ФИЛИГРАННО СТИХЧЕ
За рождения ден на Райсъна
Филигранно стихове четеш ти,
филигранно драскаш по душите
без високопарни и купешки ...

Гълъбите ли пак дойдоха
или дъжд почуква в черчеве?
Есента - моята пройдоха
отново моя сън отне ...
Кротко, тихо си ръми, ...

Здравей, стари приятелю, как си?
Скоро ще идваш ли, времето мина?
Ще се зарадвам да кажеш „Хей, здрав съм!“
Бързо тече май животът в чужбина.
Как да ти кажа… аз съм добре ...

Ще те пречистя със любов, ще реставрирам
душата ти, изгубена и свята,
със сълзи тъмнината ще отмивам
и няма как да те предам на мрака.
Ще слизам с тебе, ако трябва в ада, ...

Единственият начин, чрез който мога да изразя и ефимерните прояви на чувства, е писането. Думите, подредени в изречения, щракането на бутони, звукът от търкане на хартия, ароматът на мастило – това са пътищата, по които мога да тръгна и да излязат наяве емоциите ми.
Не знам защо се превърнах в абсол ...

Ако жените коментираха футболни мачове, какви ли щяха да са коментарите им?! Може би такива...
Коментар по повод радостта на отбор след вкаран гол: "Все си мислех, че само жените се радват, като видят гол!"
Коментар след решително спасяване на вратаря: "Ако всички мъже пазеха по този начин вратата н ...

За да си истинска, незабравима и добра,
знаеш ли колко много всъщност трябва?
Иска се, скъпа, упоритост, сила и душа,
защото само с красота не става!
На красивата жена не ѝ е нужен грим, ...

Island, island - one unknown, till now never shown
Alone you may feel
But that s something good to know
Welcome and leave all real....
To be left in peace ...

Стихолèтът излетя
и следѝ от стѝхове остави!...
И разля се топлота
над дребнави и над величави!...
......................................................................... ...

(пояснявам)...
Има бели дупки.
Има черни дупки.
То е жълта.
Функция, ...

Когато се пожертва любовта
във името на някаква условност,
не страда, тя крещи от самота
и пита се, била ли е съдбовност.
Дали цената може да плати ...

Магията на моето детство,
онези врачански чукари,
исполини отгоре надвесени,
катерушки мои незабравени ...
Все още сте в мен, ...

„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.
Мъж, дето ша ма носи като бебе ...

Дядо Добри
Застанал пред храма с превита снага,
протегнал за помощ той своята ръка.
Не моли за себе си а за нещо добро,
да запали с примера си едно общество. ...

Вървеше и подритваше спомени
От всеки ъгъл изскачащи
Косата си вързала високо
Да не си играе с вятъра
На ушите нямаше обеци ...

Ние сме общност от сплетени длани,
от корени дълбоки и птици заклани.
Спънати свини в кочина пушат
тревица, а нейде дечица се мъчат.
Боклукчиви левскари сополите бършат, ...

… Един календар със зачеркнати дати, един скъсан лист от него. Отминали дни, бягащи седмици, надпреварващи се месеци и догонващи се години - един разпилян във времето живот. Малко стъпки тук, малко стъпки там. Едни оставени в пясъка, други в мократа земя под дъжда. Звуци от скърцащи спици на колело, ...

И мястото не е същото
и барът отдавна затворил е,
и твоите очи различно
от вчера ме гледат,
напомняйки, че есента ...

Поспри се, слънце, днес не ме огрявай!
Довчера бях изпратено писмо,
а моите мисли плуваха в морето, като повей,
самотни чайки със едно крило.
Поспри се, слънце, вятър да ме гали ...

Истината може да има много страни, но винаги ще изглежда крива, от гледната точка на този ъгъл, който смята себе си за най-прав.

Бяла роза
диша
във града.
Нежна,
светла, ...

Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън. ...

Клонка щастие откъснах за теб,
да закича ревера ти прашен,
глътка въздух стаила съм в мен,
ще я пазя за срещата наша.
До тогава ще спя вцепенена, ...

Щедър да съм, даже и да нямам.
Топъл да съм, даже и в студа.
Думата ми бавно се прокрадна,
плъзна се към гърлото ми тя.
Щедрите очи ми подариха ...

Ще те изчеткам с коментар
възвишен, пълен със хвалби -
Ще те излъжа, че си поетичен цар,
но... жестта ми върни и ти...
Какво ми струва? Малко време ...

Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки. ...

Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...

ОЧИ
В очите на бездомника поглеждам,
дълбоки, празни руини,
запълнени с единствена тревожност,
къде да спи, дали ще спи? ...

Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...

Загърбил бях святия кръст
и с думи вече нечестиви,
вървях по грешната си пръст
със мисли трижди нещастливи.
Но днес навлизам в твоя храм ...