Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 112 резултата
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XVI. ARS POETICA*
“A poem should be wordless
As the flight of birds.”
“Ars Poetica” ...
  549  15  17 
ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...
  198 
Влюбеният месец
В малка къщичка в гората,
в горски свят и красота
си живеела самичка
най-красивата мома. ...
  228 
"О,майко моя,родино мила"
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те? ...
  310 
Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...
  236 
Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
  419 
на Господ Бог се
нрави - някому човек
добро да прави
....................................................
друга подредба ...
  205 
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
  292 
  1087  15 
СЪН
За вечни времена заспах.
Живял ли бях или умирах,
отидох си,
след мене само стон и прах ...
  779 
Знаци
Малките инциденти на деня - знаци те са.
Поличбени знаци.
Лакът си удариш, пръстче на крака - не случайно е това.
Има духове на мястото това - знак подават. ...
  236 
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
  242 
АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...
  168 
разочарованието яло е попарата на надпреварата
  213 
Лятото вече събира багажа
за дълъг път.
Морето се пени сърдито на плажа,
вълни реват.
Дървета размахват клони зелени - ...
  1257 
Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.
  330  13 
Лятното море не стига,
искам есенен мираж,
корабът сърдечен вдига
всичките платна с кураж,
върна ли го, имам нужда, ...
  241 
БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...
  202 
Когато обществото е бедно и кално
и от много неща в него ти е жално,
когато мафиотите са го деградирали
и ценностите са тотално дерайлирали,
когато много жени продават своята плът ...
  574 
Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...
  298 
В кафето ми отново е небето
побрало се във капките дъждовни.
Ухае то на мляко и морето
кодирало се в облаци гальовни,
а те съблекли пухестите дрехи ...
  1137  31 
В Англия някога казвали: „Овцете изядоха хората“.
В България, понеже овце са си хората,
туй мечките ще го сторят.
  212 
* * *
Гергана бе започнала да свиква
със новото си място, труд и хора.
От снимка малка, станала реликва,
я гледаше Полина. Тъжен, взорът ...
  639  14 
ДОНЕСЕ ВЯТЪР
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Втората ни среща през ноември
на Деветдесета ни донесе вятър
и мухъл в басейните и в избите, ...
  412 
Тази нощ не може да бъде истина
запознахме се и ти обещах
Бързо влязохме в ритъма на твоя такт
свиреше на барабани, по-голям беше от мен
мечтаех, че си ми брат! ...
  286 
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
  265 
От хаоса на дълбините
се ражда сребролюспест бяг.
Подръпнах лекичко юздите
и укротих вълна и бряг.
Луната, литнала с прибоя, ...
  317 
Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...
  307 
Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...
  603 
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат, ...
  318 
"Чашката бързо дайте,
здраво аз ще се напия!
Защо има смях, трайте,
за малко да се пребия!"
  669 
2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...
  399 
Нека бъда твоя герой!
Нека бъда твоя герой, принцесо...
Позволи ми...
Позволи ми да бъда силен за теб...
Позволи ми да бъда усмивката в очите ти... ...
  526 
Отлитат пойните птички на юг,
опитват се да оцелеят на лошото време напук,
напускат ни с последна песен,
предвещаваща идващата есен.
Оставят ни без вълшебния си глас, ...
  613 
Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...
  350 
Синьо лято Ели нарисува,
сини вълни, синьо море, синьо небе,
в синьо чайка сега бленува
да разпери уморени си криле...
Всичко е в синьо - мечти, ...
  550 
Неправене
Правило от Дон Хуан поставено на ученика негов Карлос е - неправенето.
Неправенето не означава нищо да не правиш.
А - необусловено, без план - действие е то.
Не е бездействие неправенето, а свободно действие. ...
  235 
/авангардно стихотворение/
не знам кой ден е днес
и всъщност не ми пука
защореният лес
празнува златна скука ...
  341  11 
ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...
  190 
„Целувката по Климпт“ на Слава
е дадена със вдъхновение.
Целувката не уморява –
тя клетва е насред знамение.
Умът се губи и препуска ...
  600 
Предложения
: ??:??