ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...

Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...

Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...

Н О Щ Н И ГО С Т И
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...

Да си играем на лъжи,
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...

Животът с погледи излишни,
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...

Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...

Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...

Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...

Не мога да пея,
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване ...

Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...

Ежедневки 42
1. Маскирах се, като презерватив... и веднага ме употребиха по предназначение...
2. Изхвърлих си всичките стари дрехи... а нови нямам...
3. Изядох човека в себе си... но не съм канибал...
4. Не издържах на напрежението... и дадох накъсо... ...

ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...

Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑

И дори най-дребното стръкче да бъде откъснато, дори най-дребното листенце да се полюшне, ти мигом си склонна да се задавиш в съмнения. Не ти е нужно много, за да направиш мигновена крачка назад, да удебелиш стените и да се увериш, че цялото стъбло, както и цветовете са добре опазени. Но пък може би ...

Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...

Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...

Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...

Хъш
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...

Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...

Прегърни ме с любов,
докосни ме с усмивка!
На сърцето ми зов
ти изпращам с целувка.
Нека целият свят ...

Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч...
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се про ...

Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стова ...

Какво пък толкова, ще стана,
ще я изправя таз снага,
ще се протегна над дивана
към осем рано сутринта,
ще се измия, ще се обръсна, ...

Ганчо в ВЕЛИК! 🇧🇬
(Gancho is Great - an Bulgarian history and reality)
Composer & Performer :
- Ivan Drakaliev (Иван Дракалиев)
09/05/2024

МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА
... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче, ...

Като в приказка живея
чудя се, немея.
Арабски шейхове с бради и ятагани
ходят заедно на куп събрани.
Смеят се и пеят ...

Еднообразието вкъщи продължава.
Гледам благоверната съпруга, побутва очилата си, вторачила се в екрана на мобилния си, мърда устни, четейки нещо.
Погледна ме многозначително.
- Слушай до какво заключение са стигнали учените ''От липса на секс не са умрели толкова хора, колкото от липса на любов...'' ...

Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,
когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.
Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,
Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.
Сега присядам кротко уморена, не гоня време - ...

Колкото пъти е нужно,
ще подхващам старата песен,
за това,че ние трябва задружно,
пилците да броиме на есен.
Спасение винаги съществува, ...

В един красив момент ще замълчим...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета... ...

Реката все още там... си тече
Гората и птиците са на старото място
Стадионът безмълвно стои и вятър там вее
Слънцето усмихнато ни чака и грее
Каквото било е; било ...

Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се, ...