Любов - гореща като огън.
Любов - изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго.
Души - осъдени да са сами.
Девойка - влюбена до лудост. ...

Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...

Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.

Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...

Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

Съвсем незнаеща къде ли бях,
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание - ...

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...

С план - за Новата година
си направих календар.
С най-любимите картини
под небесния олтар:
Жив и здрав - през януари ...

И явно станал с дупето нагоре
е този кален псевдозимен ден.
Сред мокри котки, улици и хора
декември е нарочил точно мен.
До костите прониква чак ръмежът, ...

Неживите манекени обявяват готовност за стачка, ако витрините не се охлаждат лете и отопляват зиме.

Върху ръба студен на изгрева осъмвам,
последен-пръв, роден от самота.
От непорочното зачатие на тъмното
изплитащ пъпна връв за този свят.
И Драконът на сутрешните сенки ...

СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка, ...

Между небето и земята,
между страстта и любовта,
в света желан на красотата,
в света на тъжната мечта,
всред сънища неповторими ...

декември в длъжност
встъпва и с предколедно
сърце потръпва
декември в длъжност
встъпи и надежда за ...

На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...

В галактика далечна, планета неголяма
със същества разумни от раса свръхразвита,
неспирно обикаля звездица много стара.
Tя скоро ще загине, във черна дупка свита.
Изпращат полк войници и учени големи ...

Не знам дали е есен или зима.
Ръми дъждец, примесен с мокър сняг.
И газя хем в листа, хем в кал за трима.
Нима дошъл е вън декември пак?
С чадър и шапка ще внимавам, ...

Повдигната брадичка с поглед в нищо
бавен жест и безразличие
диалог уж дълбок
повърхност от въздух по-прозрачна
Няма флора ...

Срязвам с джобно ножче задния край на пурата и поднасям пламъка на малкия CLLIPER към нея. Ритуал, на който отдавам част от времето си и някак вътрешно отчитам като грешка, която върша с финес и стремеж към съвършенство.
Пейката, върху която съм седнал, издърпва топлината от тялото ми. Студеният ное ...

ЗАЛЕЗ СЛЕД НОЩТА
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми п ...

Tijd
het spijt me
Ik kon je niet bellen
Ik kon je niet horen
Ik heb je niet kunnen zien ...

Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете ...

Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...

Ноември е и стъпвам върху минало –
потънали във време тротоари.
Пилеят се под крачките картините,
рисувани насън през януари.
А пейките изглеждат някак призрачно ...

Започвам деня си с теб,
обикалящ дебрите на моето съзнание.
След това се материализираш и сякаш си пред мен,
а под ръката ти едвам стърчи едно признание.
Но не говориш, само наблюдаваш. ...

Международната обстановка понастоящем е крайно комплицирана. Защото има три огнища на военен конфликт, всяко едно от които може да предизвика началото на трета световна война. А тези огнища са: Украйна, Израел и Сирия. Да не забравяме и едно от пророчествата на Ванга, че: "Третата световна война ке ...

Съжалявам,
не успях да ти се обадя
не успях да те чуя
не успях да те видя
трябваше да се сбогуваме, ...

Панерът
Панерът, в който си подреждал нежно
ябълки, усмивки и сълзи,
изхвърлен зъзне до боклука днешен.
Значи си Бога вече ти. ...

Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...