Човешкото равновесие…,
тъй фино е –
копринена нишка
между върховете
на две игли. ...

Моряшко мечтателно...
Кога ураганът ще спре да фучи,
в мъгла хоризонта със дни не личи,
а мачтите скърцат, платната плющят
и сливат се дните със нощите в ад... ...

Ти си любимата ми книга
Даже повече.
Моята чаша чай
Моят вкус
И аромат ...

Като хайку
Есен е,
врабчета чуруликат.
Учителка чете.
Пътник ...

Глава десета
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения ...

На Иван Николов
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал. ...

- Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй? ...

Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...

Последен ден в градината на рая.
Нахранена съм с думи пълни с яд.
Измита с леден душ. Да осъзная,
че този рай е всъщност черен ад.
А може би живяла съм в заблуда? ...

Монограмът в моята ръка е,
увековечил един спомен мил.
Днес носталгия за мен и тъга е
и в монограма поглед впил,
се сещам за учителката стара, ...

Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат – ...

Заскрибуца в пътя ми посоката -
недоволно, лятото си тръгна.
Заподсмърча, бързо сбра си топлото
и отпраши, без да се обърне...

От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...

Познавах един тип, който цяла седмица звънеше на вратата ми, предлагаше разни неща и само се наливаше с виното ми. Беше досаден тип и аз се опитвах да го разкарам, но той звънеше на вратата, раздразнен и жаден. Всеки път, когато излизах, подвикваше едно и също:
- Ей, драги, имам нещо точно като за т ...

Познавате ли странника със колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа ...

Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах, ...

на Стайо Гарноев
С тази рижа прическа и поглед мъглив,
Есента е красива и зряла жена.
Не разпъвай, художнико, своя статив -
малко тесни за нея са твойте платна. ...

Калници /разказ по действителен случай/
Знаех, че ще вали. Тази дълга и тежка зима си отиваше без никакво желание. Тежките облаци там горе, бяха готови да атакуват с отчаяното настървение на отстъпващ узурпатор, самотен и нежелан.
И аз се чувствах самотен. По-самотен от онази голяма комета, която пр ...

Била съм апатична,
това прави ме от всички вас различна.
Може би е просто някаква черта анатомична,
но аз съм всъщност много, много динамична.
Нараниш ли моето сърце, ...

Наблюдавам те, небе,
от прозореца на малката ми стая.
Пред погледа ми - синьото поле
разстила пухкав килим над България.
Мирно и неусетно времето тече, ...

Непознатото
ме пали
и ме убива
също като теб
не съм докосвала ...

Какво трябваше да направи? Какво, какво, какво?? Да бяга? Да се скрие? Не, не и не, нищо нямаше да помогне. Трябваше просто да продължи да... да продължи да какво? Да държи ножа? Да стои над тялото? Да гледа как кръвта се стича към обувките му?
Как се стигна дотук?
Не искаше да го направи, никога не ...

Колко силно те обичам - не разбра,
затуй чувствам се така,
сред нощите тихи, обляна в самота,
плаче ли, плаче - моята душа!
И като скитница в тъмнината, ...

http://www.xn--80aahfy.com/home/gajda/kaba-gajda/kaba-gajda-specialna-izrabotka
Дали, защото взеха му душата,
от нея да направят просто мях,
животното затворено се мята
и в музика превръща своя страх? ...

Различна съм – не можеш да ме сложиш в рамка,
не можеш и да лепнеш върху мен клеймо.
Душата стройна, с хубава осанка – плика ще разкъса,
ще се приюти във не едно писмо…
Аз ще скитам вечно, а и никога във сянка, ...

обичам те
трепери
мокро
пред входа
мрънка ...

Сега съм конфиналност
на пъстър низ от силуети
в кълбо от сенки.
Морето на илюзиите спи,
облегнато на лунната дъга. ...

Навън вали... не спира да вали...
тежки капки валят от небесата...
и сякаш падат есенни сълзи,
от очите на небето, капят на Земята.
Вали и в мен... порой вали... ...

Често хората в рамки те слагат -
"страдална", "низвергната", "смешна".
И захвърлят те жалка през прага,
като вещ ненужна и грешна .
Каква си, любов? Целомъдрена? ...

Когато вдигате цената на водата,
на тока, на газта и на бензина,
когато си гласувате заплати
и то съвсем без никаква причина,
поне за миг, за миг се замислете ...

Сънувах снощи блед силует,
ти стоеше безмълвна с искрящи очи,
аз направих крачка към теб,
а ти с пръст ми каза замълчи.
Посегнах да погаля яркото ти лице ...

Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца. ...

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито в родните полета, ...

Гледам в огледалото
и не мога да позная,
виждам външност позната, но
на кого ли е тя, не зная.
Аз ли съм това, ...

Моята съвест много силно ме терзае,
че спестяванията на бедните хора
не са гарантирани, че за това се нехае,
срам ме е, че се търпи у нас позора -
че принципите на транспониране тук ...

Живея в джунгла.
Родих се в долината на смъртта.
Родих се в едно градче, опушено със сяра, с амоняк.
Вече не е толкова опушено.
Избягах. ...

Бива, бива лакомия,
ала туй на нищо не прилича!
Има вече милиарди,
а пък след парата тича!