Преди години Тодор Живков
от Господа от горе ни лиши,
и с крива съвест, без почивка,
пороците ни разреши...
Останали без Бог и Съвест, ...

В очакване...
На нов живот,
на първи детски плач.
Какво проплакване!
На жизненост носач. ...

Хората създават богове
и градят убежища сред тях.
Мразят непознати светове
и приемат обичта за грях.
Различните прогонват надалеч, ...

Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ни даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...

Предутринна гора. Мъглива ласка.
Босоног октомври гази в шумата.
Да видиш някога това успя ли,
певецо с изтъняло празнодумие?
Там Маргарита дири своя Майстор, ...

Аз съм свършен човек. Аз съм мъртъв от няколко часа...
Имах холче и кухничка с много удобен диван.
Исках само да дремна до старата чамова маса,
а след туй да погледам живота на цветен екран.
Ала все не отварям очи и съмнение няма – ...

Излъган бях в този ден.
А всичко почна толкова добре.
Видях се с моето момиче.
С усмивка ме посрещна,
прегърна ме и ме целуна. ...

Детството ми в моя град премина
с мама, татко, моя брат.
Снимахме се все щастливи
в парка"Габера", на Марица и на панаири!
Аз не зная колко хора го обичат, ...

Преди много, много лета,
(всъщност
преди четиридесет години)
си намерих далечна планета.
Най-далечната си избрах, ...

Самотна, синя лятна вечер
разлива в мрака тъжни чувства,
със свойта тъмна мокрота
морето нежно ги прегръща.
И чувство на тъга и мрак ...

Отново съм будна!
Отново е ден!
Забравено чувство
трепна във мен!
Не знам как се казва, ...

Не изрекох пред тебе "обичам те",
не прегърнах те с топла ръка...
И затворена в свойто чистилище,
не поисках да видя твоя ад...
A се имах за непогрешима, ...

Погледни ме зад червената завеса,
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих - ...

Дали обичам
Дали обичам? Да, обичам,
земята топла, росната трева
и кончето, към мен затичано
със още слабички крака. ...

Във нашата държава,
за хора и предмети,
молебени се правят,
а също - водосвети.
Но аз, ще си призная ...

публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...

Държах го в ръцете си. Навсякъде имаше кръв. Той лежеше кротко и се взираше в мен. И аз се взирах в него. Усещах как дишането му ставаше все по-забавено и по-забавено. Гръдният му кош все по-малко се повдигаше. Видях как с всички сили пое последния си дъх. Видях как зениците му започнаха да се разши ...

Ревнувах те
Ревнувах те от полъха на вятъра.
Ревнувах те от ласката на времето,
от аромата див на теменугите,
от слънцето, от погледа на другите. ...

Празен белият лист днес ще лежи...
Време е може би с него да се сбогувам...
Ще ми липсва...
но нещо във мене шепне: „Мълчи...
Не на белия лист... ...

„В любовната аритметика
едно плюс едно е равно на две,
а две минус едно е равно на нула.”
Платон
Днес за мен си единствен приятел, ...

Изборите пак спечелиха мутрягите,
в Евро-парламента ще отидат със дисагите...

Кръщение чисто
душата ни търси...
И търси причастие,
свято и светло. Но...
Дори вече камбаните ...

Скулпторът
ми викаше "кукло"...
Строителят - "бейби"...
Истинският
не ме назовава...

Не търсете при мене усмивка,
за какво ми е, само тежи,
съжалявам, не съм мазохистка,
имам своите облачни дни.
Този дъжд ми обърка живота, ...

Наясно съм с изтичащото време.
Не мога даже миг да му прибавя.
Живота си посявам като семе
с надеждата, че нещо ще оставя,
че нещо и след мене ще говори: ...

Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...

САМОТАТА УБИВА
Подариха на децата канарче. Чуден певец! Кръстихме го Пейчо. Купихме му кафез и го закачихме до прозореца в хола. Беше лято и вратата на хола към терасата беше отворена денонощно. От улицата се чуваше шум, ние сме в хола, телевизор работи, ние си приказваме, а Пейчо пее ли, пее, не сп ...

Задушаващи страхове
Разкъсващи бързи, студени
Пронизват ме тъй безмилостно
Право в гърдите сломени
Сънища стават кошмари ...

На дъхава полянка в чужди лес
животните направиха забава.
Първа среща. Жаден интерес.
Количеството качество ще дава.
Но може ли вълкът да е с овца, ...

Спомените ще изтлеят.
Снимките ще избледнеят.
Словото ще се забрави.
Мракът над всички ни ще се стовари.
Хаосът след него пристъпва бавно. ...

Нещо, което така ме умили и... остихотворих ;)
"- Мамо, ти имала ли си мечта?
- Имах...
- А сега?
-Сега стои пред мен и задава въпроси." ...

Различен съм... и няма как
да бъда като другите...
Животът ми е земен ад.
Във болката изгубен е...
Не ще ме разбере и Бог, ...

Две думички вълшебни.
Долетяха с изгрева на слънцето.
Долетяха с порива на вятъра.
Долетяха от една жена.
Една жена, която моето сърце обича. ...

Звезди са много на небето,
но тя е винаги сама.
Красива, пареща, прекрасна,
озаряваща със своята светлина.
На нея всички ù възхвалят, ...

Тя седеше и си мислеше, не като Мечо Пух, който понякога само си седи. И освен че мислеше, и мечтаеше. Искаше ù се да полети, да стигне до слънцето. Не, в никакъв случай нямаше да тръгне натам само с пера, залепени с восък. Знаеше, че пътят е много по-труден. И въпреки това ù се струваше толкова лес ...