Постой така... пред мен - Всежива,
с усмивка мила да те видя...
и колко, колко си Красива...
отново нямам аз насита...
И влюбен - нежно, на ръце ...

Изнемогва Четвъртата власт,
силом снага кърши,
че трябва работата и на другите три
да върши.

Мечтая, мечтая да бъда за теб,
звездата най-ярка във нощи безлунни.
Копнея, копнея да бъда за теб,
най-жежкото слънце на лятното пладне.
Как искам, как искам да бъда за теб, ...

Времето потъна ..
Представи си страхотното усещане да се потопиш в едно със времето, ръка в ръка с него бавно потъваш и потъваш, а край теб минават искрите от въртеливото потъващо усещане!
Усещаш как предмети, мисли, чувства полепват по теб, за да се спасят.
На колене!
Изповядах се тази нощ! ...

Безбрежно бяло... Зима.
Запалихме камината...
И пламъците разгоряха лято
в душите и телата...
„Какво е лятото, какво е?” – ...

С тежък труд цял живот се мъчиш
пенсия от 300 лева да получиш.
Това ли заслужават нашите дядовци и баби?
Не, господа политици, не сте прави!
Че вие взимате огромните заплати, ...

Вдигай наздравица, днеска не брой,
глътките влюбено вино.
Жарава да лумне, в искрици безброй,
от обич и вино резливо.
Вдигай наздравица, любов да се лее, ...

Днес е ден на виното пенливо,
измислено от древни времена.
Напитката на Бакхус и на Трифон,
опиваща до днес света.
Днес е ден на виното тръпчиво, ...

Чашите с любов изпити,
се търкалят неизмити.
В пепелника десет фаса,
май останките това са,
от любов и пепелища, ...

На терена днес ще мерят сили
двама истински мъже. Светии.
Трифон Зарезан - отколе домакин.
Чаровник - гост е … св. Валентин.
Първият със жест традиционен ...

Тази сутрин се събудих
и зададох следния въпрос:
дълго аз се чудих -
Що е истинска любов?
С поглед плах погледнах мама - ...

Любовта ми към теб е тъй голяма -
смазва ме понякога.
Ето стоя до прозореца.
Взирам се в лицата на хората.
Имам куп ненаписани писма ...

Пред входа на блока - окъсан, с ушанка,
замръква с кашони и скъсан парцал,
след него пристъпва едно куче на три крака -
живот понакуцващ и уличен цар...
И сгушени нощем под слепи звездици ...

- Ставай, съмна се, човече!
Чаят ти изстина вече!
- Имам още да сънувам,
ей сега, не се преструвам.
Мама е съгласна: „Даммм, ...

Пияна тя в разгара вакханичен
със пълна чаша вино във ръка,
сред звуците на ритъм тимпаничен,
танцува лудо кършеща снага.
Косата й, разпусната, се вее, ...

Днес пак е оня празник: Свети Трифон ли беше, Валентин Зарезан ли беше, съвсем се обърках.
А едно време всичко беше просто, точно и ясно. Само Трифон Зарезан имахме. Какви купони ставаха в студентските! Едни влачат дамаджани с вино, други мръвки в буркани, рибици и и суджуци. Трети туршии. И като се ...

Пий ме, като вино отлежало,
и аз като такова ще те пия!
И целувам голото ти тяло -
Първата си глътка да отпия!...
Превъзходно е и няма как да спра, ...

Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...

Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.
Играчките спят, чистачки мълчат, ...

Имах мечта
голяма, колкото усмивката на мама…
Имах мечта
голяма, колкото огнището на тате…
Имах мечта ...

Статив, палитра и бои,
бяла рамка... огледало,
кукувичка... времето брои,
а Тя рисува... вае тяло.
Вечер с мишката лавира, ...

Едно село. Кирпичена къщичка. Печка на дърва. Голям двор с бели гугли. Плетено кошле и аз в него. Вълнена шапка и ръкавици. Баба, която носи сено на овцете. Бели агънца. Тишина.Обич. Вълшебство... и Баба!

Любовта е като снегът.
Трупа се, трупа!
А след това се топи, топи...

Как така с тебе се срещнах,
как така в живота ми влезе?
Беше само невинна игра,
а сега, а сега...
Хей така те посрещнах, ...

Защо живеем ние, ако не за да обичаме и да даваме най-доброто от себе си за благото на другите? И жалкото е, че трябва да дойдат времена като днешните, за да осъзнаем каква е ценността на човешкия живот. Жалко е, че трябваше да дойде пандемията, за да осъзнаем, че трябва да оценяваме всеки миг, в ко ...

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...

Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...

Мрак обгърнал бе моята душа и изход аз не виждах.
Със страх от самотата, бъдещето мое ненавиждах.
Но пред мен във тъмното съзрях я светлината, образ на момиче, мечтаното от моята душа.
Това си ти, прекрасна моя.
Ти спаси ме от провал. ...

приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...

Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...

Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...