Как да се радвам на свежото утро,
как да се радвам на новия ден,
как на ласките топли на вятъра,
на цветята с аромата зелен?
Всичко е толкова хубаво. ...

Ако има бяло начало,
черен край не се очертава,
но защо тогава изцяло
двата цвята света покоряват?
Само гордо извила снагата ...

И ще ме срещне пак! И ще повтарям
аз тези думи, като заклинание!
Кой казва, че не мога да повярвам
в прошепнато в съня ми обещание?
Кой казва, че е време да порасна ...

ДАЛИ ТОВА Е ЛЮБОВ
Трябваше да размисля,
преди да те пусна да си идеш,
че в такива моменти
не мога да се справя сам. ...

Меланхолия
укрива ароматна нощ
пролетни трели на кос
на село съм, у дома
* ...

Пускам те по сивото небе –облаците могат да те пишат,в моето залостено сърценяма вече място за въздишки.
Може би обичах, ти си прав,може би убихме красотата.Може би с прикрития си гнявспирахме и порива на вятъра.
Пусто е в откритите поля,с ядрени снаряди се ранихме,вече и тревата не расте –вече няма ...

Искам си пак любовта и мечтите.
Слънцето искам, Луната, грехът.
Аз да съм пристан, той пък водите,
миг да съм, той да е моят момент.
Огънят искам - свещената клада, ...

Стремглавост
05.05.2014г.
Ето ме - танцувам сама
и пак блуждаят мислите...
Чувственост - разбита, ...

Прашинка в окото,
пясък във зъбите,
камъче малко в обувката...
Помръкват челата -
на дребно излъгани, ...

Пристигнах. В двора ме чака
игривият Леси и познато лае,
към вратата радостно изплака,
че съм тук – трябва да се знае!
На печката любимото ястие – ...

Глухоняма обич
Шумът от чувствата несподелени
се слива с градската среда.
И хората вървят изпепелени,
невиждащи към някаква следа. ...

12// ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце! ...

Ноември – плитки небеса.
Дълбок, бакърен хребет.
В тревожно-мътни дървеса –
потайно-бистър трепет.
Ноември – низ от чудеса ...

Ти и тя сте то!
То е размножаващо се мекотело.
Вие сте различни,
като две капки вода,
които не могат да отмият ...

Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време ...

Този звездосвод
тръпнещ в нощен блян
си измисли сън
и с покълнало небе
процъфтя във ден.

Винаги с усмивка на лицето,
ей там е, с нейното момче.
Силата ù е в сърцето,
инат във вените тече.
Негативизъм? Непознат е той. ...

Така ми се иска да ида
на онзи свещен небосвод.
Където водата е бяла
и има вкуса на кокос.
Навярно там някой ме чака, ...

Спомени от снимане по изгрев
5:30. Изключвам алармата и отново затварям очи. След минута-две осъзнавам къде съм и какво трябва да правя и ставам. Поглеждам през прозореца. Облак на хоризонта и малка пролука над него. Най-вероятно няма да се види изгрева, но разчитам на оцветяване на облаците. Шансов ...

08 ч. сутринта. Пихме по едно горчиво кафе без да говорим. Тръгна си без да каже кога пак ще дойде, при все че не ме остави да мигна.
10 ч. преди обяд, не беше честно да ме изостави така. Толкова е тихо и спокойно, че съм щастлива... ама пак ми е малко тъжно. Ще ми се да споделя с някой усещането. Н ...

Какво означава да обичаш истински? Някога мислех, че знам отговора: означаваше да мисля за него повече, отколкото за себе си, да си мечтая да прекарам останалата част от живота си с него. Нямаше да е невъзможно. Веднъж той ми каза, че ключът към щастието се крие в простичките неща — брак, семейство… ...

Като клонче скършено на две
и вечно клатено от вятъра
така протягах своите ръце
пропилени по едно очакване

Изпушвам
стари фасове -
до филтър
и те се свършват:
както Любовта ...

ДЪХЪТ ТИ СЕ СМЕСВА СЪС МОЯ
Дъхът ти се смесва със моя.
В очите ти... има ме. Да.
Не тръгвай със мен след завоя.
Нека ти бъда мечта. ...

Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май ...

(Да се чете отсечено)
Оцеляват коравите;
тези с каменна броня
осопани, които
с бавни крачки догонвате ...

Бързаше за работа, когато отново се разминаха на улицата. Както всеки ден през последните 20 години.
Забави крачка, за да се наслади на присъствието ù.
Зад гърба си имаше два брака и три деца, но така и не придоби рутина от сутрешните им срещи. Старата любов беше оставила незаличим отпечатък.
След и ...

Опорочи деня ми неразбрана мисъл,
поиска да не бъда толкова добра
за миг в невежество се плисна
една угасваща и уморена самота!

А старата ми майка все по мрак
на своята тояжка се подпира...
Едва подвила крак на моя праг -
поседне. Помълчи. И се прибира.
За никъде не съм с едно крило! ...

Аз съм малък сноп от слънчеви лъчи.
Крия се между листата на разцъфнала кайсия.
Аз съм плахо момиче, което вечно мълчи,
аз съм бездна, попивам, чуждите спомени крия.
Аз съм облаче бяло, ...

Как да намеря достатъчно причини,
които да ме спрат да те обичам,
сърцето ми е болка нелечима,
а аз отдавна свикнах да те имам.
Как да намеря толкова мълчания, ...

Защо раняваме без нужда...
защо убиваме за кеф -
в животните това е чуждо,
по-висши ли сме или не...
Кое във нас е всъщност звяра, ...

На тебе аз ти подарявам
свойто мъничко сърце.
Макар и малко, то обича!
Като майка своето дете.
На тебе аз ти подарявам ...

И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...