Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Антибойковизъм 16
Да се оттегли от власт наложи се,
задето монополите го провалиха.
А сега, след като го свалиха,
вот на недоверие поиска ...
Насаме със себе си № 5
И Господ не ми даде син.
Макар, че бяхме взели мерки,
все да се пробваме до син!
След втората не се надявах, ...
Носталгия
Затворник, блъскащ по отблъскващо стъкло.
Объркал времето си конник,
залепнал здраво за старинното седло.
Оградите не мога да прескачам. ...
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност. ...
Искам с теб да остарея
в този объркан и побъркан свят.
Влезе в сърцето ми мълчаливо
и придоби ежедневието ми цвят.
Нужен си ми, за да живея. ...
Ама не щеш!
трещи, гърми, вали, валеж,
гърми, вали, трещи трещеш,
беж, валеж, беж, валеж!
Ръми, ръми, ръми ръмеж, ...
Преди началото
и до върха ще се кача,
напук на всякаква умора.
Аз имам вяра, не юзда.
Студената ти твърд не плаши, ...
Диетология
да се мотая у дома,
тя е до мене неотлъчно
и ми нарежда ей така:
„Иди с топора на дръвника, ...
С душа на беглец
С душа на беглец
аз не спирам към тебе да тичам.
Тичам без да мога да спра,
просто, защото... те обичам... ...
Душата ми...
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...
Бушуваща душа
Там отвътре ме дълбай.
Нещо в мозъкът човърка...
Не ми дава мира, знай.
Знам за нещо отреден съм. ...
Всичко
И може би мнозина мислят, ...
Из морни ширини пенливи
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга, ...
Татул
Сред много палячи и домина
къде да се скриеш, душо?!
Гола, с наежени викове,
с черни мисли отдушник, ...
Колко е часът (Въпроси от камината)
Love story
Самоубийство от скука
Този следобед, към 14 часа, пред една от автобусните спирки на булевард Сливница беше спряла линейка.
***
Красива жена седеше на терасата си на шестия етаж на един от старите блокове на булевард Сливница 152. Времето беше облачно, също като душата й, а лекият сух вятър й напомн ...
* * *
по устните се разпиляват и горчат,
черната мъка бавно ме убива
няма живот без теб на този свят.
Толкова думи останаха неизказани, ...
Завинаги
Сякаш нищо не се е променило.
Светъл ден навън блещи
аз очите си сниших –
колко пъти съм била така – ...
Той
Мрак невиждан от очите.
Той дойде с него в този час,
тук при нас.
Не се страхувай! ...