„Събуди се, Хърст!“ — заповяда сержантът. „Събуди се!“
Албърт подскочи в укритието си. Отново беше само сън. Беше сам, изгубен в огромна джунгла, пълна с непознати създания на чужда планета. Гласовете на сержанта и на приятеля му Франсис все още ехтяха в главата му. Но нито те, нито някой друг можеш ...

На 18 юни 1923 г. умира светлото дете на революцията, талантливият поет и журналист Христо Димитров Измирлиев, известен под псевдонима Христо Смирненски. Той е останал в историята като един от най-изтъкнатите представители на постмодернизма в българската литература. Огорчението от суровата действите ...

Намираме се в смутно време и винаги Истината е многолика. Особено в политиката. Мъдреците казват, че всяко едно ново нещо е добре забравено старо, но твърде често старите неща се изтупват от прахта, фризират се с нови модерни прически, преправят се, най често се сменя съдържанието според случая и с ...

В зеленясалото корито за водопой, сред полето, е блеснало окото на лениво църцореща вода. Рекичката се е потулила след завоя в подмолите на жълто-зелените върби. Течението напълно е замряло, сякаш се е изгубило по пътя си и сега е поспряло, за да се огледа , преди отново да се упъти. Само блясъкът н ...

РИБЕНА ЧОРБА
Идва лятната ваканция,
аз на село си отивам.
От града държа дистанция
и за него не унивам. ...

Спри да барабаниш по масата със пръсти!
Спри да си гризеш ноктите, защото...?
Сам в тъмното се мусиш, че нищо,
не ти е наред, чакаш ли, какво?
Някой да ти сложи на тепсия... ...

от въздържание сърцето
в рани
е

Царят е (красноречив) пример за дийпфейк,
той всъщност е най-обикновена пешка - с корона...

Преди във първия си гроб да падна,
човек от вече чезнеща порода –
крилата на Пегаса си откраднах,
та сам с крила на този свят да бродя.
В такова пълноводие след суша, ...

ВИДЯХ ТЕ
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината ...

Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...

С любов морето
приласкава, шеметѝ
и запленява,
и се съзерцава, и
в сърца се приютява!...

Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен, ...

Вървя по хълма със цветята,
а вятърът развява ми косата.
Усещам ухание на живот,
и свобода под този небосвод.
Чувам - птички пеят ясно, ...

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...

Сред мъглите се скитам като дух изоставен
следвам тихите стъпки на отминал разкош,
бледа сянка ще бъда, че пропаднах безславно
в пропастта на безкрайна и безмилостна нощ.
Слънце тук не огрява, дим и пепел от мисли, ...

В крайната махала кацна чиния.
Извънземният помоли за безелектромерната мрежа.
Него хвърлиха на недомашните любимци.
Нея продадоха във „Вторични суровини“.
Аборигените плюскаха, чалгаха до зори.

Не ме чакаш
на перона на небесната гара.
Шепа череши
върху белия камък.
Слизаш по светлата стълба, ...

Зад копринени завеси
скрити, пишат пуйетеси.
Пишат стихчета на голо -
По души де, кротко, Жоро,
че за друга голотия ...

Здравей живот! Каня те на среща!
С мен седни да пием по кафе
Събуди кръвта ми в мен гореща
Освети го, това сепаре.
И най дългото приключение ...

ОБИТЕЛ ЗА РАНЕНА ДУША
Студ нахлува през моя прозорец –
с тънки пръсти пердето дере.
Искам сутрин – очи щом отворя,
в тях да плиска зелено море. ...

Избълвал толкова лъжи,
че сам-самичък си повярвал.
Но пробвай, нещо му кажи,
от него ще изскочи дявол.
Портрета си целува с плам. ...

Изгрев нов
и нова песен,
пее вътрешния зов,
за път различен, интересен!
Птича песен. ...

Проплакват чайките самотно.
Надува бузи сутрешния бриз.
Небе просветва недоволно
събудено от делничен каприз.
Бръмчи минаващо возило. ...

в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети? ...

Вечерта едва се намерихме из пухените завивки...
Зимното слънце едва се прокрадваше през голите клони на дърветата. Из кухнята още ухаеше на препечени кроасани и прясно мляно кафе,
- Днес ще може да идем до Триумфалната арка, площад Етоал, отблизо да видим Айфеловата кула, и кафе и кейк на брега на ...

Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук
на снежната гора – вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...

Лятното е оцветено
с топли морски дълбини,
миг от къдрава вселена
в мен пораства и сладни.
Нежен порив, необятен ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
17.
Идилия... Човешкото смирение
пред Бога за душата чист е мир.
Адам и Ева в Рай надлъж и шир ...

“И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата”( Матей) ... Стремежът към съвършенство е присъщ за по-голямата част от хората ... Макар че - колкото да се стараем, понякога нещата не се получават много добре и май за съвършенство не може да става и дума ... Кат ...

Сред самотата на времето...
След горчивата, злъч!
След много преглъщане...
ненавиждаш вкуса...
Горчив, натрапчив, фалшив. ...

„Тя отсъства и това вече е част от мен“
Понякога си мисля за нея,
както човек си мисли за лятото в средата на зима –
не защото очаквам да се върне, а защото е било истинско.
Погледът ѝ. Смешният начин, по който се ядосваше, ...

"Защо да не гласувам нелегитимно,
кат няма отпор, кат мълчите чинно!?
Отговорност, забележете, не е поета!
Последици няма, ние сме си пердета!
Законите са за вас, не са за боговете, ...

Бартак се насити на курви до края на живота си. И на принцове. Можеше да откаже новия пост, както направи Плерах, но Тагнус му обеща заплата от четири квадрона, а това го приближаваше до мечтата му. Една година, обеща си, една година от този ден нататък и напуска. С петдесет квадрона можеше да купи ...

И ме плесна приятелски по дупето, без да се притеснява от чужди погледи по улицата...
В неделната утрин морето ни посрещна тихо и спокойно с топлата си вода. А ние бяхме като отвързани от синджира, гмуркахме се, опипвахме се, сякаш не знаехме всяко кътче от тялото си, смеехме се доволни, нали бяхме ...

След като приех, че днес ще бъде просто кошмарен ден, аз се обух и излязох от вкъщи.
Не помня колко беше часът. Тръгнах надолу по стълбите, но още в тези първи секунди
слепоочията ми бяха поразени от пареща болка. Стиснах главата си с две ръце, защото
усетих как се опитва да отскочи от мястото си, з ...

Не знам за вас, но на мен цялата тая галимация, между Израел и Иран, никак не е случайна! Мирише ми на много барут. И не само.
Един известен американски деятел, беше казал една много мъдра мисъл:
,,- Най-голямото нещастие на арабите е, че живеят върху нашия петрол!"
Та, освен на барут, там мирише и ...

… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.