Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 313 резултата
Лоялност, Красота, Свобода, Благородство!!! Добре е, че поне при конете тези морални качества все още ги има, за да ни напомнят, че во време оно... и при хората ги е имало тези неща!
  435 
а може би през зимата дърветата цъфтят, но наобратно
ей така, невидимо
под почвата
дълбоко стиснала клепачите
улегнала във сънища за топлото ...
  817 
Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка ...
  522 
Аз зная.
Вече се е случило.
По звездите снощи го разбрах
Как изпуснах всички влакове
Как ужасно много закъснях… ...
  379 
Ще бъде едно много студено лято.
Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие.
Ще си ляга преди слънцето да напусне земята
и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.
А може би точно, защото ще е премръзнало, ...
  406 
  907 
  709 
  1463 
  1173 
  928 
  755 
Не искам да живея в свят като този -
свят основан на измами и лъжи!
Свят, в който оценяват личността ти по имуществено състояние,
социален статут и пари!
Не искам да живея в свят като този, толкова много ми тежи...., ...
  636 
Някъде около момента,
в който вече няма смисъл,
вълните на желанието
се отдръпват от брега си.
Усещането за досадно провинение ...
  383 
Безсилието жестоко е...безмилостно жестоко.
Раздира те отвътре, разпръсва на парчета..
Напира всичко в тебе да помогне...уви.
...ръцете ти са вързани..ала готов си на жертва..
Но и дяволът не иска душата ти в замяна.. ...
  484 
Съблякла грях и без съпротива
гола красотата си отива.
И само мъжки погледи я мият
преди на огъня езиците да я отпият.
Не е палачът той, а "ангела Господен" ...
  555 
Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...
  617  11 
Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох... ...
  1054 
Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
  688 
Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
  1258 
Ако, някой ден всичко ти мълчи
и светът ти гледа празен,
помисли за тези две очи,
които бяха твоя остров - таен.
Ако, утрото ти силно нагорчи ...
  570 
Мислиш ли за мен?
Унесена.
Невярваща.
рехапала красиви устни в тишината чужда.
Проклинаш ли ме? ...
  459 
"Пoлитичecкaтa вoля и взaимнoтo cътрудничecтвo мoгaт дa бъдaт нaпрaвлявaни и укрeпeни зa прeoдoлявaнe нa изoлaциoнизмa, индивидуaлизмa и идeoлoгичecкaтa кoлoнизaция, кoятo пeчaлнo хaрaктeризирa твърдe мнoгo cъврeмeннитe дeбaти."
Папа Франциск
Всеки ден търся изказвания на Светия отец. Хареса ми тоя ...
  1168  18 
Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
...
  520 
Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...
  475 
Там тара там, там там там...
Тумба лум, тумба лумба, лум...
Тара тара, тара ра ра.....
Тъпани и барабани кръвта ми вълнуват.
Все по-бързо я завихрят! ...
  608 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  463 
  883 
Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...
  312 
...
Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...
  474 
ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: „КАКВО СЕ ПОСТИГА С ОГРАМОТЯВАНЕТО?“
ПРАВИ ЛИ НИ ПО-СВОБОДНИ, ИЛИ – НЕ
(есе, по идея на М.Б.)
В късния следобед седя на една пейка в парка. Реших, че тук ще ми дойде вдъхновение, да напиша есе на тема „Важният въпрос е какво се постига с ограмотяването“. Слънцето приятно прежуря. З ...
  4744 
Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...
  741 
Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
  751 
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
  429 
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
  724 
Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...
  636 
Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен. ...
  444 
Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...
  748 
Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...
  1821  35 
Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...
  700 
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
  886 
Предложения
: ??:??