Прибирам се след тежък ден. Лягам на леглото и въздишам бавно, а времето навън е мрачно. Дърветата се огъваха в посока на бързия вятър, а пожълтелите листа падаха по земята.
Опитвам се да стана, но не мога. Топлите завивки ме обгръщат и не искат да ме пуснат.
И изведнъж навън започна да вали.
Знаеш ...

Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...

Следващият ден започна изключително динамично. Когато алармата на будилника звънна, Джоуи я изключи и мигновено се изправи. Беше спал едва няколко часа и поради тази причина сега главата му тежеше като камък. След като си изми зъбите и освежи лицето си в банята, той нахлузи най-тънките си дънки и об ...

Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...

Ти си в съвестта ми, знам...
Пеейки осъзнавам сам.
Знам, без теб остават само спомени.
Между нас този свят онемя.

Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе, ...

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева, ...

Любовта е зима
Зимата е пролет
Тя е като любовен полет!
Посвети ума си на велик идеал,
Дори и да станеш ...

Прав е, че звуковото кино прекалява със забавеност на филмовото действие.
Добавям, че съпроводът с музика е излишен, защото малцина разбират нейния език.

​​​​Не всичко е любов или омраза:
помежду тях живее тих баланс.
Като будна денонощна стража –
съвестта на добротата носи шанс.
И вместо съдбата да проклина... ...

Ежедневки 132
1. Маскирах се, като шоколад... и прецаках всички женски диети...
2. Паднах си на задника... но казах, че просто сядам...
3. Чета женските мисли... и пак не мога да разбера жените...
4. Животът редовно ме пързаля... затова си купих кънки... ...

Привличаме, когато сме без мярка,
раздаващи и тъжно упорити.
И даването често ги попарва,
копнежите на чистите мотиви.
Търпението ехидно ме будалка, ...

Да си жив?
Къде ли си?
Къде ли бил си?
Да си щастлив?
За себе си ли? ...

Животът идва и животът си отива,
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...

Още помня момента,
когато пред мен стоеше —
едно сълзливо дете,
търсещо утеха в моите ръце.
Сега това дете го няма. ...

Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете ...

Нова вечер,стар проблем...
сънят не идва за кой ли път!?
В тъмата пак очи в сълзи си
бършиш,самотник без мечти.
Болезнено ме ръчка самотата... ...

Всички пътища водят на юг.
Всеки спомен е сол върху рана.
Колко малко ти трябва сега
за да тръгнеш пеша към Балкана.
Топла дреха от облак смълчан. ...

Боже, как искам да го изпием това вино,
само двамата, сбъднати, и дори да горчи,
тази нощ искам да се напия със Албариньо
и да виждам желанието в твоите очи.
Няма нужда от чаша, от устните ти ще пия ...

Нека е забравено името ти, нека.
Да изчезне навека.
Не ме боли.
Не те обичах.
Не те помня. ...

Юда живее сред нас
и този ден, и тоя час!
Ще свърши ли кризата...
писна ни от мизата!
Безпринципност държавата тресе, ...

Момини сълзи
Вървя към моето село Тополница,
едно малко селце сгушено в планина.
Отварям отново сам аз пътната врата,
няма ги дядо и баба, те сега са в небеса. ...

Днес е ден 12-и откакто не съм я виждал. Последният път прекарах фантастично с нея, но това беше преди да стана толкова категоричен в решенията си.
Погледнах я отново през стъклената витрина на магазина – о, как изглеждаше съблазнително. Тези мехурчета, които танцуват по нейната тънка стъклена форма ...

Момък в планината бродил,
по сума ти пътеки ходил.
Накрая езеро достигнал
и от земята жаба вдигнал.
Тя казала с човешки глас: ...

При Борис Фердинандов ученик заявил, че Съединението е погазване на договор, и бил изключен.
При Тодор Живков ученик заявил, че завоевателски офицер Лермонтов несправедливо в стихотворение вини съпротивляващ се кавказец, и не само бил изключен.

Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...

Има нещо приканващо в нощта.
Завладяващ и обсебващ е мракът.
Отправяш далечен поглед в тъмнина..
и откриваш древен отпечанък.
Потръпва нещичко познато в същността, ...

Щом студът у нас потропа
на прогнилата врата,
взех да плювам по Европа,
с химикалката в ръка.
Слушал бях за континента ...

Не съм баснословен Крез,
но душата ми те кани:влез!
И разгледай богатите пейзажи
от нюанси и сезонни колажи;
и хоризонтите на надеждата ...

У мен не се откриват пищни форми.
И блясъка на погледа изгубих.
Едва ли е останал даже помен
от някаква предишна моя хубост…
Това съм аз - без грим и без червило, ...

Обичам да чета книги. Още в началните училищни години с лекота надхвърлях задължителния, летен списък и се опитвах да се напъхам в „неподходящи” за мен (според библиотекарката) литературни сфери. И от тогава, смея да твърдя, книгите ми създадоха един свят, в който бягах от нерадостите около мен и ми ...

Не ти ли писна, хей, не ти ли писна
край мен да си, среднощна самота?
И месецът тъй глупаво увиснал
в небето. Да сме трима на света,
когато даже думите заспаха, ...

В твоите очи,
аз видях своите мисли.
Ти мълчиш...
безкрайно тихо е.
И този безкраен дъжд ...