Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз. ...

Какво става? Какво стана?
Отново в капана се хвана?
Въздухът спира
Сърцето не се побира
Скача, скача побесняло ...

Затрогвам се като чета
поезия и чудни мисли.
От Бога дарба е това,
душата ти да се разлисти.
Да виждаш със затворени очи, ...

Креват
Той на голямата любовта е сцената,
между мъж и жена, легло на страстта.
Там превръща се тя в ласки и целувка,
милувки сърасттни, изпотени две тела. ...

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...
Нежно докосна пода, пропивайки се между
дъските на порутената, стара надежда...
Едно сърце мигом в този самотен час
заби с всичка сила, борейки се с времето ...

Добър вечер самота
най-вярна от всички
приятелко моя
Добър вечер самота
пропълзяла по вените ...

Аз съм желанието,
ти си страстта,
аз съм видение,
ти, сбъдваш съня.
Аз съм пожар, ...

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.
Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.
Едно поле защо ли и то се разсъблече? ...

Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи ...

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...

Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба, ...

Аз работих във чужбина,
а у нас стоя сега.
И година вече мина,
клатя своите крака.
Не, че искам, но така е, ...

на Бог за слава —
човек да спре да иска
да притежава

Съжалявам за много неща, но най-много съжалявам, че
няма отново да те прегърна,
че няма да отново да те видя,
че няма отново да бъдеш в обятията ми,
че няма да те по гушкам сладко, ...

Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
Достатъчно плаках за нещо, ...

ПИТКА ОТ БИЛКИ И ПЕПЕЛ
Смиряват ме щурците и нощта –
реша ли да пожаля за живота –
за всички непостигнати неща,
за стихове и неизпети ноти. ...

Седнах снощи в тризонета
с чаша бира във ръка,
и разтворих пак таблета
да се шляя по света.
Този път реших да скитам ...

Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...

Спомен надникна от прашния скрин,
вест от изгубен предишен живот.
Дама без шапка и без кринолин,
слънчево зайче от стар епизод.
Крехко, усмихнато, фино лице ...

Ако трябва да избирам
между човека, когото обичам
и собствения ми брат –
това не е съвсем избор,
кръв от кръвта ми.

Любовта като вино отлежава-
червено, кисело дори.
И колкото по-кисела била е,
толкова по-истински боли.
На мирис лекичко нагарча, ...

Кога ще чуем в новините
вест най-пленителна от КАТ?:
"Днес, след сблъсък с ТИР,
превозващ трупи,
катастрофира тотално ...

Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́. ...

Изсъска, сякаш идеше от Ада,
вятър в почернелия клонак...
Сетне тътен. Не! Цяла канонада,
въздухът край мене разлюля.
Мрак проряза небосвода! ...

Изпълнител: Елтън Джон
Автори: Елтън Джон/ Бърни Тоупин
Превод: Мартин Григоров
Хей Никита, студено ли ти е
в малкото ти ъгълче от света? ...

Днеска наш'та баба Гица
реши да изпържи голяма мекица.
Сутрин рано стана,
изми си тигана.
Брашното да пресее, да вземе яйцата, ...

Моето бяло до теб не застана
и за твоето "да" навеки оглушах.
Ръката ти моята така и не хвана
и халка на нея не видях.
Ала венчана за тебе в душата останах ...

Ягодки обичам аз да ям,
но на вас аз няма да ви дам!
Сочни, вкусни с аромат
правят ги на мармалад!
А филийка с масло, мармалад ...

Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...

Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.
Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае – ...

Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...

като в пиеса без герои играя,
танцувам блус, но не за двама,
стъпвам леко и се опитвам да измамя
публиката без излишна драма...
но сърцето ми е адска яма, ...

Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...

всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...