Да ви се представя аз:
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет ...

Тишината пълна е със звуци,
които носят твоя глас
и пее чичопея в клоните смълчани
своята песен за обич и любов.
Февруарски сняг вали навън, ...

Трудно ми е да призная,
че без теб вървя към края.
Днес обаче ще говоря,
да се върнеш пак те моля.
Всички снимки, дето имам ...

Сънят ти не е сън, че ти в поема
ефирно лекокрила се превръщаш
и със светлинно звездна диадема
очакващата ми душа обгръщаш.
Усещам те с дъха на хризантема, ...

Запей ни, Апостоле!
Отново е студено.
Дърветата и камъкът се пукат.
Горчиво ми е, Дяконе, че то ни е
вродено - ...

Щом тихо в мен душата плаче
с една нестихваща тъга,
глава изправям аз и крача
с въздишка скрита през деня.
А в притъмняла късна вечер ...

В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...

Цвете за Апостола
Предишната година се изниза
във бъркотии, гафове, ежби́ –
държавата в една ли влезе криза
разтърсила човешките съдби́... ...

Днес е мама притеснена -
спешна работа ще върши.
"Вие вече сте големи
и ще сте сами във къщи.
Филмче гледайте, четете, ...

В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...
Не ме отхвърляй даже инстинктивно, ...

Бродирам Тъгата
с шевици
от шарени Спомени...
И става по-мека
и нежна, ...

Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...

Не съм вече ,,онази тихата“,
стояща кротко в ъгъла.
Не съм и ,,онази невинната“,
която дълго всичко е разбирала.
Не желая да съм наранявана ...

В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...

Тръгнах си от Вяра, този път, както си мислех - окончателно. Всъщност Разумът ми отдавна бе си тръгнал, но Сърцето отказваше да го последва и все си намираше оправдание да остане още малко. До днес. Какво се случи ли - ами днес Сърцето ми не можа да намери нейното. Като че ли - вече го нямаше... Уж ...

Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...

Малък Сечко си отива,
с него тръгва и студа,
прелестна, нетърпелива
тръпне вече пролетта.
Баба Марта се забърза, ...

Мъглата – сива, странна, скучна,
косите си развя,
измислям лъч и ще се уча
по него да вървя.
Не ми е лесно, никак даже ...

Вечернонежна е онази нощ, която
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято
отекват в мен, подобно на вина.
Аз зная, всичко тук си отминава – ...

Вместо "Сбогом"
Щеше уж да си ходиш, Любов, а пък още стоиш на вратата.
Все не вярвах, че можеш да бъдеш такава - до болка ината.
Взряна в мен може би ти се ще "Остани!" да ти кажа.
Е, добре, щом е тъй, аз сама ще ти стегна багажа. ...

Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят. ...

ОЩЕ МОГА В ТЕБЕ ДА СЕ ВЛЮБЯ
/Свидна/
Времето препуска безпощадно
и среброто във косите бърза,
спомени неканени се връщат, ...

- Господи! Може ли да си поговорим! Ще ми дадеш ли интервю?
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...

Писатели, поети, сценаристи
пишат текстове за любовта
после някой ги чете,
възкликва: "Чудо е това!"
А как изглежда всъщност тя? ...

Търпиш всички нередности -
дали от интерес, или че си сляп,
имаш ли изобщо ценности,
или вълнува те сал насъщния хляб?
Като добитък те третират, ...

Метафизично
Spiritus promtus est,
caro autem infirma*
Неразрешим у нас крещи Въпросът:
– Нали материята в този Свят е вечна, ...

въжделение —
животът да е много
повече от стих

„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...

Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути ...

По дяволите бурите. И теб.
И всеки път, когато се провалях –
опитвайки да паля огън в лед,
да вярвам, любовта ,че побеждава.
Каква победа? Тя не е една ...

Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...

Разкриваш се, а дебне воайор,
и точи лиги той по твоите чувства,
промъква се, като крадец във двор -
Невидимо и дяволско присъствие.
Докосва се със слузести ръце ...

По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име. ...