Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...

Къщурката
И тази къщурка отказа цигарите -
коминът от снощи не пуши.
Ветрецът затвори очите на стареца,
вода му прелива капчукът. ...

„Историята на един търсач на вълшебства”
Времето в Лондон винаги е облачно, сиво и студено. Мразя да нося дебели дрехи. Правят ме огромна – пасвам на стереотипа за много суетно момиче.
Реших да изляза на разходка въпреки лошото време. Предпочитам да съм навън, вместо да се крия вкъщи. Спусках се по ...

Той знаеше, че трябва да постъпва добре към хората, затова даде една сребърна
монета на бедния просяк, който се спря пред бялата пластмасова маса,
кръгла и плоска, и протегна ръка. Отвори черния си портфейл и му бутна една
монета. После му махна с ръка да си върви. Скитникът отиде на друга маса.
Ску ...

Ето я, отново идва.
Този път за кого ли е дошла?
Самотница стара е смъртта.
И носила е хиляди лица.
От невинна девица до опитна жрица. ...

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Туй глезотията, какво ли не прави. Като се насити човек на нашенските и комшийските популярни туристически дестинации и го избива на екзотика. Да, ама като не му стига вътъка за Бали, Карибите и Акапулко току виж се озовал в Табадъбкйовци.
- Хайде, Мило да сме по модата – дипломатично ...

влюбена съм
вечно
винаги
несвързано
забързано ...

След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го в ...

Моряците
Живот откакто има на Земята
морето монотонно шумоли
и все така над него вее вятър,
и все така го дипли на вълни... ...

http://facebook.com/ViorkViktorioPoetry
На мен ми е вродено, сякаш, да греша...
Затова дойдох и тази нощ, грехът си с теб да утоля.
Свали ми всичко, само страст да ми остане, сякаш е перце...
После я отмий от моето тяло с голите си две ръце! ...

Завладяваща свежест и чистота, китна зеленина,
живи дишащи същества изпълват пространството,
допълвайки тази чудна история за свободата от
необременността.
Вечността като че ли е тяхна, по всичко личи, ...

Така започна всичко -
беше дълго лято, в зениците ни капеше омара.
В това градче, от тишина залято,
ти стъпките ми спря на тротоара.
Повдигнах се на пръсти - ...

Днес синът ми Калин има рожден ден
Честита да ти е, сине мой,
възрастта Христова!
На върха на младостта постой.
Досега изграждаше опора - ...

Поредният скучен час. Отново си драскам нещо в тетрадката без интерес. Тик- так, тик- так, часовникът отмерва последните минути от часа. Гласът на учителката отново прокънтява в ушите ми:
- Запишете си за домашно „Човекът е осъден да бъде свободен”.
Надрасквам на бързо изречението, прибирам си нещат ...

беше тъмнина
глухота
пустота
в миг
припламна искра ...

Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Наоколо все гарвани кръжат,
а всичко е зелено. И е май.
От мен - на цяла вечност разстояние,
почти преосъзнали своя край, ...

Оптимизъм при залез
По светлите следи на слънцето
се спуска бавно вечерта
и сенките се удължават, там където
ще легне и заспи нощта. ...

ЧАША МОРЕ
Горещници. Но лятото -
със сенчест алаброс.
Вълните са разпяти
от вятър виртуоз. ...

Те с мръсни пръсти ровят ти в душата,
приписват ти те всеки земен грях,
със тъпа сабя режат ти крилата.
Причината? Различен си от тях.
Не заслужават твоите куплети, ...

Големите неща
Навън звездите греят най-ярко,
в нощите, в които сме сами,
в нощите, в които чакаме някой,
в нощите, в които не ни се спи... ...

Нямам повече време - то отлетя.
Портмонето на моя живот е почти полупразно.
Със синдрома на редките пръсти пилях
и сега ме е яд, че го харчих така безобразно.
Плащах честно със мои минути и дни. ...

тука на морето
питат ли ме
дей шкембето
глътнах го
с бутилка ром ...

Със дъх те докосвам.
С любов те завивам.
Насън те миросвам.
От страст се напивам.
И пръв те съзирам ...

Посвещавам на дъщеря ми и внука ми с много обич!
За кой ли път ти, Боже, ме наказваш?
Защо? - се питах, питам се и днес.
Не виждаш ли, че дните ми са празни,
опръскани с помия и безчест? ...

Незлободневно
Мижитурки и гадове прости,
защо вий сте толкова злостни?
Защо са ви дълги ушите
и защо са грамадни очите? ...

Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...

Реших дa продaвaм спaсение
зa всичките бедни създaния,
дa дaвaм, a вместо пaри
дa прaвя свободно дaрение.
Дa нося нa моя си гръб ...

Влюбена съм в рицар
Черен рицар, преследвач на сънищата ми
Влиза с гръм и трясък в живота
Разбърква
И бавно, мъчително си отива ...

1
Когато се събудих в стаята беше прекалено тъмно за да си види, каквото и да било. Болеше ме всичко. Или поне частите от тялото си, които можех да усетя все още.Не знаех къде се намирам. Не помнех как съм попаднал тук. Главата ме болеше изключително много. Едното ми ухо беше заглъхнало. Опитах се д ...

Нежна мисъл се разхожда
по върховната ти гръд...
Твоят поглед ме пробожда...
Да заминем ли... отвъд?...
Към Ибиса ли, в Испания?... ...

Магия за любов
Направих ти магия за любов,
Но няма аз за туй да се разкая,
Привлякох силите – добри и лоши,
С единствената цел – да те омая. ...

Юлското слънце ме гали с лъчи,
пали в сърцето ми нови мечти,
горещи пожари има в мойта душа,
огнена лава ми се втича в кръвта.
Знойното лято разпалва мойта палеща страст, ...

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ МИНАЛОТО
Родопите нима са гневни -
посрещат ме с мъгла и дъжд.
Но следвам звуците напевни
и слънцето догонвам изведнъж. ...

И ако небето изчезне,
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот. ...

Глава 1 - Тейт
Беше една шантава сутрин. Нищо повече от едно обикновенно, лятно начало на деня за малката и безгрижна Маги. Ежедневието си през тези почивни дни тя прекарваше в хвърляне на идеално загладени и леко влажни речни камъчета в малките талази на реката, която се намираше на един хвърлей от ...