Подарявам щастие... редите ли се на опашка?
Количеството е неограничено
и няма срок.
Ползвайте го прекомерно,
даже цял живот. ...

Рим
ти който си на земята
здраво стъпил
на седемте си хълма
предлагаш ...

Искам яростно да ме захвърлят
във море от думи изкорубени,
вълни от мастило там да ме разхвърлят,
души да ме залеят - отдавна погубени.
Да се давя във поезия и рими ...

* * *
Южняк си ти – горещ, изпепеляващ.
Огньове палиш с твоя поглед мамещ.
Единствено след тебе дим оставяш,
напомнящ за дъха ти жарко парещ. ...

Ако заплача,
плачът ми ще стигне ли до теб?
Ако се усмихна,
ще видиш ли усмивката ми?
Ако съм щастлива, ...

ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Б ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
4/ Пораснал, взел да ергенува,
за моми почнал да спори,
и свойта сватба да сънува, ...

Живял едно време един котарак, голям рошав жълт котарак. Живеел с един дядо в една красива малка къщичка на края на едно село , съвсем накрая, почти в гората. Живеели двамата заедно с две кокошчици, една козичка и един славен петел. Сутрин рано, рано петелът ги будел с песен. Неговото ку-ку-ри-гу ог ...

Излез на площада, щом вече ме няма:
и кажи – Тя от вчера ми липсва,
облече червената рокля с воланите
и на кок си повдигна косите.
Слисан пазачът да спре, да се блещи: ...

Мълча. А тъй ми се крещи.
Срещу съдбата, наводненията, давенето...
Когато те завличат яростни вълни
и няма кой да те извади.
И давиш се. Нагълтваш се с вода. ...

Вън валеше. Времето съвсем
не беше топлият,
мечтан от всички, ден.
"Великолепен!" -
виках с пълен глас. ...

Той няма преградни стени
но е претъпкан с малки килийки
Няма пазачи
но цари относителен ред
Капацитетът му е надвишен отдавна ...

Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...

Димитър Иванов, познат още като Чудовището, седеше в офиса си и пушеше отегчено. Не бързаше да се прибира у дома, защото истеричната му жена най-вероятно беше подготвила поредния скандал. Обикновено не u обръщаше внимание, което допълнително я вбесяваше и разпалваше болната u фантазия.
След напрегна ...

Гнездо за подигравки ученически;
Замазана женствеността ù- андрогенна бе.
Загърнала се в дрипи нявга ярко алени,
които бяха лесна жертва за пороите, изляти
от пречупени през призмата на лудостта ...

Дойде моментът аз да си отида,
макар да знаеш, че не искам.
Ще се връщам в спомен или сън
и винаги за теб ще бъда истинска.
Ще чуваш шепота ми в вятъра, ...

Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах, ...

Как просто изведнъж осъмнахме
без много думи, само влюбени
тъй ненавременно и невъзможно,
попили в мократа си кожи
мириса на нощните чаршафи ...

От този свят
преди да си отида,
за сетен път
пак искам да те видя –
и слънцето ...

И ако някога реша да те забравя,
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо, ...

Отново тук.
На тази наша тиха любима уличка.
Където вятърът вее
само за да ни подразни.
За да се порадваш ...

- Здравей!
Звъни ти твоят наркоман –
безалкохолно влюбен, искрено пиян,
излъчващ обич, нищо не прикриващ,
разбрал наскоро колко си красива! ...

Ще нарисувам на пясъка триста сърца
и до всяко от тях
ще поставя по една раковина,
в която скътал съм късче своя душа
и по една мечта - ...

И аз съм в този свят роден
и в мен горят любов и ден!
Ти ми каза, че крайностите ме побъркват.
Ти ми даде вяра, но думите потъпкват...
... ...

Тъга.
Такава - тиха. И проклета.
Почти недоловима. Като сън.
Голяма и добра. Като небето.
Хаплива. Като вятъра навън. ...

Вечерта прекрасна почна с рецитали.
Залата бе тясна за стиха кристален.
Под китари звънки песни що се пяха –
на мъглата вънка пелена раздраха.
В спомен автографа всеки тук получи. ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...

Към българския народ!...
българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезне
Народе български защо ли
все влачиш тъжната съдба: ...

Една песен от 1986г., записана наскоро.

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...

На Роси Савова
Роси, Роси, как тъй стана,
стихосбирката ти, виж,
от разпни го до осанна
тя сърцето мое грабна – ...

Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда; ...

Запали ме като огън и ме остави,
бавно да угасна и да тлея...
Пепелта от мене разпилей и ти...
нека вятърът да ме отвее!
После бурята във мен викни ...

Черни мисли, напразни надежди.
Хладна зима, отминал живот...
Мрачен ден, незабравени срещи.
Тъжен край на голяма любов...
Леден вятър и стон в тишината. ...

Какви са ти очите, ме попита,
със цвят на глина или чернозем,
ухаят ли на медна пита,
обричат ли на вечен плен.
Какви са ти очите, ме попита, ...

на Камелия Кондова
Няма да крия,
че Тя е стихия -
стихове пише
и стихове диша. ...