Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

НА СИРНИЦА
Омръзнаха ми вече правдите.
Безбожници във храмовете да вървят.
Омръзна ми на мъка да се радвам.
И да вървя към себе си без път. ...

Мама аз те наричам,
аз така силно теб обичам,
връзката наша е най-силна,
защото си преодоляла всяка
една моя сълза и болка заедно ...

Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...

Вече трети ден обагрен е в червено,
чистият пресветъл идеал,
комуто някой някога отдал -
живот и дом, и чедо, и колено.
А днес е трети ден ...

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

Разпадах се на хиляди парчета...
На хиляди самотни светове,
на хиляди червени светофари,
на толкова любови на парче...
На толкова „Здравей“, наивно първи, ...

Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно. ...

Тя беше приказна! Видях я как пристъпва,
с походка на кралица, и настръхнах...
Жена - с очите още на момиченце,
което мълчешком крещи: "обичай ме!"
Във вените ми в миг замряха всички ...

Не беше ти виновен, аз първа се влюбих.
Не намразих после теб, себе си мразех.
Ти за мен беше сила, а аз сама я погубвах.
Не е в теб вината, че казали сме "Край".
Не си ти това, което срина ме изцяло. Аз бях. ...

Ще тръгнеш, знам, не беше изненада,
ще минеш там, далеч зад океана.
Часовникът нахално ще тиктака,
отброявайки секунди от безкрая.
Но наивно в сънищата ще те викам ...

Пет века кървиха венците
и забулени майки кълняха.
И се сбираха в локви сълзите
във очите на родната стряха.
И мълчаха камбаните мъдро ...

Няма да бъда банална
и да разказвам как
в рокля бална
съм се загубила
в гората. ...

Сънувах сън и нещо ме тревожи –
в съня ми черна птица долетя,
в ръцете ми тя бяла роза сложи,
а после с грозен писък отлетя.
Уплаших се. Погледнах към небето, ...

ПАМЕТ
Е... свърши се, приятелю! Замина!
Там някъде, където сме без теб.
В сърцата ни е тишина на зима,
а песента е с неизпят куплет. ...

Този текст за песен, е написан за инструментала „Островът на живата вода”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
Колко пъти
скитал съм,
колко пъти
съм те търсил? ...

ВЪЗЛЮБЕНИ
/Превод от сръбски език/
Ветрове,
разхърлете цветя,
разцъфтете музиката ...

Сляп ли съм?
Или нощта
полярно дълга
се оказва
и всред вихрите ù ледни ...

Не вярваш във мен и думите ми обличаш в съмнение...
Не вярваш и ме гледаш, сякаш съм извършил престъпление...
Защо? Да не би да съм дал повод в мен да се съмняваш?
Винаги бил съм тук, независимо от това, дали ме раняваш...
Смял съм се с теб и си видял неща от мен, които никой не е виждал... ...

Преди да спрат завинаги сърцата ни
Загубихме се някъде в причините.
И в хиляди безумни нарицателни.
Дете попитай. Толкова личи ни, че
не бият както по-преди сърцата ни. ...

Мартеничка на ръката
С усмивка и сълза в окото
идва вечерта, в която
с мартеничка на ръката
лягат си да спят децата! ...

ПРОЛЕТ ПРИСТИГА
Пролет пристига млада, засмяна -
желана и тъй обична.
На зимата тя ведра е смяна
весела и мелодична. ...

Съблазън – пояс
Сърцето е отворен цвят,
в очите свети огън.
Сломената душа мълчи,
измъчвана от спомен. ...

1 март
Баба Марта идва с пролетната радост,
осветлява всяка младост,
носи ни слънчев лъч,
заедно с детска глъч, ...

Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...

ВЗЕМИ МЕ, ВЕТРЕ…
Вземи ме в пазвите си, ветре,
дълбоко в центъра да идем.
Да минем бури с теб заветни,
и скрием раните привидно. ...

Под коренищата на дъб Земята щом танцува,
прехапала болката и пъпната връв,
от недрата извор избликва, кипи и лудува
с ритъма магичен на горещата кръв.
Когато разярена същността се разбушува, ...