Помагач съм на мама от рано зарана
и разстилам тестото с точилка от бук,
а покривката коледна – вече застлана –
предусещам подарък задава се тук!
Как ухае на мед и канелени сладки, ...

Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...

Къде сте, острови далечни
с високи, неми брегове?
Къде сте, вечери чудесни
от мойте детски светове?
Елате да подгоним здрача ...

СТИХОТВОРЕНИЕ, ПАДНАЛО НА БОРДЮРА
… понякога присядам на бордюра със третата си биричка в ръка
и гледам как градът край мен се щура, и Времето тече като река,
а върху мен се свлича листопадът и аз съм никой в падналия мрак,
в мен рой надежди всуе си пропадат, че някому ще бъда нужен пак – ...

Напоследък в нашето общество се забелязва една тревожна тенденция. В мъглата все по-отчетливо се стеле една неяснота, която постепенно се просмуква в общественото тяло и му носи едно значително безпокойство. Тази тягостна неяснота, тази грязна непълнота се напластява незабележимо, но трайно и замазв ...

Коледно ли? Мили Боже!
Как без пукната парà?
Със стотачка знам, че може
да са справя... Но с пера
върху шапката си стара, ...

Миг единствено се иска,
да се усмихнеш от душа,
че има някой ръката ти да стиска
и да те жадува точно днес, сега!
Миг единствено ни трябва ...

Зимата в душата ми е вечна,
без теб не й се вижда краят.
Много снежна е и много лична.
За такава зима другите не знаят.
Тя в мен навява преспи, ...

Някога пеех. Вече не пея.
Много се смеех. И сега се смея.
Стихове пиша, както умея.
Това е защото не пея.
За утре не знам. Друго време. ...

По извивките меки
следвам нежни пътеки
и достигам места,
където пари плътта...
И изпивам със устни ...

Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една, ...

Дъждът вали – бял, тих, смирен –
предколедната ни утеха
и е за мен, за теб, за мен,
за теб и капките ни взеха
във свойте волни ширини, ...

"Света Богородица" е църква в Париж,
която възкръсна след жаркия срам.
Световните лидери трупат престиж
за снимка пред възстановен Нотр Дам..
Там, Президента след снимка с елхата, ...

ЧУДНАТА КОЛЕДНА ЕЛХА
„Дойдох и ме не познахте, разкрих ви се и ми не повярвахте, поучавах ви и ме не послушахте. Още ли не сте готови да избирате верния път?!”
Три години и половина откакто аз съм свидетел на Божиите проявления в тихия и скронен мой живот. А чрез тях на осезаемото Му присъствие в не ...

Гледайки тъжната битка между Кубрат Пулев и Махмуд Чар - двама истински пенсионери в бокса, си припомних за великия Роки Марчиано, непобеден на професионалния ринг. По-долу може да видите как Роки Марчиано пребива в 8-я рунд /гледайте след 17 минута и 56-та секунда/ знаменития негър Джо Луис, считан ...

Добрата новина е, че всичко е „по“. Небето е по-близо и играта е на по-високо ниво. Решат ли да те направят известен, няма мърдане. Накъдето и да тръгнеш, изходът е един и същ – винаги си в Божиите ръце. Но Човекът не е спрял да се опитва да поправи грешките, заложени в него от тези две ръце. Поправ ...

Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...

СВЕТЪТ Е СВЯТО МЯСТО ЗА ЛЮБОВ
... преди да си отида от света, дано не съм нахално неприличен,
ще си поискам няколко неща – да бъда цвете в длани на момиче,
да бъда пролет, слънчице и дъжд, и охлювче в потайно треволяче,
и хаирсъз през цъфналата ръж, кога за дъжд и мъж небето плаче! – ...

Мойто коте е… опасно!
Хапе ме и ми ръмжи!
Знам, че не е тревопасно
и го храня с кавърми,
но това… не го възпира ...

В тъмнината на мойте грехове
истината за нас се крие.
В чаша от разкаяние или две,
която ме чака да отпия.
В огледало, гледащо надменно, ...

