До днеска беше
почти лятно време,
но във покоите на Есента.
Но за ден,
доде се разбереме, ...

Некез кебап
Не всеки е ербап
да стъкми некез кебап.
Ще са Ви потребни
дамски буби дребни ...

Красив приятел
Разума в преградите
Анализиращ думата предател
Сила за слабите
Истински почтен ...

Тебе заключвам в свойте обятия.
Ръцете ми, даже, вече лудуват,
а ти, прикована, като в разпятие
с вяра и с обич страстно целуваш.
Усмири мъничко своята дързост! ...

Шлиферът е мек и нежен,
носиш го, небрежен.
В ден като този снежен,
винаги ще си вървежен.
Ходейки по улицата си небережен, ...

Тя и той бяха като сливащото се море с небето.
Бяха сякаш те едни и същи, в екип непобедими бяха и еднакъв беше техния нюанс.
Но залеза дойде и раздели ги и единия предаден в мрак остана.
Да, небето беше там и морето беше там, но вече бяха разделени, не бяха те едни и същи.
Морето от злоба ли бе пот ...

ИЗНЕВЯРА
Разказ от Анна Вакарелова
Миранда Райли подреждаше масата за вечеря. Тя сипа супата, постави купите с картофите, месото и салатата, наряза хляба, подреди чиниите. Съпругът й, Стивън Райли се върна от престижната архитектурна фирма, в която работеше. Той бе един от главните архитекти на комп ...

С трепет стъпвам
по твоя пясък златен,
за мене сякаш е
от твоите недра изпратен.
И всеки път потръпвам ...

Сърцето ми без тебе
е заглъхнал ромон.
Ръцете ми без тебe
са поломени клони
на пресъхнал ствол. ...

Звуци! Траурни звуци! Ехтят! А сълзите ми се ронят. Плача за хора, които не познавам, но знам, че вече не са между нас. Но Те ще останат. Техните души ще брулят камбаната на нашата съвест.
Те са си отишли унищожавайки снаряди, предвидени да убиват хора. Хиляди снаряди! Стотици хиляди снаряди! И заги ...

Кампанията продължава
напук на взривове и смърт.
В окаяната ни държава
днес само кокалът е твърд.
Коравозъби олигарси ...

Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...

Обичай ме,
когато съм
полузаспала,
разрошена
и толкова ...

И така както сме тръгнали -
главата горе, всеки пазещ своето достойнство.
Пътищата са тесни, няма място за двама.
Отново се водим по пътя X.
Там където се срещнахме, ...

Подсъзнателното
Във тайнственият свят на Подсъзнателното
се вмъкваме непозволено често,
но той върви по допирателната
на цялото съзнание човешко. ...

С мечти тъй пламенни горещи.
Жадуваш ти за светлина!
Да топли, гали синевата
изстрадалата ти душа.
Желаеш ти ...

Аз съм nmuца неnоkоρна,
nΛама мu за nоΛеm yгасu!
КρuΛеmе мu ρазmваρяm се, не можеш,
ясно е, ще се Λеmu.
Аз δях nρuнц, а mu nρuнцеса, ...

Давам
Да вам – Да на вас
Ще дам и ще се чувствам добре. Ще усетя, че съм полезен и ще допринеса с нещо на човека до мен – от семейството, приятелите, колегите. Достатъчно е да се наглася, че не се ощетявам, че имам достатъчно и мога да дам. С това се освобождава място за нови придобивки при мен, за ...

Очите ти са водната стихия
замръзнала, привидна, в плен.
Отблъсна ме в очите ти магия,
проклела те да си студен.
Потърсих те в душата си тогава ...

И всичко е любов!
Погледи, усмивки и надежди!
Миг след миг - порив нов,
нюанс от бляскави брътвежи!
И всичко е любов! ...

Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламари ...

За какво? За какво? И не питам.
Младостта за всеки отминава.
Задъхани сред свойта тишина,
небесната обител без пощада
изрича тайно клетвени слова. ...

Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез, ...

Заметени следи на безхаберие
погубват педантично младостта
в държавата ни на безвремие
командвана от алчността.
Очите им студени, безразлични ...

На жертвите на бедствията
и на бездържавността
Усмихвам се. Вървя. Обичам.
И разни глупости говоря.
Заспивам. Пазарувам.Тичам. ...

Много си хубав, сине –
полу-мъж, полу-дете.
Коленете ти – още ожулени, сини,
а в мечтите ти – вече небе!
Режеш въздуха с възмъжалия бас. ...

Духна и на душата стаена й притъмня,
меката есен си тръгна с тъжна усмивка…
Вятър свирука банална фуга с уста -
не му пука за моята участ горчива…
Очите на кестена бодливо се търкулиха ...