Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 106 резултата
Още една песен на Борис Жеков.
Текст Дебора Дикова
Музика и изпълнение Борис Жеков
Бек вокал Светла Карауланова
Аранжимент Бойко Иванов ...
  972 
  471 
Предадоха ме толкова човеци,
усмихнати от лицемерие пред света,
приятели в кавички, като свещи -
прегарят и остава пепелта.
Топят се като восък във огнище, ...
  350 
Потърси ме
Някога ще ме потърсиш ти
сред облаците плаващи в небето,
сред вятъра препускащ във полето!
Сред есента със дъжд и със мъгли! ...
  239 
От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето ...
  393  15 
Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
  230 
Като мастило са устните ти,
запечатали се върху моите,
оставили следи в душата ми,
а целувките ти - във вените.
Като бяло платно - кожата ти, ...
  578 
СМЪРТТА Е ВЕЧЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...
  206 
Загледах аз красива поетеса,
а тя покани ме на соаре,
изгладих риза и перчема сресах.
С китара, две бутилки каберне
стоя пред портите познати ...
  691  14 
  809 
БАЛАДА ЗА ПРОЧЕТЕНИЯ ВЕСТНИК
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало, ...
  152 
Когато свърши земното ми време,
небето няма да се стромоляса.
Безсилно ще е земното притегляне,
духът ми, полетял, накрая ще миряса.
Високо над земята ще се вдигна, ...
  269 
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
  261 
  573 
Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
  289 
Пенка дръпна цяла кана
вино наведнъж.
Уж потегли към мегдана,
озова се в ръж.
Снощи тя сама остана, ...
  688 
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
  195 
Там, високо в планина, сред българска гора,
се събират заедно моите българи, братята
със свойте семейства, със свойте малки деца,
един сбор на българите, сбор на българщината!
Пак, отново и тази година в старата гора, ...
  351 
Мрак ли е това в душите ни човешки
или просто празнота?
А какво е мрак, дали се знае?
Дали материя е или отсъствие на светлина?
И ако ни липсва тази сила на доброто в нас, ...
  824 
Книжка Миши си четеше,
ала нещо го гнетеше.
Искаше да амка нещо,
че коремчето стенѐщо.
В кухнята отиде бърже, ...
  474 
по: https://otkrovenia.com/bg/stihove/vseki-5
Достатъчно е.
Съм.
Привличам
и отблъсквам. ...
  423 
Какво ли е да си човек? Този въпрос се въртял в ума на Слънцето, докато светело над земята. То гледало как хората се радват на всеки нов ден и правят различни неща. Слънцето просто седяло и наблюдавало. Една вечер, докато Луната била на пост, то решило да отиде при Бог и да го помоли да го превърне ...
  710 
Мълвата, че си имат те момченце,
прехвърли бързо даже океана.
Намериха се близки на ушенце
да кажат новината на Гергана.
В началото усети неприязън, ...
  681  30 
Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
  467 
Там, на хълма, вечно сам растеше дъб вековен.
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
  353 
Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
  368 
Събират групи щъркеловите ята,
подготвят се за дълъг полет.
Отрано предвестникът на пролетта
диктува ни - след лято идва есен.
Но то съвсем не е към своя край! ...
  202 
Добре е човече да знаеш,
рахат ще бъдеш, ако си траеш!
Виждаш как за известност, за изява
пътят е кратък, бързо се стеснява.
Стеснява се и те води към пътека, ...
  244 
Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...
  373  11 
  899 
  482 
Вселената за тях не е безкрайна.
Познанието също е със край.
А мъдростта - неприложима тайна.
Комуто трябва - нека я узнай.
Душите им изпълва пустота. ...
  293 
Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...
  250 
Слънцето е закъсняло,
малко хладно е в зори,
в август съм, златисто бял е
и походката дори
още е щастливо лятна, ...
  241 
Какво да искаш?
Всичко е въпрос на Време –
дори, Любовта.
Никой не може да ти отнеме
само Смъртта.
  177 
Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
  354 
Любовта
Тя е песен и тиха надежда,
тя е стих, недописан в нощта,
любовта е кралицата нежна,
скрита някъде в мойта душа. ...
  507 
  643 
Малкият принц си ти
и нарисувах ти овца,
а ти - опитоми си роза
единствена на света,
лисица смела една ...
  222 
  544 
Предложения
: ??:??