КУЧЕШКА ДУША
На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа, ...

Обичам те. Щом се събуди
сърцето ми жадува ласка.
Денят е чист, щастлив и чуден.
А чувството към теб ме тласка
на ветрове и на талази, ...

Разкъсах се и сам се разпилях -
по хълмове, по пътища, по урви.
Превърнах се в частици светлина,
които дръзко в тъмното се втурват.
Не, няма този път да позволя, ...

– Така ли било? Ще ме унищожите? А пък аз си мислех, че сме приятели… Колко жалко, че мненията ни се различават!
Алекс-Владимир стоеше на прага на апартамента на Ангела. Роякът бе унищожил поне половината от съседните на нейното жилища преди да бъде обезвреден от Йоан. Можеше да се каже, че е късмет ...

Тъгата ми - неземно ми е вярна.
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...

Не се научихме, че злото носи лошотия...
Такива сме, затуй ни мачкат и корят.
Защото сами си мътим водата,
А после другите, невинните, скърбят.
Арогантни смешници с' сериозни мутри. ...

Лято чука на вратата
с шапка, слънце и балон.
Вятър пее из листата,
а комарче с камертон.
Скачат боси по полето ...

Един човек срещна друг човек. Беше късно, свечеряваше се. Двамата не се познаваха, така ми се стори.
– Ти кой си? – попита единият.
Другият мълчи.
– Виждал съм те. Ти си от отсрещния блок, често пушиш на терасата на осми етаж, нали?
Мълчание. ...

Бизи и лекарството за сър Филип
Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха под очила ...

Направи добро и зад гърба си го хвърли,
не чакай във замяна никаква отплата,
на себе си единствено благодари,
белези не оставя само добротата...
Когато наранен си от приятел и предаден, ...

Първо на Вас съобщавам. Сега поливаме сделката,после ще има пресконференция. Доналд спазари Гренландийката!
Пристигнахме неканени,ама кралят от кумова срама сложи нещо да почерпи. Говориме си " Кво сте? Що сте? " И той изведнъж пита:
_ Фредерико , Ваше величество, ти имаш една Гренландийка, що не вз ...

Забавлявай се, дете, на воля.
Прави го от сърце, те моля.
Всичко наоколо сега е твое -
това, което някога било е мое.
Погледни как танцува планината. ...

Аз често се връщам към моето детство,
разпалващо спомени мили до днес,
минаваха дните като във вълшебство -
безгрижни и леки с наивен финес.
Щастливо и радостно времето беше ...

17. На ръба на бръснача.
Сам се хвърли напред и повдигна тялото на Мел, намалявайки по този начин задушаващата хватка на импровизираната бесилка върху крехкия й врат. Мимоходом се учуди, колко е лека, но мисълта му веднага се захвана с важните неща.
Осъзнавайки, че все още държи и брадвата, той я пр ...

УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...

В контролната зала царяха пронизващ хлад и мъртвешка тишина. Повечето оператори бяха в почивка, но Йоан-Светослав бе съумял да отпрати и останалите. Сега стоеше насред слабо осветения сървърен коридор с лице– мрачно като на осъден на смърт. Но очите му горяха като огъня на хиляди падащи метеорити. Д ...

I
Вселенско спокойствие цареше на кораба, когато сирената заехтя в малките каюти.
Тревога! Тревога! Всички на палубата ! Наближава вражески кораб! – Нареди леден глас от съобщителната уредба
Тревога ! Тревога! Всички на палубата! – не спираше да кънти във всички помещения, подкрепено от воя на сирен ...

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...

Само тишината може да те накара
да чуеш вопъла на тъгата.
Да се събудиш с болка в сърцето...
Трудно да дишаш от болката свята.
Да знаеш че лошото носи проказа. ...

Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...

И те в някакъв мистичен унес
с иконата вдигната над главата,
пристъпят в саможертвена чест,
Същински ангели са в жаравата!
Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*... ...

Дърво и дървеса.
Дървото е същество,
Растение благословено.
За домовете на човека,
За храна, за вода - чрез ...

- Бунт....въстание..Господарю, трябва да бягаме! Да се спасяваме! Гласът на Първия министър беше стигнал до фалцет. Застанал до грамадния прозорец в залата за приеми на втория етаж, Господаря на времето наблюдаваше беснеещата тълпа на улицата с тиха полуусмивка:
- Няма къде да бягаме, Първи. Поне аз ...

По-хубаво е на село -
със звънтящите чанове,
чуващи се от далеч,
със сутрешният вик на петел,
с мириса на току изкосена трева, ...

Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе, ...

Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря ...

В тиха вечер пиша стих
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...

На път съм аз да издивея-
главата ми не ражда грам идея!
Ще пална следобяд колата
и с гадже ще отпраша към гората.
Там малко гъби ще берем, ...

МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...

Хитлер се захласвал по Достоевски.
Гьобелс си падал по Дисни.
Съществуване на форма не доказва наличие на съдържание.

“Протокол: Надграждане. Статус: Обмен на данни. Източник на информация: Обект А. К. 0117- Ангела-Константина. Обект на свързан интерес: Йоан-Светослав, Главен архитект. Цел на операцията: Емоционална интелигентност на Алгоритъма”
Гласът, прозвучал в съзнанието на Ангела бе с явна обработка, но тя не ...