Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 803 резултата
Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...
211
2
Пътища
Има пътища отворени.
Затворени също - известни.
Незримо затворени, магически.
Има и пътища незнайни. ...
Има пътища отворени.
Затворени също - известни.
Незримо затворени, магически.
Има и пътища незнайни. ...
240
Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
471
8
28
Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
686
1
16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...
850
2
7
Франко Арминио - Първият път
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...
443
ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...
290
6
6
Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...
335
1
- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся!
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Може ли Иво да се обади? ...
- Моля?
- Иво, Иво търся!
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Може ли Иво да се обади? ...
622
1
12
225
436
308
767
5
8
Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...
377
2
5
409
368
1
3
222
2
1
349
КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...
203
3
3
636
3
1
510
5
19
428
1
1
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
715
4
24
--Мила,навярно имаше предвид Джулия Робъртс,между другото вметна Никола.
--А аз какво казах?Боже, колко съм разсеяна!--изчурулика дъщерята.
Симеон стоеше като истукан и не знаеше къде да дене ръцете си.
Когато птицата на любовта загнезди в душата на човека,тя отнема, но и дава нов простор на мечтите ...
--А аз какво казах?Боже, колко съм разсеяна!--изчурулика дъщерята.
Симеон стоеше като истукан и не знаеше къде да дене ръцете си.
Когато птицата на любовта загнезди в душата на човека,тя отнема, но и дава нов простор на мечтите ...
558
4
13
От магазина взех салам
и сирене на килограм.
Блуждае мисъл безусловна-
дали храна са здравословна?
Във ,,Била"-та ракия купих. ...
и сирене на килограм.
Блуждае мисъл безусловна-
дали храна са здравословна?
Във ,,Била"-та ракия купих. ...
212
***
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...
537
3
37
А Л Т Е Р Н А Т И В А
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...
186
1
Отдавна чувствата във мен умряха,
пустиня е и моето сърце.
Като пясък те се разпиляха
от вятъра във бурното море!
Обичах те! Сгреших ли аз, не зная! ...
пустиня е и моето сърце.
Като пясък те се разпиляха
от вятъра във бурното море!
Обичах те! Сгреших ли аз, не зная! ...
397
Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...
207
1
Мълчиш, гледаш мен, светът ти приказка без край, загубих си ума
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата чер ...
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата чер ...
288
1
2
ФОНТАН
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Днес имаше фонтан от думи,
желание, зрение и топъл дъх
в галерията на ,,Борис Смоя‘‘... ...
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Днес имаше фонтан от думи,
желание, зрение и топъл дъх
в галерията на ,,Борис Смоя‘‘... ...
256
2
Заспала съм,
в прегръдките ти
и сто години
да не се събудя…
и хиляда да са, ...
в прегръдките ти
и сто години
да не се събудя…
и хиляда да са, ...
765
2
5
В завоите на вятъра оставам -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен? ...
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен? ...
297
15
14
САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...
601
4
2
Слушаме лъжите всеки ден -
че политици за народа милеят!
Мълчи си той сляп, заблуден,
а те на неговия гръб живеят!
Толкоз ли ни е прост народът, ...
че политици за народа милеят!
Мълчи си той сляп, заблуден,
а те на неговия гръб живеят!
Толкоз ли ни е прост народът, ...
439
Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...
325
Не искам многото пари, а искам обичам да прелива
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...
254
Погълнат от шума на булевардите
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...
235
В бара ще те чакам...
Тази вечер ще те чакам в бара...
Надявам се да дойдеш до зори...
С бутилка и пакет цигари...
Ще пия... За да спре, да ме боли..! ...
Тази вечер ще те чакам в бара...
Надявам се да дойдеш до зори...
С бутилка и пакет цигари...
Ще пия... За да спре, да ме боли..! ...
379
3
Летях насън.
Ветровете пронизваха духа.
Надигах чаша, но нямаше любов.
Само измерения.
Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго. ...
Ветровете пронизваха духа.
Надигах чаша, но нямаше любов.
Само измерения.
Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго. ...
376
4
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
