Неспирно пулсира могъщо сърце
в полята на плодна Златия.
Обгръща го Дунав с прохладни ръце,
енергия в него извира.
Грижливи стопани неспирно сноват – ...

Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...

Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш, ...

Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...

Минало незабравимо
или
изчезналите занаяти.
Времената се менат, с тях се появяват и изчезват и някои човешки дейности. Още преди повече от 50 години, баща ми, който беше обущар, казваше, че ще дойде ден когато няма да има кой да ви направи подметки или да ви закове “железца”. Онези метални пластинки ...

Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне – трепетен и плах.
И часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда, ...

Снощи леко прекалих –
бира и ракия пих,
а чаках с музата гореща
другарска да направим среща.
Но, лъсна истината гола – ...

Ако докоснеш устните ми с устни,
ще се стопят и всички ледове,
луната само ще ни свети
загадъчно в различни цветове.
Ако докоснеш устните ми с устни, ...

Катерим се по стръмното
на Миналото
с раницата тежка и голяма на Мига
на Бъдещето към върха...
По маркировката на подсъзнанието ...

Ежедневно 68
1 . Маскирах се, като женско дупе... и открих, че мъжете са задници...
2. Открих, че имам няколко луди фенове... а в затвора това хич не е добре...
3. Признавам се за виновен... вие кажете за какво...
4. Скъсах си задника от бачкане... на магистралата е така... ...

Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...

Спорим за всеки сантиметър
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо ...

П О П Ъ Т Я 29
Много трудно концентрация се постига,
за дълбоко навлизане в себе си,
а Истината точно там се намира,
но Лъжата отдавна е окупирала Времето. ...

Белязан с копнеж! На него подвластен –
спокойно понася въпроси, капризи.
Задръжките стават ненужни, неясни.
Притихнал съблича бялата риза.
С целувки събужда душата ѝ дива. ...

ЗЕНИТ
… няма нищо ново под слънцето.
Еклисиаст (1: 9)
Нищо ново под моето слънце
вече толкова много години… ...

Едно лятно,красиво момиче
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее. ...

Един орел роди се в пепелище
но твърде дълго го държаха в плен
Европа беше футболно игрище,
а Кремъл беше мъничко ранен.
Зад океана се рояха змии, ...

Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...

на
любов богата
е и самотата

За начало, на общите ни дни,
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...

Душите ни са разпилени пъзели,
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...

Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех ...

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МЕ ХАРЕСА
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...

В един момент престава да боли
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...

ОТЛОЖЕНО ЮЛСКО УТРО
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...

A man was searching for the whore of tales
To destroy this heinous creature,
But his secret was gently unveiled,
Cause she saw his beautiful features.
He was beautiful not with his youth, ...

Кажи ми твойто име ... или не,
сега като помисля, по-добре,
май искам, тъй загадъчна да бъдеш –
очите ти са грейнало небе!
Кажи ми твойто име … или не, ...

На триста километра от морето
цунами ме застигна и удари.
И закуцука времето към мене
по-бързо от светлинни хали...
Доброто винаги е тъй наивно, ...

Понякога съдбата си играе
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...

Няма път, по който да се върнеш –
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...

Анет
Родих се и израснах в махала на балканско село. Училището бе основно и следващите три години пътувах с автобус до близкия град, за да завърша гимназия. В единайсети клас случайно се запознах с красив младеж от града и веднага след бала се оженихме.
Родителите на Борис имаха магазин за хранителн ...

От думите ми има смисъл,
когато виждам радост в теб!
Не само от крилата мисъл,
ще се роди добър куплет!
От нежен поглед в тежко време, ...

Между хиляди думи.
Между болка и смях.
Между слепи куршуми.
Между радост и грях.
Между зима и лято. ...

Все по-трудно се диша,
светът ни прогнива,
не признава спирачки "прогресът".
Злободневната киша
с думи груби извира. ...

Когато бях малък смятах, че светът е голям. Сега съм голям и открих, че светът е малък, но си останах малък, от което светът не стана по-голям. Може би, като го напусна ще открия, че не съм съм го познавал, за да преценя, колко е голям. За съжаление измерването на голям и малък е най-лъжливото нещо, ...