Ярко слънце, къс небе,
дъжд от облак изцеден.
И объркан с ветрове,
със звездички украсен.
Стана чуден пандишпан! ...

Повява вятърът с криле
и носи спомени на тях.
От локва на последен сняг
наднича мъничко дете.
С пораснали крачета ...

Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета ...

3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...

През годините в сърцето приютена
светъл дом изгражда любовта,
вратата му за тебе отредена,
влезна пръв, остани със вечността!
Бъди искра в огнището горяща, ...

Ще цъфне някой ден леската
и жилавите млади клони
ще натежат не от ресите -
от сълзи на презряла пролет.
Не тръгва още севернякът, ...

Ела при мен, не се плаши,
аз имам нещо да ти дам.
Не са дворци, не са пари.
Ела при мен аз пак съм сам.
От дълго време, много дни ...

Не знам дали е ужас или болка.
Не мога да опиша как се чувствам.
Сърцето ми ме пита: "Още колко
от пулса ми се ражда безразсъдство?"
Мълчи оная ябълка изгнила ...

Спънах се някак си,
чудото чаках си,
а ми приложиха хватка.
Спънах се в нищото
и сред кълчищата, ...

Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен... ...

Тъгата ми дали се отразява
и в твоите очи, щом си далече?
Когато мен до теб ме няма,
дали поплакваш си потайно вечер?
Защо ли питам? Знам, че е така - ...

Глава 2
Засада
В стария замък Чамбра в Западна Каталия беше по-оживено от обичайно. Този стар замък, отдавна забравен от всички, сега служеше като база за операции. Криптографите работиха усърдно за разшифроването на информацията в документите, откраднати от Вастилия. Всяка информация им беше нужна, ...

Над полята,над гората,до селата
птици долетяха.
По клонаци,по върбаци, тези пъргави юнаци
гнезда завъртяха.
Във горите,в долчинките,денем,вечер, под звездите ...

Смаляват се дните ми
капчуци пролетни
ледунките стопили.

Виновникът се казва Пролет
за всяка жива твар,
да получи крила за полет,
да търси любов и другар.
Две лястовички под стрехата ...

Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...

Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше ...

Позволих си и аз да напиша нещо по темата, но в стихотворна форма, надявам се да ви разсмее :D
Край фитнеса минавам днес
мъжкари, гледам, наредени,
пред тях се врътнах със финес,
а те пък жадно гледат в мене. ...

бяла престилка —
смирена — за всеки живот
я е еня
бели престилки
блажени — сърцати и ...

Ой, ти, помощ "Спешна"-
по-бърза и от хала,
ако не бе фатална,
щеше да си смешна.
Че в теб ни Смърт заплашва ...

Помня как един път ме изкорка,
в автобуса нежна контрольорка,
страстни форми и до сливиците чак
се издигаше въздългичкия крак.
„Моля карти и билети!” вика ...

Ричард Вурмбранд (1909 – 2001 г.)
Месецът е май, годината е 1966-та, градът е Вашингтон, окръг Колумбия; пред членовете на подкомисията за вътрешна сигурност към Сената на САЩ стои изправен един слаб румънец, който изглежда така, сякаш всеки момент ще разкрие някаква срамна, дълбоко пазена тайна – т ...

Сърцето ми за теб
ще плаче тази нощ помни.
Но не от радост, а от мъка ще го прави,
защото с грешка моя твоето рани.
Думите излишни са навярно във момента, ...

Най-красивото лято
Най-красивото лято
ме очаква, нали?
Ще пътувам към тебе
сред цветя от мечти! ...

Крепя си си живота на твоите плещи,
подръж ме, поне още няколко мига.
Постой си при мене, във своето вкъщи,
душата ти топла да чувствам ми стига.
Тежа ли ти вечер, когато заспивам ...

Къщичките са ми малки,
ала дворът е голям
с обичните си разпалки
и гори от бук и чам!
Слънце буди радост дивна, ...

Бели облаци, мои бели коне,
с вас аз искам да препускам,
душата ми свободна да се рее в небето.
Дайте ми от вашите невидими криле,
за да мога да политна ...

Поезията умее да сбъдва случването
и да изпада не-традиционно в тъждество.
Всички стадии на непримиримието
захождат изначално, а не в изход.
Кодът й набавя своеволно логика, ...

Корона криза и ваксини.
Живот ли? – Не, поле със мини.
Лъжи на гроздове големи,
държавата – лютива тема.
Горчиви избори – догоре ...

И питам се защо ми тъй завиждате?
Не съм красива и богата,
в сърцето на часовника сме равни.
Любимият отдавна ме забрави,
Приятели са ме предавали. ...

Като вечерница, изгряла в черното небе
Осветила си ти пътя на нозете мои
И прегърнала ме здраво с двете си ръце
По пътя на живота с теб ме водиш
Обсипваш ме с целувки даващи живот ...