Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 713 резултата
  326 
Глава единадесета – за оптимистичната телевизия
Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпир ...
  318 
Глава десета – за още един сън, военен този път
- Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
Позволете, преди да ви разведа из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъро ...
  339 
  586  12 
Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,
Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще ...
  1380  10 
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
  566 
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
  235 
Аз дошъл съм на света, защо?
Скромността да проявя.
По открити и възможни пътища
Свободно да се движа.
И да гледам-гледам и да видя-чуя ...
  372 
на о.р. Димитър Трендафилов
Ние сме вече уморени и стари.
Тук сме родени и верни до края!
Сънуваме спомени за пастири,
които пазеха стадата на България... ...
  256  10  18 
Как говорихме до вчера,
макар да беше виртуално.
Беше нашата афера -
така се чувствахме идеално.
Така се чувствахме преди. ...
  154 
Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...
  426 
Аз знам, че бих могла да бъда друга:
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
  385  11 
Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...
  226 
Страхът е задача за решаване, а не команда за криене.
  290 
Кое ви е народното, що представлявате,
защо не питате бедните: "Как оцелявате?"
Ако други отсъстват от работното място,
те просто ще си го загубят, много ясно,
вие обаче понякога сте десет души там, ...
  330 
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
В. Петров ("За хвърчащите хора") ...
  772 
Цялото Небе
Цялото небе за мен се движи.
Не иска то да - аз тъгувам много.
Цялото небе за мен се грижи.
Радостен да бъда, бодър, силен. ...
  228 
  498  10 
  672 
Камило Сбарбаро - Сега, когато не ми казваш нищо
Or che non mi dici niente, ora
che non mi fai godere né soffrire,
tu sei la consueta dei miei giorni.
Assomigli ad un lago tutto uguale ...
  418 
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
  219 
  509 
  429 
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
  222 
През декември се прави равносметка. Преглеждат се грешките и взетите решения, изтеглят се последствията от не научените уроци и се преброяват сбъднатите мечти. Събира се гнездото, за да усети всеки от семейството онази безгранична обич, която може да даде само майчината прегръдка и бащината ръка на ...
  607 
Групата им тръгна внимателно по тунела. Само след няколко метра един от гвардейците се подпря на стената и замръзна с изцъклени очи, а по челото му избиха ситни капчици пот. Лизи отиде до него, отдели нова капка атма от каишката на фантома си и само след миг освободи пребледнелия гвардеец, само за д ...
  331 
Може ли да си поет,
без и думичка да си написал...?
Щом с добро ще те запомнят все.
Аз мисля... няма нужда да си писал.
А Бог - дали не е поет...? ...
  242 
Вятър открадна всички листа
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат ...
  227 
Мдаа, наистина жалко за цветята, помислих си и подритнах едно камъче. - Кирио Петро, Петро,... защо се умълча, не се ли радваш - подръпна ме по ръката малката - О не, напротив, радвам се, но не им носим нищо като подарък - смотулевих извинениетп - А и ти къде замина - попита тя - Изведнъж всички се ...
  294 
Ходим боси,
не стърчим над тревите,
а тишината
ни обгражда отвсякъде
и ръмжи ...
  215 
Скитникът арменец 50
“ Стара Варна” в спомените на един кореняк софиянец.
( продължение)
Вторник, 10 август 1954 год. Курортният сезон във Варна е апогея си. Морето синьо, “като от коприна”, небето безоблачно като живота ми. Е, не е съвсем безоблачно, има едно малко пухкаво облаче, защото моя учител ...
  753  10 
  358 
Киър
"Мислиш ли, че тя ще се събуди?" - беше въпросът, който вътрешно ме мъчеше. Исках да знам защо Джей е в кома, защо всичко това се случва, защо майка ѝ от всички хора звънна точно на мен.
Щях ли да съм по-щастлива, ако не знаех за всичко това? Да те държат в тъмното за такива неща според мен е б ...
  235 
Не искам да те губя
Не тръгвай! Остани поне и днес!
А утре продължи по своя път!
Имаш моя телефон, адрес!
Не е толкова голям светът! ...
  291 
Галатея
Не всичко в този танц е изтанцувано.
Възможно е отчасти да наваксам.
И трупат във лазура пълнолуния
блуждаещите небеса на сакса. ...
  404  13 
На всички свои близки и роднини
аз новата ни книжка подарявам
с надежда плаха, че за след години
от себе си тъй спомен им оставям.
На брат ми внучката, тийнейджър същи, ...
  168 
Отново пак ми се домъкна
оная, грозната с косата
и забърбори, и не млъкна:
,,Пич, тъй сега стоят нещата-
шефът иска да те взема ...
  512 
Само ти и любовта
Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта, ...
  384 
Пълниш ми шепите с радост,
устните със наслада,
очите, със палавост,
стихът ми става балада...
Напояваш ме с щастие, ...
  458  13 
Като млад хванах златна рибка. И поисках да стана умен…
Ама, че глупак съм бил…
хххх
Има дни, когато седя и гледам мълчаливо екрана на телевизора… Лоши дни…
Но пък ако пусна телевизора – ще е по-зле… ...
  576 
Предложения
: ??:??