И не искам да знам, и да помня изобщо не искам,
паметта ми да бъде по-къса от зимния ден.
За каквото горях и умирах – си струваше риска,
щом израснах и дълг не остана докрай неплатен.
Колко песни изпях, колко съ̀лзи преглътнах... Едва ли ...

НЕВИДИМОТО ЧЕСТО Е ЗНАЧИМО
Пълчищата от облаци щом минат –
над ридовете дълго ще вали.
Наметнала дъждовна пелерина,
три тайнства есента ми сподели. ...

БЯХ, ИЛИ НЕ БЯХ?
Най-сетне и такива дни дойдоха – да се запитам бях, или не бях? –
и как живях – пияница, пройдоха? – или мъдрец, смирен като монах,
дали след куп излъгани надежди простиха ми добрите ми деца,
дали ще се завърнат дните прежни с избягалите ми Отвъд слънца, ...

"Ще повтарям, че не съм влюбен, но обичам те до края."

Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст- Георги Мархолев
Николай Трендафилов - вокал
Красимир Петров - клавишни
Димитър Димитров -китара ...

Музика, текст, изпълнение: Пламен Сивов
Песента е от албума "Душа" - https://push.fm/fl/hj9ohu5j
***
Колко кратък е пътят до последната гънка на пустия плаж,
до последния връх, до предела на всичко, което ще видя. ...

Грешна дума, точка, сричка-напиши тогава логическа диктовка!
Разбираш вече-в изречението е сгрешено откровението!
Есета разни, уроци празни-нека спрем за малко, думите са ясни!
Шестицата ни трябва-да покажем настоятелно, поне че смятаме старателно!
Корен, знаци, скоби, цифри-за кой ли път, пак сгреш ...

Коледно ми бе в душата
покрай гъстата мъгла.
Скочих пъргаво в колата
и отидох за елха.
А ИКЕА беше фрашкана ...

MEMENTO MORI
Сладкото бонбонче „Смекта“ ми напомня, че съм жив,
подир нас остава текстът, писан с простичък молив,
кой си бил, какво си сторил, нищ, или богат на власт,
крах и слава, и love story! – всичко наше чезне с нас, ...

Тук съм. Спотаена съм в ъглите
на изтерзаната ти от самота душа.
Спокоен пристан и буря безпощадна,
донасяща еднакво мрак и светлина.
Тук съм. Тежа като олово на сърцето. ...

Когато си загубил нещо, не тъжи,
успокои се ти, човече и помисли.
Помисли, че и дърветата губят цветове,
на есен губят и листата си, своите плодове.
Те губят, но остават прави и при бурите, нали, ...

Понякога, когато съм сама,
си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.
Изплуват багри от един живот, ...

Дали се очертаваше лоша седмица. Приключихме работа и както обикновено изчаках Филипа да излезем заедно до джиповете им отвън.
- Петро, извинявай...аз ще остана с мама Лу, имаме разговор - измърмори Филипа
Вървях към къщи. Е какво пък, майка и дъщеря,... може на някоя да е закъснял, все пак тук нощи ...

Част 2
- Знаете ли, че тибетските монаси ползват телепатичен месинджър по между си?
- Какъв, какъв месинджър!? – възкликва някой в най-лявата редица, процъква няколко пъти с език и с кисело иронични нотки в гласа продължава - А бе господин Цветарчев… То в Тибет едва ли и до ден днешен има интернет!? ...

От хълма се прибира Вечерта
и тихичко присяда на балкона,
където от безброй лета
си разтяга там акордеона…
И всеки спомен я настига. ...

На ощипаното Миче
Аз отдавна
крещя
и говоря
без думи! ...

студенстки празник -
сякаш вчера беше и
съдби ковеше
студентски празник -
радост искрометна и ...

Преди да стигне водопада,
реката страшно бързо ускорява.
Дори и тътенът от него да не стига
слуха напрягащ се отчаяно да чуе,
черупката на лодката се носи ...