Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...

Събирах в шепите си радост
Листата есенни с мечти
Разлом със изненада ме заля
И просна ме, за да мълча.
Преминах през богатство и през бедност ...

Още чистя праха от Луната,
полепен като мед през нощта
по петите, открили следата
на една моя звездна мечта.
Във съня си по лунната черга ...

САМОТНИКЪТ ПОД СТОЛИЧНИЯ СНЯГ
… тъй както си въртях гезме по „Графа“, а след това по „Руски“ и „Леге“,
мечтаех да си кажем два-три лафа със тръгналото подир мен ченге,
навярно подозрително изглеждах? – със шушлека под дрипавия сняг,
през столичната кукувича прежда – печален, леко трезвен смотаняк – ...

Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...

Море, разкажи ми за нощите свои.
Спиш ли добре или съня в тебе се дави.
Щом пристъпи в твоите покои -
заспива и нищо не може да се направи.
Заспивам за малко ,пак се събуждам ...

Майната му на времето!
Да вървят по дяволите всички
минути,
часове
и всяко шибано денонощие… ...

Кръговрат на сиротата
I.
Сираци ли пристигаме в света,
сковани от усещане за смъртност?
Нашепване на тялото ни мръсно ...

Понякога съм жаден пясък,
мечтая си за сноп лъчи.
В косите си, виж нося блясък!
Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога във утрин млечна ...

Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...

Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...

Хората говорят, че имало любов
Там, някъде стои и ме чака
Казват, че щастие има за всеки
Пожелай си и не ще те прецака
И ето ме - наивен глупак ...

Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.
Вятърът шепне твоето име, ...

– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...

Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...

Всичко допустимо е потенциална възможност,
от нас зависи проявата му във реалността,
провокирайки общата ни лабилност, тревожност,
бруталността и нахалството завземат властта.
Затова бай Ганьо и днеска звучи, ...

Дете - момиче и девойка,
разцъфва пъпка розов цвят.
Така отрязаната кройка
прилегнала е в този свят.
Лъчите галят сладострастно ...

Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...

Разлюбиха се, нали светът е различен…
Все нещо не стига…
…и все ни боли,
и все ни присвива.
И онуй дето викаме… ...

понякога
сълзата
приют е
за тъгата -
приют - сърцат - ...

Случи ни се любовта и ни облече в нея,
облече ни в обятия си трепетни и луди.
В едно отдаване без време и граници,
при всяка крачка, в ръцете на другия.
Случи ни се любовта в единствен миг, ...

Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...

Назаем обичта ти аз не искам,
че лихвата е твърде непосилна,
главницата тежи и ме потиска –
животът ми по грешен път ще килне…
Назаем обич няма. Няма начин ...

Свободно ли мислиш когато,
излезеш от рамката сива -
с ума си пътеки извиваш
през краткото слънчево лято?
Небето е сякаш огрято ...

ПЕПЕРУДА И СИНЧЕЦ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Цяла сутрин
не се отделят един от друг:
тя – заради синия му блясък, ...

Петачета от лъскав студ
днес в пазвата ми са нахлули.
Денят – в галошите обут –
не бърза да се претъркули.
А иска ми се да летя, ...

Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...

Облакът си има шапка...
Виж! Прилича на човек.
Щом пред слънцето заплака...
Всеки облак е поет.
Прави си... каквото знае. ...

Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...