб!
Тъжно е да обичаш облак,
които вятъра ще отнесе!
Тъжно е да плачеш в дъжда, ...

Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...

Светът е като пъстра тишина
зад маската която се е скрила.
Усмивките - потънали в мъгла,
която от сълза се е родила.
Но пъстрото не може да боли. ...

Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...

Поетът шумеше,
топло му беше,
курнáз се изниза
от копринена риза.
Гол се затича, ...

Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...

Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...

Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...