Ще се боря
Притиска ме времето и ме връща
към стръмното минало на живота.
Тъжен спомен неохотно ме прегръща
оставя ме самотна и в дните сирота. ...

Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...

Изтръпвам от твоите въпроси
и не мога да си отговоря сам,
какво ново ти ми носиш -
от любов съм вече изгорял ...
Досега на кредит съм обичан, ...

Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал. ...

най-щастливите
дрипи са носените
от Пепеляшка

ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ПРИ БАНКОВ ФАЛИТ
На първо четене в парламента беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ), който без да допълва или разширява понятието за банкова тайна, включи в него категории информация, предназначена да осветли правоотношени ...

И ако всичко отгоре ни е предопределно,
с теб ли ще вървя към старостта?
До теб ли да се будя на мен е отредено,
или друга е имала честта?
И ако Някой горе живота ни подрежда, ...

Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава, ...

***
Със Светлина денят ни поздравява,
че празник се посреща най-Велик!
В бракосъчетание с енергия дарява,
чрез изгрева на Слънцето в този миг! ...

Къде се дяна? Някъде загуби се,
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна, ...

Минало нямам... забравих, изтрих,
изтръгнах, простих и запалих,
горчивата чаша с достойнство изпих,
разкаях се... вечност разпалих.
И бъдеще нямам, и нямам мечти, ...

Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...

О, живот нерадост -
в болка от самотна младост.
Мила, ти - звездице небесна,
ела и ми запей песни -
песни за красивите мечти ...

Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше. ...

Добро-зло
Вярвам, че от раждането си ние носим доброто,
знам обаче в нас, посята е частица и от злото.
Създадени с любов и светлината свята,
обгърнати сме ние с добротата. ...

Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек! ...

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...

Еньовче съм днеска. Откъсни ме.
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...

БРАДВАТА
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...

Опитах да намеря думичка любима,
с която да опиша тебе пред света,
но за една страна, наречена Родина
е невъзможно просто в дума да те побера!
И тръгвам с ветровете в надпревара ...

Лятото се приближава.
Носи в шепи раковини.
Бронзово ме оцветява.
А очите му са сини,
дръзко шепнат ми: "Обичай! ...

Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...
Кажи, защо са бетонирани ...

Отворих вратата,
видях змията,
хванах се за главата…
Не се бой! Рече ми тя.
Мисли за мен като за Смъртта! ...

На спирката съм. Чакам.
Да отпътувам нанякъде.
Накъде? Не знам.
Там, където ще съм сам -
на скалата на тъгата ... ...

Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама. ...

Аритмия
запознах се
с поредното без(раз)личие
(бе препускало през живота си
като конче с капаци) ...

Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?
И в ромола от нежност - дъждовит, ...

Как зачука тука попа*
толкова напреде?
Да не мога да закотвя
върху гредореда
знамето ни с китка есен ...

Музиката която правим няма аналог за сега, нещо ново е и се надяваме да сте по-отворени към новите неща.Стилът нарекохме "Trip-Trap"
За подкрепа - https://www.facebook.com/pages/Original-Ideas/374149182667721

Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват ...

Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...

Пазя те в прегръдката си на съня
Самo там си мой..
Само там виното и хляба си за мен!
Трябваше да те измисля отначало
Трябваше да те оплача отначало ...