Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
384.3K резултата
Аз работя
Работя като старши глуповед във фабрика за производство на реалности.
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако прос ...
П О П Ъ Т Я 22
Отправил целеустремен мечтателски поглед,
към простора на Единственият,Безграничен Безкрай,
с неограниченият му низ от пъстри възможности
свободно се рея над контрастни видения от Ад и от Рай... ...
Седя на пейка. Няма как, налага се - възрастта, коленете.
Това му е хубавото на стареенето - очовечаваш се, преди да се лишиш от човечността си. Примерно.
Наоколо майки. Някои - още бременни. Други с колички На трети още не им личи.
Понякога и бащи се появяват. Това не ми харесва. Те са все намръщен ...
„Де е българското?“ – питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството. Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят.
Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“
Дядо Съби от Гара Бов, вдо ...
Боях се сякаш себе си да срещна,
живеех само в песен, или стих,
удобна бях ви, но се промених.
Сега дали съм свята, или грешна,
по вашите аршини? Май не искам, ...
Не взех в ръцете си живот,
проплакал в миг след глътка въздух.
Не бях се радвал на любов,
която да не си отиде бързо...
Не се заклех във вечна вярност, ...
Мамо, сега имам най-много нужда от теб.
Има едно момче, мамо, Едоард.
Знаеш ли, обичам го, мамо.
Нищо,че той ме остави, аз пак си го обичам.
Любов ми е, мамо, любов ми е. ...
Учителката наблюдаваше децата внимателно с присвити очи. Беше задала въпрос и всички вдигаха ръце, за да отговорят. Единствено Иванчо равнодушно наблюдаваше всеобщото вълнение. Отегчената му физиономия я провокира да вдигне него:
- Кажи ми отговора на задачата, Иванчо!
- Не мога, госпожо. Не съм я р ...
Ех, Любов, ти спътница моя красива,
разцъфна сред онзи свенлив слънчоглед…
Помня го още… Него. Погледът. Дивият…
И ситните букви, подредени за теб…
Как чаках да върнеш, себе си с думи… ...
Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито… ...
Думите на Тимоти
(Разказ)
Поредната дошла пролет. На една малка тераса, в десния ѝ малък ъгъл, една лястовица беше свила гнездото си преди няколко години.
За тази лястовица се знаеше не много... Тя изглеждаше като останалите лястовици и бе като тях: летяща, перната, свободолюбива, дива. И като всяка ...
Deep wounds leave scars on our skin
And scars remind us of our past.
There is a certain sense within,
Cause their lessons tend to last.
Scars are expressing our intrepidity ...
Мечтите за това, което нямаш,
нека не пречат на Радостта от това, което имаш,
само тогава ще усетиш Божието рамо,
а след това селфи с Него можеш,да снимаш.
Това селфи е видимо сал за Душата, ...
Нина кара без да спира почти пет часа. Тръгна от София сутринта в шест и преди обяд вече беше паркирала малката си кола пред семеен хотел ''Русалка''в морското градче Бяла.
Всяка година през септември в почивен ден, който уточняваха от предната среща, тук се събираха с три приятелки, с които освен с ...
Бях тих като попска мишка.
Бях жив... и имах чувства.
Бях човек, Боже... праведен едва ли.
Носех вяра... любов, надежда.
И защо... предадох се с тревога. ...
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
МАНУ, Историски оддел го објавува оригиналниот текст на македонскиот Влав Коруба, фалсификуван од бугарскиот сајт Откровенија
Во Фиренца прв пристигна Санде Бакварот
наречен Ботичели-бурето, по аналогија со неговиот брат Ванче Бурето (Џовани ла Бота) Резултатите од експериментот беа толку добри што ...
на Славка
Ако ви досаждам малко--не го вземайте навътре!
Знам:че ще бъде жалко сивотата да бъде пъстра.
Виж,какво небе лазурно,виж и хората в очите!
Иде ми в душите да се гмурна,но душите скитат... ...
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
Обстановка:
Снимката е направена в малка стая, която изглежда като офис или кабинет в медицинско заведение.
В дъното на стаята се вижда прозорец с зелени щори, а на стената са закачени различни документи и бележки.
Има две бюра, върху които са разположени компютри, медицински принадлежности и други ...
Георги заведе жена си до прозореца, придържаше я нежно и с внимание. Веска се движеше трудно и не успяваше да направи повече от две крачки сама. Възрастният мъж я настани на креслото до прозореца, а той застана до нея. Погали я по косата, а тя се стресна, беше се унесла в размисъл. Напоследък все та ...
Косата ми събрала вече скреж
и бръчки по лицето от умора
са скрили в мен сърцето на младеж
все още вярващ във доброто, хора.
Наивността годините не "излекуваха" ...