На болката след адовите пещи
вървя към себе си и по-нататък,
но восъкът на траурните свещи
в душата ми оставя отпечтък.
Разпънат до Христос, като Варава, ...

Днес се разпадам под думите, че си ме обичал-
думи, в които някога вярвах без страх.

А вчера бях цяла - жива и силна,

без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака,
 ...

Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...

ГОЛЯМАТА ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...

колчем
наказват - (тъй
свише обичат) - помазват
................................................................................
друга подредба на думите: ...

Да има кой да те чете поете,
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...

Васил ме погледна, покашля се авторитетно.
- Ние с Неда завършихме заедно Минно-геоложкия, мъжкарана, много малко жени завършват ''Сондьорски и взривни работи ''. Студенти, морето ни беше до колене, купони и учене, учение и купони. Едва в 4 курс на стажа се открихме, т.е. влюбихме. Бяхме в сондьорск ...

От паметта на времето:в мен
живее младостта на пролетта!
Дочувам птиците на любовта,
които пеят със слънчевия ден...
И неподозиран светъл каданс ...

Музата си иска грижа
и прегръдчици от плюш!
Палаво ще я оближа,
после, двамата под душ...
Гръбчето ще й измия ...

ЗАДУШНИЦА
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...

Загубих го левът! Толкова го пазих и му треперех да не изпадне през някоя дупка в джоба... Обаче на границата влязох в тоалетната. Беше тъмно, май нагазих нещо. И като излизах, на въртящото се съоръжение седи една циганка и протяга ръка: Левчето! Без нея не мога да изляза през въртящите се железа! И ...

Лястовица бяла, слънце не видяла...
Решила че може с магия да помогне
в България да се замогне за сметка една..
Еврото да пробута и има файда.
Но Народа продажен не знам Защо? ...

О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...

Късна нощ е, все ръми,
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим ...

Нощен вихър стене тъжно
бледа сянка там пристъпва
леден поглед литва скръбно,
вой смразяващ в миг заглъхва.
Рози, кръв и вино старо, ...

Виждаш ли ме, призрак бледен
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...

Рибите станаха хищни,
хищните станаха риби,
хората бяха излишни,
смислите станаха фиби,
смислите бяха предмети, ...

Колко е важно да бъдеш сериозен
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.
Крилете ни – отрязани и с шев ...

Темата за смяната на лева с евро ми напомни една уникална стара история
Бях на работа в Ирландия , където през 2002 година се извърши смяната на Ирландския Паунд с Евро. Не помня да е имало грамадна рекламна кампания, всичко беше тихо и кротко ...
Огромна изненада беше, когато на всички служители ра ...

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.
И в душата ми – старата, младата, ...

Оставѝ ме! Такава съм. Жилава.
Вместо с обич – закърмена с липса.
Инатя се. В това ми е силата.
Всеки хляб, който вкуся е клисав.
Имам ръбове остри. За дялане. ...

Разминахме се – глухи непознати,
додето двоумяхме се за среща.
Неверие, принуда, компромати –
спестихме си евентуална грешка.
При другите надзърнахме за опит – ...

Решили хората в древни времена,
че кула ще строят чак до самите небеса.
Те сбрали се на центъра на Вавилона,
та копка първа да ударят на понтона.
Да бъде кула дивна с връх висок, ...

Пет часа... на разсъмване.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми ...

Всеки спомен се връща
като вкусен залък на хляб,
там е родната къща,
чувам детския смях.
Като хвърлено камъче ...

Самота. Толкова години самота. С какво бях по-лош от другите, та ме наказа съдбата.
Страх ме е да погледна назад. Защо да ме е страх, просто спиралата на живота вместо да върви напред и нагоре, моята се застоя на едно място и даже малко вървеше надолу. Ами живот, а би трябвало да е напред и нагоре, ...

Призрак съм пред криво огледало
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции, ...

Устремен към възвишени идеали,
ти загина в редовете на борбата!
Събуди ти родните ни раи заспали,
след буря силна изгря светлината!
Балканът пееше бунтовна песен - ...

Бавно, слепешком
търся светлината.
В тъмното като прилеп
опипвам стената.
Тук някъде трябва да е. ...

А бяхме сила... и то каква!?
Сега сме косъм непотребен, продажници...
децата ни вече ни презират. Лъжливи, Бога ми,
Фалшиви готови да... да клеветим.
Да ръсим доноси, сплетни, лъжи... ...