Няма нищо по-отровно
от това, да мразиш,
да живееш безлюбовно,
чуждите сърца да газиш!
Да бъдеш ледено студен ...

Пак
чакам
да дойдеш,
но другаде
другиго чакаш…

Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде, ...

Що ми трябваше да пазя,
линия, от зор какъв?
Вие ми се свят, зараза,
мисли – вързани, на връв.
Наденички мержелеят, ...

Този свят жесток децата свои изпитва,
в мъгла от мъка потапя живота техен.
Всяка ръка протегната с ярост изритва
и всеки връща на пътя му жалък и беден
На какво ги учи Той, какво им преподава, ...

Всеки връх покорен е мечта,
окрилила душата човешка.
Днес усмивка, а утре сълза,
следват всяка трънлива пътечка.
Само онзи познал смелостта – ...

Ще те изпия с капките тъга,
които по стъклото заскрежават.
И ще забърша после със ръка.
Ще дъхна топъл дъх и ще забравя
очакване за пролет, нейде в мен ...

Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.
Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.
Листата падат, но нали все още не е дошла есента,
неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.
Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата! ...

Може би това е краят...
В мен ехти камбанен звън.
Не знам и вече не мечтая-
животът сигурно е сън...
И сън е, че ридай Луната... ...

Любовна пролет,
трепети, ухания..
А тя красива,
в слънчево сияние.
Роман стихия, ...

Спасих ли се
или се наказах бягайки от теб?
Спаси ли се
или се линчува с мълчание и лед?
Измих ли си душата ...

Не режете тишината с думи.
Когато е цяла, тя е красива.

Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата. ...

Когато делникът свирепо ме разкъса,
в тълпите вливам се, за да възкръсна.
С копнежи и надежди до пресищане
рисувам пътищата, гарите, летищата.
Струя наслуки по нестройни тротоари, ...

Събуждам се, гледам - красиво заспала,
на леглото до мен, във прекрасен унес...
- Какво ли сънува? - си мисля... не зная...
ще чакам от нея, да разкаже и днес...
Останал загледан в къдриците нейни, ...

Облак бял отвън наднича,
в клоните забива нос.
Голотата го привлича -
а на нея аз съм гост.
В плен на тялото ефирно ...

Нашата съседка Зинка
хубава, като картинка
тя е умна и грижовна,
мила, като майка родна.
Сутрин прави курабийки ...

Припознах те в полет на птица.
Беше пъстричка, малка и волна.
Не личеше в небето ѝ, синьо,
колко тъжна е, жална и болна.
Не личеше в крилете ѝ, бели, ...

Не вярвай на думи които са леки,
те нямат крила и чист небосвод,
защото най-често изрича ги всеки,
и губят енергия чист кислород.
Не вярвай на думи които са тежки, ...

Ако имаше някакво подобие на рай на планетата Зегандария, то това определено беше областта Синтрос – най-богатата на залежи на интероново гориво. Беше толкова красива и опияняваща. Именно затова беше станала жертва на алчни интереси. След като губернатор Елмбаум падна имаше реална нужда някой да пое ...

Зимно утро, ти пробуди
мойте пролетни мечти
и се щурат като луди,
не снегът ще победи.
Не снегът ще ги залее, ...

Неповторима сцена е нощта
с мастилено – лилавите завеси!
Леглото – ложа е,
а зрител съм самата аз
на поредната разсънена пиеса. ...

Усойната гора се е проснала по цялото протежение край пътя от Клисура на юг, към Далечно село. Започва с обширно пространство от иглолистни дървета, прорязано от дълбоки дерета със стръмни брегове, с мрачни долове и редки, сенчести полянки. Високи и силно разклонени са боровете и смърчовете, които р ...

Интернет-Свят огромен от отвред
прииждащи като поклонници.
Интернет-интернАт за бездомници ли?!

Опасно е да стъпваш по- ръба...
отронва истини и падат в бездната.
Илюзорния ни свят се срутва -
изтъкан е от лъжи...
Изтъкан е от лъжи... ...

(авторски текст: Източни форми)
------------------------------------------------------------------------------------------------
寒い冬 .
暖炉のそばで待っています
新しい春 . ...

Утре започва любима ваканция!
Всички април че обичат, гаранция
давам, защото на пролет мирише.
Сякаш земята започва да диша
и омагьосва ни с нежност зеленото. ...

Две ръце обгърнаха голото ми тяло. Лек гъдел по врата и ухото.
- Ето къде си била. Защо ме остави сам?
- За да ти направя палачинки.
- Тогава ти прощавам. Ти ми направи палачинки, а сега аз ще те нахраня.
Лъжичка с ягодово сладко беше поднесена към устните ми. Част от нея се стече по брадичката ми. ...

- Нощем не спят само щастливите влюбени и нещастните им родители...
- Загадъчната българска душа...Която все се чуди де да намери пари за издръжката на загадъчното българско тяло...
- Купих си англо-български речник и овладях англо-българския език.
- Секс-символ...Тоест, сексът му е съвсем символиче ...

The stabbing ribs are reinforcing the pain in my chest.
The hands trembling are a proof of the constant paranoia in my brain.
The gap between my hips is the emptiness that can be found anywhere in me.
The fingers are pointing the idea of living in despair.
My look in the face is reflecting the beaut ...

Der Tag ist dunkel, trüb und grau,
die Sonne will sich nicht bequemen,
doch leuchten froh die Chrysanthemen
in ihrer gelben Blütenschau.
Sie heilt den stillen Seelenschmerz, ...

Глава 17
ЛЪЖАТА
След три месеца те се ожениха.
А след още една седмица, Майкъл получи писмо (e-mail) от Боб:
«Боб и Елис, поздравявам ви с образуването на ново семейство! ...

О, мила моя! Ти, Шехерезада!
Чаровнице омайваща и млада.
От тебе приказчица чакам аз.
От дълго време всичко в мене страда.
Безкрай ми липсват тези героини ...

Днес те обвинявам без отсрочка.
И обвинението е... любов.
Законът на сърцето е " суров " .
Виновна си. Признаваш си и точка.
Муза да си светла и красива - ...

Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...

Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често, ...