* * *
Когато времето те изпреварва спри се,
за да те настигне това , което си създал.
* * *

Това или онова, онова или това. Все тая. Има обект, има и повод за мисъл, творчество и квот си искаме. Не казвам, че ти си обекта, не се възприемай като такъв. Знаеш много добре кой си в моите очи. Щом ти липсва моето внимание, кажи ми, веднага ще ти го дам. Липсва ти моето присъствие, е това няма к ...

Искаш ли ме в твоята джамия,
полумесец ще сваля отгоре,
красотата - с лудост забули я,
шест пъти на ден ще ти се моля...
Искаш ли ме църквата си жива, ...

Отляво се разнася с грозен тътен
идеята за нов "партиен враг"
и всеки, чийто мозък е размътен,
"Не щем – крещи – с предателите брак!"
Че шефът на червените калинки ...

Една прегръдка бе изгубена
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...

За теб, любов, за теб и себе си аз давам,
давам сълзите си, давам и своята плът.
За теб, любов, аз теб аз пътеки оборвам,
за теб аз давам душата си и моя път.
Пред теб, любов, само пред теб аз коленича, ...

О, нежен образ и име!
О, мираж на любовта!
Иди си! Остави ме!
Не терзай таз душа!
Че няма по-страшна зима ...

- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.
- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.
И отидохме на бента над тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част, където е стената, е толкова дълбок, че дъното му не се вижда, а в горната част ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...

Празник идва, а сърце
все не ще да се отпусне,
че за туй метротрасе
на домашно съм дежурство.
Ако всичко е наред, ...

Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я ...

Животът ни минава като сън.
Изнизват се годините и дните...
До вчера тичахме навън,
а днес сме със сребро в косите...
Как искам да съм боса във ръжта, ...

Какво харесвам в теб? Не ще ти отговоря.
Навярно водопада от любов,
или ядът в очите ти, когато дълго спорим,
превърнал се в излишен апостроф.
Сълзите, дето спират във миглите ти тънки, ...

Може да съм трудна за обичане,
може да съм много вироглава,
не живея от себеотричане,
нито претендирам да съм права.
Мразя да се чувствам неразбрана ...

Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.
Някой ден ще се получи ...

Мислиш ги за истински приятели,
но накрая се оказват предатели.
Подават ти ръка, за да станеш,
но отново те бутат да паднеш.
Казват ти да вярваш в мечтите, ...

Профуча през живота ми
влакът експресен на дните...
Прощалната свирка
в ушите ми още звучи.
Тичах ...

Мислех си,
че те обичам.
А всъщност бях влюбена
в сухите ти
устни, ...

Изгарям от любов!
Боли, а толкова е сладко!
Сърцето ми е вихър без юзди,
дали ще издържи,
за съхранение си мисля рядко. ...

Животът понякога обърква мозъка така,
за да забравиш всички създадени човешки правила
и да остане простота и доброта...
Придойде ли реката на любовта,
измива лицето на страданието тя - ...

РОЗА
Пътят е стръмен
и бодлив.
На калинката
и другите е той познат. ...

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване. ...

^_^
Аз не мога да съм твоя,
затова ще се затворя
в една кутийка малка,
ах... колко съм жалка. ...

Днес е неделя и аз след като изпратих в градска отпуска децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка д ...

В годината на синия кон
по зелена трева ще вървя.
Синият кон, силният кон
ще ме изведе към светлото,
мечтите ще ме носят на рамо - ...

Хем ти го кaзaх, хем не -
хем си признaх, хем реших дa зaмълчa.
И без туй бе неприятнa изненaдa зa теб,
помълчa и си тръгнa с две крaтки словa.
Кaзa довиждaне, a иначе казано, сбогом, ...

Любовта е дълготърпелива...
Любовта е глътката вода в зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента... ...

Страна, безпощадна,
гадна,
безвъзвратна.
Носи в своята утроба
семе прокълнато, ...

Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любов ...

За няколко чашки в повече
Ранното декемврийско утро се пробуждаше в София. Зимата не бързаше да посипва късокраките си дни с ледени капки вода. Върху обречената тревица сланата искреше като сребро. Беше се показало слънце. Сланата обаче познаваше зимното слънце-скъперник и затуй не отпущаше тревите ...