Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.7K резултата
Безмълвна нощ, не чувам хора... – Давид Бурлюк
Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...
Уж не бях такъв мекушав.
-- Благодаря Елени - мутираше гласът ми - От кога не съм усещал уюта на дома. Не си ме питала, ще ти кажа с няколко думи. Ожених се още дете , за ученическата си любов, дете, а щяхме да имаме дете. Морето ни беше до коляно, както се казва, но не знаех нищо за живота. Заминах ...
- Защо така момиче? Нямаш късмет в любовта. Какво да те правя? Ето нареждам картите, но пак същото ми показват. - Възрастната жена я гледаше с топли кафяви очи. Гласът й беше изпълнен със съчувствие.
- А някаква магия не можете ли да направите? Имам проблем със свекървата. Не ме харесва и го настрой ...
Я КАЖИ МИ, ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
... Господи, от облачето бяло като гледаш грешното ми тяло,
я, кажи ми колко още има? – отлетя Вълшебникът с килима.
Нито тати в бащини ми двори, нито мама вечер с мен говори.
Паля в храма златното кандило и си смислям чедото си мило. ...
Точно ти, приятелю, здравей!
До теб изпращам гълъб бял.
Погали го нежно, песен му изпей
какво боли те, в какво не си успял.
Тогава може той да ти разкаже, ...
Рапсодия в синьо
Небето слива се с морето, красота,
те сякаш се допълват заедно, синева.
Луната очертава една пътека сребърна,
бавно над морето спусна се отново ноща. ...
Газеха тихо през мочурището в нишка по един, хванали се за въже. Бартак водеше, проверявайки с пръчка пред себе си, преди да стъпи. На някои места затъваха до кръста, лепкавата тиня ги дърпаше безжалостно, изцеждайки силите им. Напредваха толкова бавно, че зората щеше да ги настигне. Трябваше да бъд ...
Ако ти липсва Истинският аромат на мъж
и отвратена си от мачовци-контета,
търси такъв, кат мен, хвани го, дръж,
че от вида изчезващ съм, на селските момчета...
Дали ги знаеш, дето тичаха на воля, ...
В моята хубава страна има много тъпанари. Това ми звучи като гласът в началото на някой хубав филм, който те въвежда в историята на скрипта и ти става интересно. Обаче няма нищо кой знае колко интересно в моята хубава страна защото тъпанарите развалят цялата тая хубост. Така са устроени.
Но което е ...
Какво като си няма маршалски еполети?
Той ходи до звездите, обсипан със конфети!
И прави от мухата, не слон, а динозавър,
след всяка своя дума, въздишка или кавър!
Готов е да воюва – дори със Великани – ...
Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря - ...
В нищетата на нещата
там крие се и тя – Суетата.
В нищетата понякога и нищото е нещо,
а суетата иронично се подсмива, пак тормози мнозина.
В нещата често намира утеха нищетата, ...
СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав, ...
Лакеят с подноса се върна на мястото си. Поетът даде отново знак с поглед на слугите и те мълком изчезнаха в нишата с полиците. Същият лакей се появи скоро с поднос с бутилка изстудено шампанско и няколко купички с ядки, стафиди, плодова салата и наля последователно на всички.
– Ние по принцип обядв ...
Здравей, мое море, аз отново съм тук...
Помниш ли, как беседвахме предния път?
Аха...
Нямо тръпнех, над твоята бездна унесен.
Слушах бяснанта песен ...
Не харесвах морето.
Не ми беше пределно ясно защо.
Дали защото не мога да плувам и винаги ме беше страх от дълбокото,
или защото носех в себе си едни стари, сиви спомени от детството —
онези, които миришат на водорасли, студ и плач. ...
Сътворен е светът от обичане,
в полет летен на чайките бели,
в кратък миг, в себеотричане,
в кичур тих от коси посребрели.
Сътворен е светът от сърдечност - ...
Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво. ...
Морето е усещане за ласка...
Жадува нашите сърдечни стъпки!
Вълните са негово причастие.
Брегът е полъх и топла прегръдка.
Навлизаме с паметта за лято, ...
Как да спрем Испания?
С лъвовете не става! С бикове? Свикнали са. Там и децата си играят на тореадори. С магарета? Много ритат. Съдията ще ги изгони.
Каква игра да им играем? За футбол не ставаме. И на хора нямаме шанс. Ние знаем само Ганкиното. На стъклени топчета.. . Предвид възрастта им сигурно д ...
Младо журналистче съм. Но аз
интервю „Случайни срещи“ правя.
Сресвам алаброс, прокашлям глас,
афтършейв накрая си поставям.
Ще записвам с моя телефон, ...