От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...

Рисуваш черно-бели реалности ―
силуети на несбъднати копнежи и желания.
Щриховаш и напластяваш сенките,
а моливът дълбае контури в душата.
Матираш всичко наоколо, ...

… лепнат устни.
Дъх на череши
в стаята се разнася.
На календара – юни.
Някъде към десети. ...

Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...

Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...

Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...

Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив. ...

A shade of spirit gray and lorn
Is now beside me, but all's fine;
Inmate inside this mortal form
I watch upon the passing time.
Why has to be this way - ...

Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.

Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и ...

Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви. ...

Ще се стопя
когато ме прегърнеш,
ще се стопя
и на дланта ти
ще остана светла капка.

ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...

Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.
Ще тъжи, ще белее брезата, ...

Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...

За любовта са написани цели фермани -
описват я като красива, лесна и дори перфектна;
във всички стихове и романи
е напудрена с епитети, подправена, ефектна.
Но любовта далеч не е такава - ...

Любов безкрайна донеси
Когато сутрин се събудя,
аз виждам твоите черти
и мисля си за теб щастлива,
за радостните светли дни. ...

Плаче небето. Облак във менци,
мъка отколешна сбира.
Сипят се капки и зърно покълва,
нивите сякаш са живи.
Някъде баба и дядо се смеят... ...

Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...

Посегнах към часовника - 06:43.
Понеделник, понеделник през юли.
Не съм на работа, но имам доста задължения и задачки, които ме очакват.
Мисля си, че денят ще е обикновен - горещ и прашен софийски понеделник.
Пътуваме в метрото - 08:24. ...

От НЗОК много се точи,
някои лекари се обогатиха,
вместо изход от туй да се сочи -
солидно някои пари "усвоиха".
В "Пирогов" за шефа протестират, ...

Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен ...

Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила, ...

Със страх от вендета на трите момета,
не стъпвах самичък на плаж.
От Санта Марина, не ходех в Градина.
Шампанското стана мираж!
Бях мил със жената, дори и с родата. ...

Кротко си седя на поляната
И те виждам в далечината.
Красив, нежен, мил, добре облечен.
Запътил си се към мен
и с твоето любезно поведение, аз те следвам. ...

-
- Така… Е, получихте аудиенция. Какво толкова важно има да ми кажете? – и Диктаторът се изправи зад бюрото.
Изпъналият се в стойка „мирно 3 фасона“ генерал въздъхна, бръкна светкавично в джоба си, извади малкия пистолет и откри огън.
Куршумите плющяха по парадната униформа на Диктатора, оставяха з ...

Смъртта на ратника
глава от "Последната жертва на епохата" П.Ж.Е.
Ратибор не спеше вече. Седеше с гръб, опрян на един бор. Като видя, че съм се събудил каза:
- Да тръгваме! Днес ни предстои повече ходене.
- Как? Няма ли да се връщаме вече? - с нескрито опасение попитах аз. ...

/Посвещавам този превод на паметта на баща ми Илия/
На ъгъла, под шатрата на разцъфналата липа, ме лъхна буйно благоухание. Мъгливи грамади се издигаха в нощното небе, и когато беше погълнат и последният светъл процеп, слепият вятър, закрил лицето си с ръкави, се плъзна ниско надолу по опустялата ул ...

- Бат Рашко, бат Рашко! Възмутена съм, възмутена съм до смърт! От какво бе, Нешкова? От какво си толкова възмутена? - съпричастно реагира Рашко Бойков, когото всички смятаха за справедлив и деятелен човек. И възмутената Роба Нешкова мислеше така за него. Ще изслуша човека, ще му влезе в положението ...

Все ме питат какво още чакам.
Все ме питат какво още търся.
Все ме питат и все ме оплакват,
че с мъжете любов не завързвам.
Нека аз да попитам сега. ...

Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа. ...

Във връзка с отбелязването на 148 годишнината от обесването на Апостола Васил Левски , от община Ловеч ни поканиха , като дует " Келтик ". Да участваме с песни за него и града в музикално -поетично предствление с още много други участници. И тази песен трябваше да е на сингбек , защото няма как да с ...