Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...

за радост или
жалост всички глезли са
от мъжка обич
всеотдайна и любов
безкрайна произлезли ...

Segment from the stream of despair
I see in the dungeons of mind;
For horrors outside I dont care,
No matter the answer I find.
A kiss from a spectre at midnight, ...

Уморени са очите ми да гледат,
В дробовете въздухът ми пари...
Спомени препускат все по-бледи
Под акордите на няколко китари...
Две целувки, допир и усмивка, ...

Един държи се за главата,
друг превива си краката.
Куцат, плачат, охкат,
ей сега ще грохнат.
До последно не е ясно ...

1
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка. ...

Винаги започва така, като сън, като реалност.
Но как се разбира кога започва едното и къде свършва другото?
Нима хоризонтът има начало и край ?
Реално ли е...реална ли си?
По-добре да не знам! ...

...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –
тържествен, пълен със възторг, ...

Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...

Небето притвори очите си слънчево-модри.
С дъждовно набъбнали устни земята докосна.
Полива градината Господ… А ние мърморим,
че трябва отново чадъра в ръка да си носим.
А ние нехаем, че тук сме за малко, на гости ...

Небето днес мълчи като кокошка
с опънат врат над полога си празен.
А слънцето е медно-златна брошка,
забодена на парцаливо знаме.
И триста хиляди зелени шипа ...

По перчема му разрошен -
пясъчни следи.
Вдън очите - съдбоносен,
приливът бучи!
Раменете , още крехки - ...

Мое Лято,здравей!
Виж,над звездния хребет,
тича облак червен -
към Зората загледан!
И прехвърля лъчи - ...

Ти си хубаво цвете,
а се превърна в срам.
От глупост се оплете
с онуй чекмедже там.
Коя е тая "Мата Хари", ...

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...

Сага за двата бастуна
/епизод 25/
- Наборе, може ли политик да е с обеци?
- Може, ако е жена! Какъв е проблемът, джанъм?
- А, ако политикът е мъж? ...

Гюла,дъщерята на Яшар-корумбаша на катуна,който имаше преди нея седем сина,най-после стана баща на момиче! Гюла се оказа единствената му дъщеря, последно дете в голямото му семейство.
Като всеки баща, който има нещо в повече,а друго в по-малко- ценеше и пазеше изтърсачето изкъсо,защото любовта на жи ...

Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...

Sanremo 2019 [“Sarà Sanremo” 2018 (“Sanremo Giovani” 2018)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нивин - За тебе мисля
Санремо 2019 [„Ще бъде Санремо” 2018 („Санремо Младежи” 2018)]
--------------------------------------------------------------- ...

Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...

Осем години те носим в сърцата.
Осем години част си от нас.
Пламък си свише, що пали делата
и пътя ни сочи като компас.
В мислите ти си ни, рожбичко, мила, ...

Шепот от мъгла
Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя. ...

/на лястовичето Чико/
Аз съм мистър Чик-чирикчо,
но не съм от Мачу Пикчу,
нито съм от Порто Рико,
галено ми викат – Чико. ...

Изпрати ми през времето мисъл за звезден порой,
но звездичка единствена с моето име наричай.
За пореден път прави вселената остър завой,
да ни срещне в пространството с някой, до болка различен.
Но не ми говори за любов и за обща съдба, ...

Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...

В този безкраен коловоз
Изглежда, че всеки ден е същият,
но само малко по-лош
Това е всичко, което виждам
Плач и страхове, подхранвани от лъжи ...

Златисто, влюбено, щастливо
е лятното небе над мен,
с възторг вълните ме заливат
връз пясък с миди украсен.
Жадуван миг ще те позная ...

По случай 7 юли - Европейски ден на шоколада
Има дни като днешния,
започват с краката нагоре.
Лежа и търся решение
какво би могло да помогне? ...

В душата ми е светло и тихо
спокойствие блажено ромоли
Словата се изнизаха на пръсти
а аз се влюбих, както никога преди…
Забравих, отдавна не съм млада, ...

Полазени от първите лъчи на утрото, проблясват капките роса.
След оня миг на непрогледната тъма, на изгрева на кладата,
в ефирно розова жарава удавена размива се нощта,
настъпва кръговратно прероден денят.
Изгаря безпристрастно слънцето следите на греха, ...

Беше грешно
Поисках те, но беше грешно,
за друга беше ти роден
и в този свят бе неизвестно
защо пресече моя ден. ...

Уханието на хризантемите упояваше сетивата ми. Прохладният вятър, досущ като умел любовник, целуваше страстно хлътналите ми рамене. Лешниковият храст се разтапяше от пръстите на горящия залез…
Лутам се из лабиринта на плачещите лилии. Чувам отдалечените прегракнали гласове. Коридорът е изпълнен с ка ...

Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...