– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

Ти си южен повей като ласка
и си синьото небе над мен,
светъл лъч със феерични краски
и усмивка в облачния ден;
птича песен в цъфналите клони, ...

Нашите погледи
си говорят
много повече
отколкото
нашите мисли ...

Красотата на любовта...
Не мога да забравя тона на гласът ти
та той ми протегна ръка с душата си...
и сътвори моята, отвори вратата и влезе,
тогава когато бях мъртва и нямах любов... ...

Година след година,
се събуждам все по-сам.
Едва едва, едва едва
брадата си обръсвам.
Сядам в Ъгъла, ...

-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...

На Емо
В сърцето си поглеждам. И те виждам.
Стоиш си там невидимо и кротко.
И всяка нощ една звездица рижа
при теб ме води тихо като котка. ...

Отново в обятията на някой друг
ще бъда с мисълта за теб,
отново ще презирам
всеки миг без теб.
Отново ще изчакам изгрева, ...

Не ме вини ТИ –
лесен за обичане,
че в сърцето зимно –
лебед загнезди,
извърнал шия ...

Бабо Зимо… Благодаря!
Сякаш Баба Зима вънка е дошла?!
Виж ти?! А на мен още ми се спи!
Спи си тогава – спи!
Ама кога точно е дошла? ...

Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

В стиха си недодялан, груб,
трудничко родил се днес,
твърде, твърде закъсняла
диря брод и браня чест.
Как се случи тъй, не зная, ...

Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет ...

Да погалиш птица,
премръзнала от студ,
да мислиш, че умира,
а теб – светът за луд...
Да сбереш зрънцата ...

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...

МАГАЗИН "ДЕКЕМВРИ"
Р. Чакърова
На прага на Декември съм застанала.
Не смея по-нататък да пристъпя...
Като че ли, подаръци не са останали - ...

Вятър скрива се в листата,
нещо на ухо шепти.
Най-щастливи на земята,
крачим двама – аз и ти.
И мечтите – волни птици – ...

Едно сърце
Едно сърце, туптящо винаги за Любовта.
Едно сърце, разбивано на късчета.
Едно сърце търсещо жената, Тя.
Едно сърце лъгано от очите, от разума. ...

- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...

Красотата и смисъла на една песен
Размисли, породени чрез песента на Росица Кирилова „Щастие има“
http://www.youtube.com/watch?v=dUyOAyDTI00
„АЗ СЪМ ТВОЯТ ЛЮБИМ, ТИ СИ МОЯ ЛЮБИМА“
Любовта е основата, на която се градят истинските взаимоотношения. Любовта единствена може да даде истинското щастие, ка ...

ДАЛЕЧЕ СИ
Ти далече си от мен,
аз от теб далеч съм също
и в нощта, докрай сломен,
самотата си прегръщам. ...

Исках да облекча болката ти,
когато те видях толкова потънала в тъга.
В тъгата отразена в образа ти
знаейки, че те губя...
Исках да облекча болката ти ...

Когато убих твоето невинно сърце
нанесох най-голямата болка на своето,
сега в сенките ти се крия и скитам.
Обикнах безкръвна кръвта ти-
тя беше безумство за мен, ...

Бялата прегръдка
Бяла любов,
не снежна, не и чиста.
Просто бяла.
Много шумна, после много тиха. ...

Пътуване
Юнски ден - ноемврийски студ
Кабели оплетени са,
в общият ни светоглед.
Тръгни на юг, аз към севера ще хвана. ...

Не искаш ли да се свържем,
да сме само чиста любов,
не дойдеш ли бързо,
ще умра от студ.
Не искаш ли да си славей, ...

Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде
демокрацията побърза да смени политическата си принадлеж ...

МИШЕНА
Думи изречени, думи неказани,
думи щастливи, думи наказани,
думи виновно слагащи грим,
думи прощаващи, както любим... ...

Утрото е стих с много имена
и накланя везните към чудо.
В стъклата на мансардите се смеят
зрънцата светлина за птици.
Пораснаха оградите от чувства. ...

Лесно е да бъда себе си,
защото съм и нощ, и светлина.
И дива лудост от безброй комети,
летящи вечно в чисти небеса.
Лесно е да съм приятел верен, ...

Видях един мъж
в очакване
на една жена.
Нетърпението
се пречкаше ...

За два-три дни ми каза, че отиваш
далеч на изток, нейде край морето.
Улавям се да мисля, че разкриваш
как от синьото по-синьо е небето.
Как тюркоазена водата е край тебе, ...

Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там п ...