(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай - в три части)
( Част 1 )
- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?
- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.
- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че д ...

В съня си с теб живея
Заспивам с мисълта за теб, сънят е спомени от нежност…
Бълнувам твоята любов, обичам те до неизбежност.
Времето в години се измерва, сънищата – само миг.
Идваш всяка нощ при мене, с пръстен като годеник. ...

Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...

Огненият слънчев диск
поляга за почивка сред трева.
Залезът разгаря в мрака
клада за осъдена душа.
Пейката пред църква до „Кактус” ...

Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми,
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала, ...

*Четете с ромски акцент, ако е възможно :)
Вечер децата са чук.
А жената 'ем стистка.
Сутрин привнасям кавето на тук.
Лицето с водата надрискам. ...

Дълбока любов...
Като колба.
Епруветка на Бог.
Плодородна.
Любов от живот... ...

1/Това, което тука става,
го няма в никоя държава!
Ний няма да се разберем,
затуй на метеното все серем.
А пък трябва, щем не щем, ...

Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...

Когато си смирен и плах, и тих,
когато времето на ъгъла ти смигне -
то ли те отмина, ти ли го забрави...
Когато мислите - тревожни птици,
съня от теб крадат ...

Музика
Някъде вътре из мен тупа рефрен
и не знам как се изтръгва мелодия.
Слушам утринен шум, пулс от сърце,
чувам гласа ти, полъх гальовен. ...

Писна ни от тези нередности, произвол!
Докато ти се скъсваш да бачкаш кат вол,
докато трудно, с борба си изкарваш хляба,
държавата ти не само че рухва и е слаба,
ами и засега я няма надеждата за промяна, ...

Не ме съди!
Недей ме поглеждай дори,
ти си моето вдъхновение.
Просто така невинна, там остани,
като мираж, след разрушение. ...

Започнах да изплувам бавно от съня. Приглушената светлина ме обгръщаше и се движех. Движех се и нечии ръце ме бяха обгърнали в топла прегръдка. Полюшвах се ритмично в тези ръце и познат аромат ме изкуши да наостря обонянието си. Парфюмът му, смесен с миризмата на кожата му, беше най-изкушаващото нещ ...

Класната на Вероника беше млада учителка. От новото поколение. Атрактивна и отворена към промените, тя бързо спечели симпатиите на вечно забързаните родители. Прекалено заети със собствените си дела, с мъка догонващи поредните гениални идеи за просперитет на управляващите, те разчитаха на класната д ...

По дяволите! Кръчмата е наша,
но ние с тебе вече сме си чужди.
Дошли сме да изпием тук по чаша,
но струва ми се - нямало е нужда.
Говориш ми ужасно! И ми даваш ...

Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се! ...

... на приятелите, които държаха главата ми над водата в моментите, когато другите ме караха да стъпвам по дъното...
Благодаря ви и ви обичам от цялото си сърце!
Моите момчета не завързват върху думите си панделки –
пускат ги директно. Без намордник, без синджир и без каишка.
И ако случайно на преда ...

Случайно?
Неслучайни случайности променят живота ми.
Неслучайни съмнения ме превземат отвътре.
Некрасиви и сиви мисли пълнят ума ми
и проглеждам внезапно за нечакани истини. ...

Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или ...

КОГАТО СИ ОТИДА
Когато си отида, ще ме търсиш.
Ще молиш вятъра, за да ме върне.
Но няма никога да зърнеш
копнежа ми да се прегърнем. ...

Издирвам те...
Издирвам те... духовно, паралелно с настоящето,
търсейки, за да те намеря в прегръдка с Първоизточника
и да ти разкажа, с усмивка, за бездомното изящество,
което ме научи, че и по кофите се случват чудеса. ...

2.
Вече седми ден посещаваше ранения професор Форд, който без да иска бе спасила. Но нямаше късмета да го намери буден. Д-р Рос ù беше казал, че е започнал да се оправя. Давали му още приспивателни, за да не го мъчат счупеният крак, зашитите рани и другите натъртвания. Може би затова все спеше, кога ...

Моята молитва, Боже,
дали ще чуеш или не?
Да се живее тъй не може,
по-добре е да се мре.
Живеем ний натясно, ...

Не сбирай болките в мига-живот,
това са думите, които пръскаш
за тази старата в сърце любов,
тъй отново ще ти шие кръста.
Не падай повече до камък-гроб, ...

Ежко Бежко, Зайко и Мецана
събрали се на горската поляна.
Дружно книжки да четат решили,
приказки за принцове и самодиви...
Ежко се изтегна и прозина сладко, ...

(Пошло, но истина, дано да ви хареса тази злъчна истина. И моля да бъда извинен за нецензурните думи в стихотворението... Приятно четене!)
Новата година здраво ни напина!!!
Взе че се запече и лайното вече...
Ала що да сторим, казваме си ние;
Тайничко се молим да ни се размине. ...

Ах, моля – не корете поета,
че бъдеще светло желае,
че по земята куц крета,
че в облаци само витае.
Че власт и пари той не иска – ...

Не си струва тъгата по тебе,
не си струва дори самотата...
Имаш всичко, а после в излишното
се захласваш... Е, що за отплата?
Като буца от твърд чернозем, ...

Свирня на щурчета и песен на птици.
Уюта на дом и нежни ръце.
Мисъл за баба, която очаква
отдавна пораснало малко дете.
Вече ги няма буклите мои. ...

И ден, и нощ аз боря се със вятърните мелници,
във Фейсбукската империя - измислен Дон Кихот,
живея в царството на истински безделници –
и дами скрили в софтуера женски таен код.
Лаптопът ми е Росинант – дръгливо в пътя мърда дъх, ...

"Едва, когато нещо си отиде,
едва когато с нещо се простиш,
разбираш..."
Разбираш ли
или още ти е странно, ...

---
За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно. ...

Поколенческо
и не само...
/Алегория/
Отдавна било е
някъде там, ...