От милион цветя дъга една
с мечтанието ще ти изплета.
Портал ще е това и топлина
от всеки цвят ще е, и пролетта
ще те зове към приказна страна. ...

„Щастливи кокошки – щастливи
яйца!“
Птици, снасяйте осторожно! –
инак на ефимерното ви щастие
всички перца ...

Едно момиче и едно момче.
Две стойностни величини.
Потокът жизнен ги поде и
с много обич … надгради.
Души - търсачи на добро ...

Ходя на работа пеша…
Защото не съм богат ли?
Ако бях богат – изобщо нямаше да ходя на работа…
хххх
Ако си песимист–мазохист – чака те хубав живот… ...

Какво му трябва на чиляка?
Редовна доза питие,
гостоприемството на два баджака
и тежкотоварно портмоне...
Да няма грижи и тегоби, ...

В малкия град скрити са само мечтите.
Всичко останало се знае до другият край.
Знаят се лошите, знаят се и добрите.
Всичко е видимо, дори преди да се знае.
В малкия град ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 22
Никъде,никога нищо не свършва
това са понятия от Космичната суета,
винаги,навсякъде се всичко превръща
в безкрайно разнообразие,но...от повтарящи се неща. ...

И слезе Господ сред нас.
В образа на човек.
Но ние не Го познахме.
И не Го разбрахме.
Помислихме Го за луд. ...

Всеки иска да отиде на небето, но никой не иска да умре.

Ние първи май и децата
На първи май вяхме знамената,
славехме труда пред децата!
Вече не веем знамена мнозина,
а децата ни се трудят в чужбина! ...

Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...

Пиша този материал единствено по причина на опитите на гражданина Ананиев да постави под съмнение тезата ми изложена в публикацията ми "Храма на Сатаната", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/hrama-na-satanata
В този материал аз противопоставих Христос на Църквата на основание на собствен ...

По-голямата част от военната ми служба мина в едно поделение на противовъздушната отбрана (ПВО), в неговия така наречен взвод за управление. Ние, тримата радисти, всъщност най-вече бяхме на смяна като телефонисти в една централа, на телефонния номератор. Сградата беше едноетажна, постороена в изкоп, ...

Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...

Далечен си ми- като луната,
като звездите..
теб, докосвам само на сън.
И макар да си точно пред очите,
невъзможен си, недостижим. ...

РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ И ДОБРОТА
... защо ли този глупав свят се свежда до думичките Вяра и Любов,
а е изгубил всякаква Надежда? – добър човек, осъмнал в "Пирогов" –
реанимиран – и готов за риска! – да диша обич, слънце и мечти,
навярно хем не може, хем не иска? – хвърчилце, в светлината да лети, ...

Надежда беше възпитана в пиетет към културата и в страх от Бога и грехопадението. С времето вътрешната нагласа, ценностите, които изповядваше, въпреки артистичното поведение и закачливостта, придадоха на израза и недостъпност. Изглеждаше дръпната, понякога дори високомерна - изцяло отнесена в своя с ...

Ще разрушат и в Шумен Тодор Колев,
а бюста му ще продадат за скраб.
Помнещи през сълзи ще се молят
с мълчащ протест пред сторения грях.
Цигулката ще стърже по душите ...

ШЕСТЬДЕСЯТ ЧЕТВЁРТЫЙ.
1. Петар Стойчев.
Не все люди, стариками на суд явятся, - у стариков иных давно молодость забылась, потерялась навсегда. Ни великие события, ни усталое время, - ничто ни затронуло шёлком травы устланное, и колючей дерезой отгороженное, ни подвинуло свыше намеченное, - так изнач ...

Шоколадови игри!
Ш околадово яйце иска моето дете!
О т закуската витаминозна, прави гримаса грозна!
К ак, да хапва този зеленяш, с маруля и алабаш?
О рехче с мед не иска, резенчето сочно от ...

Щастието е бял котарак,
глух по рождение.
Със сини очи
и тромава походка.
Щастието е малко дете ...

Ето, мина и април
и денят не е така унил!
Слънцето от раничко пече,
скоро май, ще става за море!
А цветята в нашата градина, ...

Студена е нощта,
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам ...

Селото, в което съм родена
и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.
Селото на детството ми свидно, ...

Скитникът арменец 58
Лондон е един от най-големите градове на света. Столица на Англия и на Великобритания, Лондон става един от най-важните политически и индустриални фактори на света. Лондон е родно място на много гении на човечеството. Достатъчно е да споменем името на Шекспир- гениалният създате ...

Признавам си… че съм платен поет:
от Сорос взимам хубава заплата!
Той… с долари ми плаща всеки ред,
против Русия и срещу войната.
В Бахамите, аз имам срочен влог, ...

На екрана – някакъв остарял младеж. Очите подпухнали, в тях пепел от някогашен огън.
Говори за туризма. И го определя като БИЗНЕС НА ГОСТОПРИЕМСТВОТО???
Аз – нали съм ретрограден, не разбирам модерното и не вярвам на думите, веднага контрирам. За себе си… Щото такива като мен не трябва да се допуска ...

Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява ...

Ръцете…
Скътани в сърцето ми, в душата,
скъпите ръце, ще помня до края…
Моя крепка опора, в час труден –
синовните ръце, съпружеските… ...

Работата не обича, правела човека гърбав.
Всеки ден по мацки тича – пременен, нахален, лъскав.
Инфлуенсър го раздава, тъй изкарвал си парите.
А пък дрога, че продава, знаят даже и врабците.
Но наскоро, най-случайно, в Бентлито се нещо скърши ...

Хубаво ми е със теб!
Пак се чувствам млад,
сякаш карам мотоциклет
и морето отново е до коленете!
Спомням си..., явно остарявам, ...

И с контраста им кариерен
съизмериха се двамината:
Той израстна мини-стър,
Тя остана си ... мини.

Ежедневки 40
1. Маскирах се, като разтопен шоколад... но всички с нещо друго ме бъркат...
2. Обичам богатството... но в мен е влюбена мизерията...
3. Останах в историята... разболях се от неизвестна болест и я кръстиха на мен...
4. Ожених се по сметка... явно не ме бива (и) в математиката... ...

Ж И В О Т НА З А Е М 21
Да се наслаждаваш на неизказаното,
което трепти между нюансите,музикалните тонове,думите,
това е привилегия специално запазена
за най-изявените гении и най-отявлените безумци. ...

"Ей сега за първи път поезията пиша, романтична, лирична и хумористична.
Думите на прима виста аз изричам и тайничко със възхвала се обличам.
Ако ти четеш този ред, знай, написан е exactly той за теб."