Есен е и пак броя листата,
и чадърите, и мацките под тях...
Вече скрили са на топличко бедрата
и изглеждат сякаш не познават грях...
Тъй ли е, не смятам да гадая, ...

да се вярва в Бог
е благодат и свѝше
Любвенеобя̀т

Основна теорема
Когато доброто в затворена социална система клони към нула, настъпва нейният разпад.
Закон за запазване
Злото не се губи, само преминава от една в друга форма.

В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...

Обичам теб и есента
Сърцето ми те търси в есента,
летят красивите листа.
Душата ми е с теб и любовта,
докоснала отлитаща мечта. ...

Затворени клепачи зад кичур от кестаняви коси
От просъниците ти клепачи зениците движат, като прозрачни вълни
Как обичам цветът им сега невидим в дълбоките тъмно сини води ти без мен там до дъно удавят ме
Бързо дихание от някой сюжет на бряг самотен в сънят ти
И мъчи ме какъв ли е ...

I try to help you...
I try to love you...
But you just push me aside!
You are always the outsider of the
group, I know how It feels, that's why ...

Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...

Марина и майка ѝ вървяха по тесните калдъръмени улици към дома им. След тях тихо се промъкваше Янко. Беше завързал коня си до реката и без много да му мисли тръгна след тях. Трябваше да разбере коя е тази мома. Когато те свърнаха към голямата къща на чорбаджи Стою и се вмъкнаха вътре, той разбра, че ...

Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата ...

В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...

АВТОПОРТРЕТ С ОХЛЮВЧЕ В ТРЕВАТА
Охлювче в тревата ме полази,
топла есен то ми пожела,
дните ми да пъплят без омрази
и да ми поникнат две крила. ...

В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...

Личи - че е… номенклатура!
От двеста метра му личи.
На Путин хвали яко шнура,
а хули всеки атлантик.
Все, Чичо Сам му е виновен. ...

ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНА
... сред бурканите с мед, зарзават и сладка от смокини,
сред бикини и гащи – и друг прикачѐн инвентар,
тя бе просто Жената, пожелала със мен да премине,
с мен – беднякът последен, през големия градски пазар, ...

Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...

Гол феномен,
едър проблем.
Натрапва се факт
без милост и такт.
Обичта усвоява, ...

Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...

Защо ли с есента тъгата
в очите ви се настанява?
Та само с багрите в листата
усмивката във мен изгрява.
Какво, че падат дъждове? ...

Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...

Разбито сърце...💔
Но е поне
на зелено поле.🌻
За пореден път
в нова скръб... 🌧️ ...

Чешма водата, бавна, бистра
Бърза мътна
Ябълката на раздора
В "Небесно Царство"
Кой сега стои зад Маска

В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...

Посолството диктува ли, диктува ...
А верноподаници-политици,
от Чичо Сам по-върли атлантици,
глас роден не - презокеански - чуват.
Европа му приглася (де ще иде) ...

Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...

Линкин Парк - Единствен
(Album: H.T.Demo 1999)
Откъде да започна?
Разполовено сърце...
Нямам нищо общо със собствената си плът и кръв... ...

Затвори си очите, момиче!
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...

Но що е информационна зараза - ще попитате вие, признавам не без основание. Веднага ви отговарям с риск да ме помислите за луд - информационна зараза означава да се заразите по телефона, по време на провеждане на разговор. От много години наблюдавам този абсурден на пръв поглед феномен. Тръпки на уж ...

ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста, ...

Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...

Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...

Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...